/Поглед.инфо/ В Ростов на Дон паметникът на генерал Врангел беше демонтиран - той беше поставен на територията на кадетския корпус едва преди три седмици, но веднага започнаха протести от левицата и комунистите и сега регионалните власти решиха да премахнат бюста на “Черния барон”. КПРФ нарече демонтажа „абсолютно правилен“, което, разбира се, е пълна глупост и срамота. Защото малкият бюст е издигнат не от властите, а от местната общественост, която има същото право на възгледи за руската история като комунистите. КПРФ нали не иска паметниците на Ленин да бъдат съборени? Те са хиляди в страната, но защо тогава е необходимо да се намесват в опита да се почете паметта на един от лидерите на белогвардейците, чийто живот е свързан с Ростов?
Освен това в Русия има само един паметник на Врангел - открит е едва преди седем години в кримския Керч близо до православен храм. Крим стана последната крепост на белогвардейците и оттам, след като загубиха Гражданската война, напуснаха Русия. Онзи ден, между другото, именно в Крим, в Севастопол, ураган повреди паметника на „Синовете на Русия, воювали в Гражданската война“, издигнат миналата година. Фигурата на красноармееца падна, но на белогвардееца остана права. В това има известен мистицизъм, освен това падането на червения боец се случи, след като стана ясно, че в Ростов нещата вървят към събарянето на бюста на Врангел (той беше покрит с фолио). Но фигурата на войника от Червената армия, разбира се, ще бъде възстановена, защото смисълът на паметника в Севастопол е именно помирението на двете страни от Гражданската война, краят на размириците. Но бюстът в Ростов няма да бъде върнат на мястото си, защото за част от нашите граждани баронът е „палач, кръволок, предател“. Така че може би нямаше нужда да ги ядосваме или провокираме, още повече че бюстът беше открит на 7 ноември?
Но тази логика е погрешна, защото означава: ние не се стремим към помирение, ние все още избираме едната страна от размириците, приключили преди век. Тоест правителството угажда на едни възгледи за историята ни, а други тласка в сянка. Но това вече се случи в съветските години и как свърши? Фактът, че с началото на Перестройката разобличаването на мръсните дела на Сталин (фиктивни и реални) подкопава цялата идеологическа основа на Комунистическата партия, която сама по себе си го превръща във „фигура на мълчанието“. Почти същите, каквито бяха император Николай II и барон Врангел в съветските години - беше позволено само да ги ругаят и изобличават. Нещо променило ли се е сега?
Не съвсем, ако подобни страсти се нажежават срещу скромния бюст на последния главнокомандващ на белогвардейците. За да изобличат барона, те дори използват цитат от един от неговите другари, който пише през август 1941 г.: ако Петър Врангел беше жив, тогава „той щеше да отиде с германците без колебание“. Но без да споменаваме факта, че Врангел умира през 1928 г., огромното мнозинство от белите генерали - въпреки цялата им омраза към болшевиките - не си сътрудничат на Хитлер.
Но омразата на сегашните наследници на болшевиките към барона предизвиква дълбоко съжаление и недоумение. С кого още се карат? Потомците на белите отдавна са умрели, от казаците, които се биеха с червените, не е останало почти нищо - така че какво толкова мразят изобличителите на „палача и убиеца“? Само конкретен барон Врангел ли е?
Разбира се, че не. Бюстът на Врангел е монтиран на територията на Второто донско кадетско училище, което носи името на император Николай II. Канонизираният царски генерал все още е наричан "кървав" от някои наследници на болшевиките, въпреки че кръв има по ръцете на червените. Но не е толкова удобно да се противопоставяте на паметниците на Николай II, от които вече има няколко в страната (въпреки че имаше опити да бъдат унищожени). Така че си го изкарват на бароните и генералите. И така, ако дадете воля - с привидно добро намерение да не „разпалвате“, да не ядосвате тази част от обществото - тогава утре училището в Ростов ще бъде преименувано, а паметниците на императора ще бъдат съборени.
Никой не иска да ядосва "червените" - напротив, по-голямата част от съвременната левица е не само патриотична, но и не иска да обижда своите "бели" опоненти. Но никой няма право да забрани на нашите граждани да почитат паметта на тези, които смятат за герои. Гражданската война свърши – и барон Врангел, и Дзержински, и император Николай II, и Ленин станаха част от нашата обща история. Грешно и невъзможно е да се разделят - и е изключително опасно дори да се опитваме да го направим.
Превод: В. Сергеев
Нов наш Youtube канал: https://www.youtube.com/@aktualenpogled/videos
Нашият Ютуб канал: https://www.youtube.com/@user-xp6re1cq8h
Каналът ни в Телеграм: https://t.me/pogled
Влизайте директно в сайта: https://www.pogled.info
Така ще преодолеем ограниченията.
Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците.