/Поглед.инфо/ На 24 май в Русия, както и в редица други славянски страни, се чества Денят на славянската писменост и култура. Това е денят на паметта на св. Кирил и Методий - хората, които според легендата са дали на славяните собствена азбука. Тази азбука се е променила много през изминалите векове както в състава си, така и в изписването на буквите, разклонено в няколко варианта (всяка страна има своя собствена), но все още я наричаме кирилица.

Това е както църковен, така и светски празник, което е съвсем разбираемо, тъй като по времето на своето създаване през 9 век след новата ера славянската азбука е била необходима преди всичко за превод на свещени книги на църковнославянски. Следователно можем да предположим, че източните славяни от времето на Древна Рус приемат кирилицата и християнството заедно, както се казва, в един пакет.

Русия почита Кирил и Методий, но си спомняме, че Солунските братя, както се наричат тези светци от името на "Солун", тоест Салоники /на руски/, изначално са предоставили азбуката си не на нас. Българите са първите, които я приемат. Руската държава обаче превърна кирилицата в световен феномен. Ако не бяха Русия и руснаците, кирилицата, локализирана в най-добрия случай в България и Сърбия, щеше да се превърне в същия изолиран културен феномен като грузинската или арменската писменост - странни, много интересни, но все пак специфична подробност на глобалния фон.

Синергията на буквата и духа, писмеността и религията в необятните руски пространства доведе до много по-значим резултат, отколкото Кирил и Методий можеха да си представят, които искаха само да дарят изостаналите покрайнини на византийския свят с тяхна собствена азбука. Възниква православната цивилизация. Така Самюъл Хънтингтън нарече нашата с вас цивилизация и не си струва сега да спорим с него.

Вярно, той включи в православната цивилизация не само областите на кирилицата, но и Грузия, и Гърция, и Румъния, но друго е важно. Ако я нямаше Русия, ако го нямаше целият хилядолетен път на нашата история, включително от полуазиатската Московия, европеизираната Руска империя и атеистичния Съветски съюз, тогава никой Хънтингтън не би се сетил да отдели специална православна цивилизация.

Православието като цяло щеше остане същата конфесионална подробност като сикхизма или исмаилитството. И така, кирилицата дължи своето световно значение главно на руснаците, или по-точно на триединния руски народ. Но какво е дала кирилицата на самите руснаци? Тук може да има различни мнения.

Както знаете, първата азбука на Солунските братя е глаголицата - изкуствена азбука, която никога не е била широко разпространена. За разлика от глаголицата, кирилицата се основава на гръцки и отчасти еврейски букви. Тя е както подобна на латинската азбука, така и различна от нея.

Всъщност тази мяра за разлика в писането точно отразява степента на разлика между славянската православна култура (по-специално руската) от западноевропейската. От една страна очевидна връзка, но от друга - горда и безопасна дистанция. Да бъдем различни, но не и антиподи – това е нашата избраност, или нашият кръст. Има обаче версия, че едното не може без другото.

Някой може би ще каже, че това не е толкова кръст, колкото куфар без дръжка. В края на краищата просвещението идва при нас от Запада от векове и разликата в азбуките изглеждаше също такава пречка по този път като разликата в ширината на железопътната линия.

В крайна сметка нали поляците живеят с латинската азбука, въпреки че техните безкрайни “Ж”, “Ш” „Щ“ и “Ч” трудно могат да се поберат в нея. Оттук и периодично изскачащите проекти за превеждане на руския език на латиница - последният опит е направен още по време на съветския режим през 1929 г., но за щастие на нашата култура, страната тогава е имала достатъчно други грижи.

Въпреки това, след като модата да се пише на транслитерация изчезна в зората на руския интернет, можем да кажем, че нищо не застрашава кирилицата в Русия в обозримо бъдеще. Но районът на разпространението му сред неславянските народи, уви, след разпадането на СССР, започна да намалява.

На молдовците това беше отнето от прорумънските националисти, а страните от Централна Азия и Азербайджан бяха привлечени от примера на Турция. Въпреки това книгите на кирилица ще се използват в тези страни още дълго време и може би с течение на времето мнението на някои правителства ще се промени.

Във фокуса на нашето внимание на този ден обаче е славянското единство или поне споменът за него. В крайна сметка този ден се празнува не само тук, в България, в Сърбия, в Северна Македония, но и в Чехия, и в Словакия, където отдавна няма следи от славянската азбука, но е запазена паметта за пристигането и мисията на Кирил и Методий във Великоморавия. Припомняме изконното славянско единство въпреки усилията на Запада, който от векове се опитваше да разцепи славянските народи, да унищожи идентичността на езика и общността на културния код на славяните.

Това не означава, че тези усилия не бяха успешни. В политическо отношение славяните остават разпокъсани; най-голямото единство, парадоксално, беше постигнато през съветския период. Първо видяхме братоубийствената война между хора, говорещи един славянски език, използващи същия дар на Кирил и Методий, на примера на сърби и хървати, а сега ние самите сме принудени да се изправим срещу Украйна, завладяна от антиславяни и антиправославни сили.

Но на 24 май смятаме, че единството, основано на думи и култура, все още е възможно, че в случай на обединение на славянските народи ще се появи мощна фундаментална култура с много аспекти и дълбоки значения. Основа за такъв съюз, както и в миналото, може да бъде само руският свят, за запазването на който днес се води борба с отслабващия, но все още опасен Запад.

Разпокъсаните славяни са последните народи, лакеи и шутове в застаряващите нации на Запада. Славяните, обединени около Русия, ще станат важна цивилизационна сила в един многополюсен свят. Струва си да се обърне внимание на факта, че 24 май е не просто „денят на славянската писменост“, а „денят на славянската писменост и култура“.

Правейки това, ние признаваме, че нашата култура се основава на книгата. Нито на социалния етикет, нито на домашните удобства, нито на кулинарните наклонности! Всичко това, разбира се, важно, но в основата на нашата култура е духът, идеалът, изразен в книгата. Нищо чудно, че руската книга стана един от първите обекти на репресии от киевските нацисти.

От книгата се боят, но на книгата се и уповават. Руската книга, руският език и руската култура се превърнаха в обединяващ фактор за цялото пространство на руския свят. И днес повече от всякога разбираме, че нашата национална идентичност не може да бъде защитена без запазването и защитата на руския език.

Превод: ЕС

Абонирайте се за нашия Ютуб канал: https://www.youtube.com

и за канала ни в Телеграм: https://t.me/pogled

Влизайте директно в сайта www.pogled.info . Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците. По този начин ще преодолеем ограниченията, а хората ще могат да достигнат до алтернативната гледна точка за събитията!?