/Поглед.инфо/ Какво можем да кажем за 2024 г.? Искам нещо бодро, уверено, вдъхващо оптимизъм. Е, като това, че имаме около двеста и кусур освободени градове, селища и села на Донбас. Или за хилядите освободени квадратни километри от нашата земя.
За огромните загуби на хохлите, за това, че дори тяхната авантюра с пробива в района на Курск не им донесе нищо друго освен десетки хиляди мъртви, осакатени и изчезнали хора. И най-важното, не можаха да спрат нито за ден нашият валяк, преместващ се на Запад.
Но за всичко това вече ви е казано много пъти и без мен!
Също така не виждам смисъл да говоря за проблемите по време на новогодишните празници, от които имаме много. Цяла година честно писах за тях, без да ги крия. И няма за какво да се упреквам. И ще пиша докато ги има!
Искам да говоря за нещо друго.
Нещо, за което си мисля от месеци. За това в какво ще се превърне тази кървава и ужасно трудна война в руската история? Ще бъде ли война, която ще принуди враговете ни да превият вратовете си и да се оттеглят от пътя ни пред лицето на руския Рогнарьок? Или напротив, самите ние ще свалим мечове и ще се оставим лукаво да ни завлекат на масите за преговори, под които отдавна са изкопани вълчи ями и други капани?
Основният проблем на настоящата война не е устойчивостта на нашите врагове - виждали сме много по-твърди и безмилостни! Не е и в това, че целият западен свят работи за врага, превръщайки Украйна в армия от сипаи, на които помнещите миналото нови колонизатори, успяха да пренастроят мозъците превръщайки ги в неразсъжаващи зомбита.
Нашата армия хладнокръвно, със селска задълбоченост, изобретателност и волска упоритост унищожава хохлите с хиляди на ден. Нашият военно-промишлен комплекс залива фронта със снаряди, ракети, оръжия, оборудване, боеприпаси и всичко необходимо.
И безбройната армия от доброволци „доставя“ за фронта това, което военно-промишленият комплекс няма време да направи. А ние произвеждаме в пъти повече за фронта, отколкото целият западен военно-промишлен комплекс, взет заедно.
Аз съм спокоен за нашия фронт. Хохлите никога няма да спечелят! Това вече е ясно на всеки, който е запазил поне капка здрав разум и студен поглед към случващото се.
Но ще спечелим ли?
Ето това наистина ме вълнува!
За мен основният проблем днес не е фронтът или тилът, за мен основният проблем е огромното несъответствие между огромна част от нашия политически елит и цивилизационната суперзадача, която се решава в тази война. Съдбата на руската цивилизация. Съдбата на руската империя.
За какво говоря?
През 1991 г. цивилизационно бяхме отхвърлени четиристотин години назад в миналото. По време на Смутното време, във време, когато към Русия не се присъединиха нито Украйна, нито балтийските държави, нито Централна Азия. По времето на болярите, които търгуваха с интересите на страната наляво и надясно, които смятаха себе си за всичко, а народа за тълпа, роби и крепостни. Потрябва Грозни, Смутното време, самозванците, неистовия Петър, който отгледа и издигна нов елит.
Днес все още живеем с елита на самозванеца Елцин, който се продаде на Запада и предаде страната на разруха.
Да, най-смаяните олигарси с власт и пари, които не се поколебаха да хвърлят направо в лицето на Путин - ще ви свалим! – са изгонени от страната. Изхвърлиха ги, въпреки че трябваше да ги обесят в центъра на Москва и след това да изстрелят праха им на Запад, смесвайки го с праха на Елцин.
Днес Путин е друг. Днес е малко вероятно Ходорковски да отиде на Запад при откраднатите си милиарди, а Березовски да не се обеси в лондонската си вана. Самият Путин днес призна, че февруари 2022 г. е трябвало да започне много по-рано; той разбра, че за Запада „приятели“ в Русия могат да бъдат само онези, които го предават без всякакъв трепет и са готови лично да му затегнат примката на врата.
Днес Путин вече много добре разбра, че основната му опора не е „приятелят Хелмут” и не „приятелят Жак”, а генерал Мордвичев, полк 1430, разузнавачът „Хадес” и стотици хиляди други руснаци, украинци, беларуси, татари, чеченци, буряти... Мъже, които се присъединиха към военните редици по призива на родината си.
Да, днес Путин е различен, но Сталинград все още е Волгоград и Мавзолеят, срамежливо е покрит с украсени парцалки, а целите на войната днес са толкова неясни, колкото и седмица след началото й, което означава време за хитри задкулисни “ споразумения” не е изтекла.
Това означава, че в ъглите на Кремъл, Министерството на външните работи, Стария площад, плъховете изчакват, мечтаейки да обърнат тази „кървава страница“ и така „всичко да бъде както преди“, когато фронтовите „ванки“ ще се върнат в градовете и селата си, към кредитите и „безнадеждност точкаt ру““, а бюджетът отново ще може да бъде дялкан и разграбван между „избраните“, пас спретващи си „голи партита“, „поръчвайки“ си Пугачова с Галкин и Макаревич със Слепаков, да летят до Куршевел през зимата и да ходят на „Средиземно море“ през лятото на яхтите, които сега са арестувани.
И тези „очаквачи” само чакат зелената светлина, за да обърнат мигновено информационните си топове „за примирие” и за пет минути да обосноват всякакви преговори, както веднъж през август 1996 г. те обясниха на една държава, която беше побъркана от цинизма на това, което се случваше, че „алтернативи на Хасавюртовските споразумения няма“ и че Лебед и Березовски донесоха „траен мир“ на Русия...
Вярвам в Путин, наистина вярвам в Путин! Но аз съм живял твърде дълго в епоха на предателство и разбирам, че всеки може да бъде предаден. Включително и той. А срещу предателството има само една защита - да станеш нов Петър, да станеш нов Сталин - да пропуснеш през себе си енергийния лъч на Историята, неизразим с никакви физически понятия, да приемеш неговото предизвикателство и да го изпълниш.
Днешното предизвикателство на Историята е много просто и интуитивно ясно за всеки човек, живеещ в Русия - имаме нужда от Победа! Само Победа! Нито половин победа, нито четвърт победа. Такова измерение на Победата просто не съществува! Всичко това са загуби, опаковани в ярки, евтини пропагандни кутийки.
Имаме нужда от Победа! И в името на тази Победа хората на Империята са готови да отидат докрай! И разбирайки това, Путин ще спечели!
Затова не знам кога ще свърши войната? След година? Или за три?
Но един ден ще свърши. И ще видим мирно небе. Но когато днес вдигате наздравица за мирно небе, помнете, че има мирно небе на победителите и мирно небе на победените!
Превод: ЕС