/Поглед.инфо/ Темата за пълномощията на регионалните власти по време на пандемията, когато губернаторите получиха картбланш от президента за въвеждане на карантинни мерки, получи развитие, изразило се в опасенията, че сега те могат да се възползват от кризата и да поискат повече автономия от Федералния център. И тези опасения далеч не са безпочвени за страна, в чийто състав се намират повече от 20 т.нар. “национални републики”.
Оттук и опасенията, дали в настоящата Руска федерация е възможен някакъв “реванш” на регионите в случай на сериозна криза и отслабване на федералния център, и не е ли това опасно за запазването на цялостта на Русия. Нали настоящото устройство на нашата страна идва от предишната, марксистка епоха, а започнатата още в началото на века от президента Путин реформа на федералното устройство така и не бе доведена до логичен край.
Най-важното, с което да започнем да разбираме въпроса за баланса на силите на регионите и отговорността на федералния център, е разделянето на политическите и икономическите компоненти. От гледна точка на политическото влияние, проблемите на суверенитета, Русия е централизирана държава и всички политически функции, свързани с въпросите на властта, политическото управление, стратегическото господство, са в центъра. Тук първенството на центъра трябва да бъде неоспоримо. Не трябва да се засилват политическите функции, свързани с укрепването на политическата субективност на регионалните елити, особено въпросите за суверенитета. Особено когато става въпрос за т.нар „Национални републики“ - всякакви намеци за укрепване на суверенните настроения трябва да бъдат спрени в зародиш. Всичко, което укрепва статута на вътрешните републикански парламенти, води до по-голяма политическа независимост, до възможността за изграждане на външнополитически контакти (което наблюдавахме през 90-те години) и до развитие на атрибутите на квазидържавността, което отново беше характерно за постсъветския период при управлението на Елцин. Такова политическо укрепване на субектите на федерацията не може да бъде позволено, защото това заплашва страната с крах.
Но трябва да има положителен дневен ред и това е така. В центъра му е такава етносоциологическа категория като народ или етнос, тоест органична (не изкуствена, политическа) общност, която говори своя собствен език, имаща обща структура и единен културен код. Такава културно-етническа единица или друга органична общност трябва да бъде поставена в центъра на нашата държавност. Съществуването ѝ е основна ценност, както и всичко свързано с икономическите въпроси на регионите, ежедневието, културата, въпросите на идентичността, развитието на традицията, обичаите, езиците, етническите характеристики - тук регионите трябва да имат пълната възможност, особено когато става въпрос за за запазването на идентичността на народите.
Тук трябва да се подчертае, че народите трябва да могат да се развиват, а не нациите, тоест не политическите форми, не националните републики, а народите като субекти на голяма Русия трябва да имат независимост в културното (а не политическото) самоопределение, запазването и развитието на своята идентичност. Органична общност, идентичност, културни, традиционни, езикови особености - да! И те трябва да бъдат поставени в центъра на съществуването на Велика Русия. Изкуствената политическа общност, суверенитет, атрибути на държавността, политическата независимост и изолацията - не! И това трябва да бъде спряно още в началото, да се сведе до минимум, да се разсее. Ето точната формула за поддържане целостта и разпределението на правомощията на такава голяма, разнообразна, сложна и процъфтяваща държава като Русия.
Всички приложени аспекти, нюанси и особености на формирането и запазването на нашата държавност трябва да произтичат от тази формула. Според нея трябва да се извърши и разпределението на правомощията, както и да се изгради баланс на отношенията между федералния център и регионите. По принцип моментът, когато президентът делегира правомощията на регионите да въведат карантинни мерки, се вписва в тази формула. Карантинните мерки са вътрешен, икономически, неполитически въпрос. Онези, които се опитаха да го политизират, играейки на обстоятелства, за да засилят политическата си тежест, трябва да се вгледат по-внимателно, с всички последствия.
Въпросът с управлението относно постигането на по-голяма независимост, по-големи свободи в областта на вътрешната и икономическата структура далеч не е вторичен, на което привържениците на еднакво по-голяма политическа независимост често се опитват да играят. Вземете, например, Европейския съюз, където, изглежда, държавите, които го съставят, имат огромна политическа независимост. По въпросите на техническите регламенти, управленски и дори културни, те далеч не са свободни. Системата за управление на ЕС е толкова организирана, че понякога е невъзможно да се управлява изобщо.
