/Поглед.инфо/ "България отбелязва тържествено националния си празник – 143-тата годишнина от освобождението от османско иго. Първото от многото официални събития, които ще се състоят в страната през следващите два дни, беше панихида и церемония по полагане на венци и цветя на паметника на лекарите, загинали по време на руско-турската война от 1877-1878 г., с участието на вицепрезидента Илияна Йотова, руския посланик Елеонора Митрофанова, представители на български обществени организации, политици и общественици, множество граждани" пише кореспондентът на ТАСС в София Игор Ленкин в материал, представен от Агенция "Фокус" без редакторска намеса.

„В навечерието на националния празник България трябва да помни историята и да мисли за бъдещето. 3 март е празник, лишен от политическа конюнктура, близо до сърцето на всеки един от българите. Ще бъдат поднесени венци и цветя, но най-важното нещо е, че всеки трябва да почувства празника в душата си с уважение и памет за онези, които са останали в българската земя, за да можем днес да говорим на своя език, да вярваме и да можем свободно да образоваме бъдещото поколение на България. 3 март е денят, когато трябва да благодарим на всички, които вървяха заедно с българския народ по пътя към свободата,“ каза Йотова, обръщайки се към участниците в поклонението.

Вицепрезидентът благодари на ръководството на Българския червен кръст „за смелостта и отговорността да направят ежегодното поклонение пред паметника на лекарите традиционно“, единствено по рода си в Европа.

За Елеонора Митрофанова това събитие беше първото официално събитие като руски посланик на българска земя.

„Тази церемония - панихида и полагане на венци - е много трогателна, защото тук се проявяват искрените чувства на българския народ към нашия народ, благодарност към всички, които са дали живота си. Това е празник извън политиката, защото тези чувства присъстват във всяко поколение българи. Това е много важно. Радвам се, че дойдох в България именно в тези дни. Искам да постигна подобрение на отношенията между нашите страни във всички области, защото това е най-важното за посланика“, заяви Митрофанова пред ТАСС.

Паметна дата

На 3 март 1878 г., с края на Руско-турската освободителна война (1877-1878 г.) в град Сан Стефано в околностите на Истанбул, руският посланик граф Николай Игнатиев подписва мирен договор, който фиксира победата на руската армия и донася свобода на България, която в продължение на 500 години преди това е била под османско владичество.

В чест на празника дори величественият Ниагарски водопад, който се намира на границата на САЩ и Канада, ще бъде осветен в цветовете на българското знаме - бяло, зелено и червено на 3 март - събитието ще бъде организирано от български дипломати в Канада.

А в България центърът на празника ще бъде историческият връх Шипка, където официалните мероприятия са отменени заради коронавирусните ограничения, но от ранното утро на 3 март към паметника на Свободата на връх Шипка ще тръгнат стотици желаещи да почетат паметта на героите на освобождението, за които българската земя остава последен приют. Сред тях ще са президентът Румен Радев и председателят на парламента Цвета Караянчева. Венци и цветя ще бъдат положени пред паметниците на руските войници и българските опълченци.

Русия води войната, за да защити българите

Русия взима решението да защити българите и да започне война с турците, след като Априлското въстание от 1876 година е потушено с особена жестокост, а Константинополската конференция на великите сили, която предлага проект за мирно решение на Източния въпрос (проведена в Истанбул от 23 декември 1876 до 20 януари 1877 година), завършва безрезултатно.

Още през април 1877 г. Русия обявява война на Турция и нейните войски успешно преминават Дунава, превземат прохода Шипка и след петмесечна обсада принуждават армията на Осман паша в Плевен да се предаде. Следва разгром на турските войски, прикриващи Константинопол (Истанбул). Загубите на руската армия в тази военна кампания според различни източници варират от 20 до 30 хиляди души.

Санстефанският договор е подписан от руския посланик в Константинопол граф Николай Игнатиев и неговия колега Александър Нелидов от една страна и турския външен министър Савфет паша, както и от посланика в Германия Саадула бей от друга.

