/Поглед.инфо/ На Форума на обединените култури, който се проведе наскоро в Санкт Петербург с участието на президента на Русия, имаше нещо като световно първенство на територията на световната култура. Това състезание остана невидимо за повечето участници във форума. Междувременно Русия спечели решителна победа на полето на световната култура.

Да започнем отдалеч. През 1986 г. се случи събитие, останало уникално в историята на политическия елит на САЩ: в Овалния кабинет на Белия дом се състоя среща между тогавашния президент Рейгън и съветския поет Андрей Вознесенски.

– Къде си направи сакото? Много елегантно - президентът, както се казва, изигра коза си.

- От “Валентино“, „непатриотично“ отговори Вознесенски.

Междувременно разговорът започна съвсем непринудено. Съветският поет обаче разваля всичко. „Кой от руските класици е оказал по-голямо влияние върху формирането на вашия характер в младостта ви - Толстой, Достоевски или Чехов?“, попита Вознесенски, без да поставя под въпрос факта дали президентът-актьор е добре запознат с шедьоврите на световната култура.

Президентът се поколеба и след кратка пауза отговори политически коректно: „В младостта си четях класиците на световната литература“.

След това стана ясно, че всички въпроси за литературната грамотност на американския президент ще изглеждат като пряк път към международно напрежение. Вознесенски не форсира въпроса и се ограничи с любезно бърборене за нищо.

По-късно той се опита да разбере защо Рейгън го покани в Белия дом? Единственият убедителен отговор беше следният: „Изглежда, че Белият дом вече е развил тезите на Бжежински за признаците на суперсила“, пише Вознесенски в мемоарите си. “В тях културата на страната следва ядрената енергия. Неговите съветници вероятно са прочели надписа под снимката ми от Карнеги Хол в списание “Тайм” две седмици по-рано: „Най-великият жив поет на своята страна.“ Белият дом се довери на списание “Тайм."

Възможна е обаче и друга интерпретация. След разговор с Вознесенски политическият ареопаг на Вашингтон е напълно убеден, че неговата поезия - сложна, интелектуална и уникална по своята енергия - е твърде тежка, за да получи широко разпространение. Това означава, че ако предложите на Русия нещо по-примитивно, властта над умовете на руснаците ще бъде осигурена.

Това може би е било голяма част от мисълта зад най-влиятелния ветеран от външната политика на САЩ, Збигнев Бжежински, когато написа най-големия си политически хит през 90-те години, “Голямата шахматна дъска, Американското възход и неговите геостратегически императиви”. Бжежински изброи четири признака на световния хегемон: във военната област, в икономическата област, в технологично отношение и в културната област.

Последната забележка изглежда неочаквана, но в логиката на Бжежински е съвсем разбираема. Тази логика не изисква от културата дълбочина и блестящи прозрения. Самата дума „култура“ в устата на Бжежински, а следователно и на Вашингтон, придоби значение, което едва ли ще намерим в нашите тълковни речници и което Вознесенски дори не подозира. Бжежински говори за американската масова култура, която според него, разбира се, се отличава с „известна примитивност“, но има основното - вирусна природа и способността да предизвиква пристрастяване. „Културното превъзходство е недооценен аспект на американската глобална мощ. Каквото и да мислят някои за нейната естетическа ценност, американската популярна култура излъчва магнетично привличане, особено към младите хора по света”, пише Бжежински.

В неговата ценностна система стратегическото значение на културата е единствено в нейния агресивен потенциал. Културата на Бжежински е оръжие за поразяване, приблизително същото като биологичното оръжие. Ако последното унищожава човешкото тяло, тогава културата на страната-хегемон трябва да унищожи човешкия ум, душата - тоест всичко, което може да устои на тази хегемония. В културата на Бжежински няма смисъл дори да търсим извисяване на човешкия дух, нито остри морални проблеми, нито просто разширяване на кръгозора. Тях просто ги няма.

Ето защо една истинска хегемонна култура трябва, според Бжежински, първо, да бъде заразна и второ, да има пълен набор от инструменти за всякаква умствена манипулация.