Същите заболявания се срещат и в Русия. Ситуацията, когато Федералният център се опитва да се намеси в ежедневните проблеми, е напълно нездравословна: как да се организира изолация, как да се изграждат пътища, как се развива търговия, как се развиват бизнес процеси и селското стопанство. Въвеждат се правилници за управление, които не виждат нюансите, изграждайки всичко по един стандарт - и това води до противоречия на място и в крайна сметка до срив в управлението. Подходите за обединяване на такава голяма и многообразна държава като Русия във вътрешния и икономическия план правят системата неуправляема. От прекомерна намеса и контрол всички процеси просто спират.
Когато Федералният център се опитва да регулира всички технически въпроси, намесвайки се във всеки административен процес, тогава регионалните власти просто си мият ръцете, сядат на земята и казват: „Е, тогава управлявайте себе си, както сметнете за добре.“ Очевидно е също, че от центъра е просто невъзможно да се контролират толкова много процеси и в резултат на това цялата система за контрол изпада в състояние на колапс. Такова прекомерно попечителство, намеса и контрол във вътрешните процеси в крайна сметка кара регионите да се стремят към по-голяма политическа независимост. Защото е логично да се приеме, че ако, използвайки политическото си господство, центърът също пробие в икономически процеси, тогава по-голямата политическа обособеност в крайна сметка ще даде повече управленски свободи.
Оттук и стремежът да се свържат политическата изолация и управление заедно. Повече суверенитет, повече местна власт - повече управленски и икономически свободи. И за да се засили тази политическа обособеност, е избран добре известен, преодолян път - развитието на атрибутите на квази-държавността. Ето защо често смесваме политически и икономически компоненти, а не споделяме.
„Ако искате да управляваме нашия икономически компонент, поемете повече отговорност, повече тежест за регионалния бюджет - тогава ни дайте повече политически суверенитет.“ А националните републики като цяло имат политически преднина по този въпрос: те имат свои Конституции, в които е написано, че е по-добре да не се гледа там, за да не се разстройваме. И не забравяйте, че приехме Декларацията за независимост, казва Татарстан, през 1990 г... И като цяло, ние не искаме да изоставим институцията на президентството, имаме свой президент. Или, ако не искате да имаме Декларацията си за независимост, казва Калмикия, тогава управлявайте всичко тук. Включете се в говедовъдството, планирайте какъв трябва да бъде броят на овцете, колко вълна ще дадат и като цяло давайте единствено парите и ни оставете на мира.
Изкуството да се управлява толкова сложна държава като Русия се крие в поддържането на този баланс между политическото и икономическото, с ясното им разделяне. Номерът на нашите геополитически противници, които много активно се намесват в нашите вътрешнополитически процеси, се основава на умишлено изместване на този баланс в полза на по-голямата политическа независимост на регионите. Цялата игра на регионите с Москва е изградена върху това през 90-те години. И ако федералните власти не разграничат тези въпроси, не разделят тези две точки, те веднага попадат в капана, водещ до загуба на контролируемост сред центробежните сили.
По този начин основният извод, който трябва да се извлече от настоящата пандемична ситуация, е ясно разделяне на икономическите и политическите въпроси. Това е ключовият момент в управлението на федерацията, голяма държава, сложно многоетническо пространство, състоящо се от много народи и култури - не може да има единен подход за управление на толкова разнообразно пространство. Това са различни култури, различни народи, различни характеристики, традиции на домакинството, начин на живот и ежедневие. На това континентално пространство живеят повече от сто народи и етнически групи и ако вземем предвид малките етнически групи, субетнически групи, тогава около двеста. И прилагането на един и същ подход към всички не е добре, просто няма как да работи.
Същото се отнася и за правното пространство - в мултикултурната среда на Русия тя не може да бъде еднаква във всичко и трябва да има нюанси, свързани с такова явление като обичайното право. Но щом възникне въпросът за политически суверенитет или дори намек за него, ще бъде трудно да се спре, като същевременно ще продължи да премахва остатъчните атрибути на квази-държави в Русия. Ако искаме да оцелеем, запазвайки целостта и да не станем лесна плячка за външни сили, готови да разкъсат Русия на парчета.
Превод: В. Сергеев