Споразумението отчита в максимална степен интересите на България. Страната се превръща в най-голямата държава на Балканите и включва Южна Тракия, цяла Македония на югозапад и Добруджа на североизток. На запад границите ѝ включват източните територии на Сърбия. Общата площ на държавата е повече от 170 хиляди квадратни километра.

Но представителите на Великобритания, Франция, Германия, Австро-Унгария и Италия, които трябва да ратифицират споразумението, смятат, че балканската държава получава повече, отколкото заслужава и границите на страната са значително орязани. Въпреки това е сторено главното: България, държава с население от 4,8 милиона души, получава статут на независима държава.

Фалшификация на историята

Мнозина съвременни български политици подлагат на съмнение значението на историческата дата, считайки руската кампания за полезна изключително за двора в Санкт Петербург. Те също така настояват националният празник да бъде пренесен на друга дата, тъй като настоящата е установена през годините на българското комунистическо управление. Представители на властите също многократно са правили изявления, че Полша, Литва, Финландия и други държави, които преди това са били част от Руската империя, са играли равна роля с Русия при освобождението на страната.

В навечерието на паметната дата вестник „Дума“(и Поглед.инфо- https://pogled.info/avtorski/Hristo-Georgiev/dori-tsankov-i-filov-kolenichat-pred-ruskite-voini.126500 - б.р.) публикуват исторически документи, откъси от вестници и други материали за това как България е празнувала своето освобождение в периода от 1891 до 1944 година. Те доказват, че по всяко време, дори по време на Втората световна война, когато България е била съюзник на Нацистка Германия, нейните лидери са се отнасяли с голямо уважение към своите освободители.

„Победоносната освободителна война, която се води от руските войски, водени от незабравимия благороден рицар Цар-Освободител [Александър II], блестящо увенчава надеждите на българите за свобода и национално благополучие. От страна на братския руски народ, тази война беше великодушно дело, което няма аналогични примери в историята на народите“, казва българският цар Борис III, откривайки през август 1934 г. паметника на свободата на Шипка, издигнат в знак на благодарност „към руския народ, към руските герои и ветерани от Освободителната война“. Над централния вход на музея е издигнат бронзов лъв, символ на българската държавност.

Шипка - храмът на храбростта

Президентът Радев също неведнъж е подчертавал, че именно армията на Царя Освободител е сложила край на петвековното османско робство, че именно под руските военни знамена българските опълченци са се покрили с вечна слава.

„Воините от различни националности на империята на Александър II се бориха за нашето освобождение, хиляди от тях загинаха. На всички тях, на нашата освободителка Русия, нашата българска благодарност. Нашата благодарност не подлежи на никаква политическа конюнктура, но е причина за нашата гордост като народ, който разбира цената на свободата, почита както своите, така и чуждите герои, положили главите си за тази свобода“, заяви Радев, говорейки на Шипка, която смята за храм на доблестта, а в сряда той ще се изкачи до него отново.

Защитата на Шипченския проход от малкия руско-български отряд на генерал Николай Столетов (1831-1912) се превръща в една от най-героичните и решаващи битки в руско-турската освободителна война. Тогава на отряда на генерала, който наброява 7,5 хиляди души, противостоят войските на Сюлейман паша, наброяващи 27 хиляди души, с още 10 хиляди турски войници в резерв.

В продължение на шест дни през август 1877 г. защитниците на Шипка успешно отблъскват всички опити на турската армия да пробие позициите им и да се обединят с частите си в Североизточна България.

Само несравнимата смелост на героите на Шипка им позволява да удържат стратегически важните укрепления. Защитата на прохода продължава още няколко месеца. Въпреки студа и мъглата, защитниците му продължават да задържат позициите си, като информират командването по телеграф, че „на Шипка всичко е спокойно“.

Руската армия и българските опълченци губят общо около 11 хиляди войници и офицери в боевете на Шипка.

Стани приятел на Поглед.инфо във facebook и препоръчай на своите приятели