Трябва да се каже, че заветите на Бжежински в Съединените щати се изпълняват религиозно в продължение на много десетилетия. Този геополитически ветеран може да се гордее с резултатите от културното заразяване на света: „Американските телевизионни програми и филми заемат почти три четвърти от световния пазар. Американската популярна музика също е във възход, а американските хобита, хранителни навици и дори облекло все повече се имитират по целия свят. Езикът на Интернет е английският и по-голямата част от глобалното компютърно бърборене също е от Америка и влияе върху съдържанието на глобалните разговори."

Този културен вирус, в умелите ръце на американските пропагандисти, позволява да се имплантира в главите на носителите му почти всеки удобен за хегемона наратив. Трябва ли СССР да бъде изваден от редиците на победителите на фашизма във Втората световна война? Моля! И сега “Оскар” отива за филм, в който Аушвиц е освободен от храбри американски войски, а руските жертви на тоталитаризма завиждат на властта им. Трябва да убедите света, че вече не е модерно да имате деца? Моля! Веднага се появява движението чайлдфри, чиито привърженици дават интервюта по всички световни канали.

Изглежда, че светът има какво да възрази, но къде ти. По принцип всеки може да каже истината. Но само безплатно и под заплаха от изгонване от професията. Но лъжата според стандартите на Бжежински може да бъде много скъпа и да предизвика фанфарите на всички първокласни журита.

Италианският издател Сандро Тети обясни на обществеността на форума в Санкт Петербург как работи това: „Искам да ви кажа, че нашият известен актьор и режисьор Бенини беше практически изнудван, когато участва в Холивуд с филма „Животът е прекрасен“. Вероятно знаете, че той спечели “Оскар”. И там американците скандално освобождават Аушвиц. Не той нарочно измисли това,а а му казаха слушайте, или американците, или напълно забравете за Оскарите в Холивуд.

Много сериозно диалогично послание имаше и речта на Владимир Путин на Форума на обединените култури. Този диалог дори не се е състоял на територията на специфично руската култура.

На 17 ноември опонентите на президента слушат думите му от другия край на земното кълбо. И ето какво чуха: „Опитът от хилядолетната история на страната ни убедително показва, че културното многообразие е най-голямото благо, а взаимодействието на културите е едно от условията за стабилно и мирно развитие, защото сред основните причини за сегашното напрежение в света - именно претенциите на отделните сили за изключителност, включително културна изключителност... Подобна вулгарна глобализация и, бих добавил, културна експанзия доведе до потискане и обедняване на култури, умножавайки конфликтния потенциал многократно.“

От гледна точка на всеки руски слушател това е отдавна позната теза. Но от другата страна на океана звучи не само неочевидно, но и революционно. Концепцията на Бжежински внезапно беше поставена под въпрос.

„Отзивчивостта в световен мащаб“ на истинската култура излезе срещу вирусната природа на масовата култура. Срещу примитивността на културното послание – „върхът на взаимното духовно обогатяване“. Срещу хегемонията - "взаимодействието на културите е едно от условията за стабилно и мирно развитие."

И тук патриарсите на американската политика – Бжежински и Байдън – по същество няма какво да възразят. Интелектуалната и духовна дълбочина на Вознесенски, а с него и на Толстой, Достоевски и Чехов, се оказаха исторически много по-всемогъщи, отколкото предполагаше Рейгън през 1986 г. За американския политически естаблишмънт е трудно да говори наравно с Путин и Русия в областта на културата. Традициите не са същите.

Докато Рейгън запази учтиво мълчание при споменаването на руската класика, руският президент успя да цитира Цицерон, Твардовски, Лермонтов, Горки, Омар Хаям, Висоцки и „Кавказки пленник” на Леонид Гайдай само за час от пленарната сесия на Форума на Обединени култури. Едва ли в Белият дом са чували за тези автори.

Превод: В. Сергеев

Нов наш Youtube канал: https://www.youtube.com/@aktualenpogled/videos

Нашият Ютуб канал: https://www.youtube.com/@user-xp6re1cq8h

Каналът ни в Телеграм: https://t.me/pogled

Влизайте директно в сайта: https://www.pogled.info 

Така ще преодолеем ограниченията.

Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците.