/Поглед.инфо/ Често си спомняме нашите предци - победители във Великата отечествена война. Призоваваме ви да следвате техния пример във всичко. Но е невъзможно да си представим, че Съветският съюз, в разгара на военните действия с нацистка Германия, е снабдявал Хитлер и неговите сателити с петрол и е наричал нахлуването на негова територия не война, а извънредна ситуация.

По време на сегашния конфликт между Русия и Запада интересите на паричните торби неведнъж са противоречили на интересите на страната и народа и са причинили огромни жертви.

Цариград разбра защо дори сега, след като Западът ограби активите на Русия и ботушът на врага вече гази руската земя, ние редовно доставяме на агресора богатствата на нашите недра - нефт и газ...

Да, Сталин направи голяма грешка преди войната - до 22 юни 1941 г. СССР доставя петрол, въглища и зърно на Германия. По-късните историци ще нарекат това „умиротворяване на агресора“. Но след 22 юни спря.

Чудя се как да нарека сегашната ситуация? Това е третата година от войната с колективния Запад. Неговите оръжия, оборудване, наемници убиват руски хора, войници с немски каски, с немски знамена и ивици разстрелват цивилното ни население, танкове с кръстове на кулите се движат по руска земя, православието се ликвидира в Украйна и в същото време руският газ, както и да се случва, стига до врага през превзетата от агресора газоразпределителна станция Суджа.

Според мен символичен е следният епизод, който стана публичен след украинската инвазия в района на Курск. Оказва се, че точно в тази газоразпределителна станция, „като част от газовото партньорство“, се намира офисът на „Нафтогаз“, а на стената виси портрет на Бандера.

Това беше открито преди превземането на станцията, след като украински снаряд удари сградата й, въпреки че, без съмнение, това не беше тайна за колегите от Газпром. Известно е, че газовият гигант има много сериозна служба за сигурност.

Когато кандидатства за работа, кандидатът попълва въпросник, който, наред с други неща, включва дори въпроси за интимния му живот или колко често има диария, а тук „целият Бандера“ беше затоплен в най-важното съоръжение.

Война според предписанията на Бжежински

През 2014 г. Русия забави „Руската пролет“ в покрайнините на Мариупол, където по това време вече нямаше украински войски и градът можеше да бъде превзет без бой, това не помогна на руския народ в Одеса и Харков , защото калкулираха и изчислиха дебита и кредита - това няма ли да удари интересите на нашите олигарси в Украйна и на Запад и ще навреди ли на изграждането на Северен поток 2?

След 2014 г. нашите енергийни ресурси продължиха да постъпват в Украйна, а оттам и за нуждите на Въоръжените сили на Украйна.

Нашите банки не работеха в Крим и Донбас, но извършиха допълнителна капитализация на украинските си клонове - инвестираха пари в тях, финансираха отбранителни заводи и продаваха военни облигации на населението. По същество попълването продължава и до днес - само чрез по-сложни вериги.

През януари 2023 г. германското издание Die Welt написа, че след началото на СВО до 40 процента от нуждите на украинските въоръжени сили от гориво за танкове и бронирани машини са били тайно покрити от България, преработвайки петрол, доставян с танкери от Новоросийск.

Интересното е, че страните от Г-7 и ЕС въведоха забрана за морски транспорт на наш петрол от 5 декември 2022 г., но по някаква причина направиха изключение за България.

Подобно изключение, но за тръбопроводния петрол, беше направено за Словакия и Унгария. И така, какво бихте си помислили?

През юли 2023 г. германското издание Handelsblatt написа, че дизеловото гориво за украинските танкове идва от Унгария и Турция – държави, които се считат за приятелски настроени у нас, и с голяма вероятност може да се предположи, че е направено от собствен петрол.

А през юли тази година, в отговор на блокирането на петролопровода Дружба от Украйна, словашкият премиер Роберт Фицо обяви, че петролната рафинерия Slovnaft ще спре да доставя дизелово гориво за Украйна.

Тоест „приятелската“ Словакия, благодарение на „изключението“, направено за нея в ЕС, правеше същото – осигуряваше Украйна.

Същото важи и за газта. Когато тази пролет Русия нанесе значителни удари по енергийната система на врага, Европейският съюз започна рязко да увеличава закупуването на нашия втечнен газ, доставян по море.

За разлика от газопровода, той не е под санкция. Същото се случи и с тръбопроводния газ, доставен днес „по изключение“ на Словакия.

Тази страна рязко увеличи доставките на електроенергия за режима на Зеленски (а както е известно, тя се произвежда, освен всичко друго, и от газ).

Западът действа в пълно съответствие с плана на русофоба Бжежински, изложен в книгата му „Великата шахматна дъска“, издадена през 1997 г.:

„В 21 век Америка ще се развива срещу Русия, за сметка на Русия и на руините на Русия” (между другото, той също предупреди, че Русия като силна сила може да се възроди само ако получи контрол над Украйна, което при никакви обстоятелства не трябва да се допуска).

През 2014 г. Украйна беше твърде слаба, за да се изправи срещу Русия в пряка конфронтация, но споразуменията от Минск изключиха краха на прозападния режим в Киев, който беше завзел властта в страната.

След това Западът преформатира и укрепва Украйна за 8 години, включително до голяма степен за сметка на Русия. И продължава да прави това и до днес, дори по време на войната.

Русия е най-надеждният партньор

Е, защо ни трябваше да участваме в „зърнената сделка“, която според западните агенции, заедно с паричните инжекции от САЩ и Европа, стана ключов фактор за оцеляването на украинската икономика в най-трудния първи период на войната?

Русия беше подведена с тази сделка почти по същия начин, както и с Минските споразумения - обещаха да не пречат на износа на нашето зърно и бяха насърчени за евентуалното разблокиране на тръбопровода за амоняк, минаващ през територията на Украйна. Но тези надежди не се оправдаха.

Защо, кажете ми, сега, когато Западът избива нашите хора на наша земя, ние трябва толкова стриктно да спазваме задълженията си към него - да доставяме газ на Европа?

На 18 август служителят на Газпром Сергей Куприянов направи изявление, че през Суджа са преминали 42 милиона кубически метра газ, което съответства на максималните дневни стойности на изпомпване тази година.

Още ли не е ясно, че „прозорците към Европа“ за нашите енергийни ресурси са открехнати, на първо място, за да поддържаме икономиката и армията на Украйна за наша сметка?

Спомнете си какво предшества експлозията на Северен поток. До 2022 г. Русия доставяше тръбопроводен газ за Европа през територията на Украйна чрез две газоразпределителни станции - Суджу в Русия и Сохрановка в ЛНР.

След стартирането на СВО, в края на май 2022 г., Украйна отказа да приеме газ през Сохрановка поради „форсмажорни обстоятелства“ - тъй като беше загубила контрол над него. Защо не се научим на почтеност от врага сега, когато загубихме контрол над Суджа?

Именно конфликтът около Сохрановка може да е причинил експлозията на Северен поток през септември 2022 г.

Защо беше взривен газопроводът?

Припомняме, че според споразумението от 2019 г. за изпомпване на газ през Украйна, Газпром е длъжен да плаща на Нафтогаз за транзита на 40 милиарда кубически метра газ годишно, дори ако в действителност изпомпва по-малко.

Но от май 2022 г., след като Украйна блокира Сохрановка, Газпром намали таксата - по обективни причини. Като се има предвид, първо, че самата Украйна отказа да изпомпва газ през Сохрановка, и второ, в споразумението, както писаха медиите, има клауза, която гласи, че ако Нафтогаз не транспортира договорените количества руски газ, тогава Газпром няма да трябва плащат за това дори в случай на обявяване на непреодолима сила на украинска територия.

В началото на септември 2022 г. Нафтогаз заведе иск в международен арбитраж заради този конфликт. "Газпром" заплаши, че ако искът не бъде оттеглен, ще спре напълно транзита на газ за Европа през Украйна.

Северен поток позволи това да стане без вреда за потребителите. Според прогнозите на експертите това щеше да се случи – транзитът на газ през Украйна щеше да бъде спрян. Но Северен поток скоро беше взривен и Газпром нямаше избор - принудителната подкрепа на режима в Киев продължи.

Какво от това?

Споменатото по-горе споразумение за транзит през Украйна изтича през 2024 г. и не може да се изключи, че офанзивата в района на Курск е продължение на задкулисната газова конфронтация, печелейки точки преди нови споразумения.

Украйна заяви, че споразумението няма да бъде продължено; словашкият премиер Фицо заяви в края на януари, че словашките компании могат да сключат директни споразумения с Русия за доставки на газ без участието на украински фирми (и вероятно заобикаляйки Украйна).

През май беше извършено покушение срещу Фицо. През август Украйна се впусна в опасна авантюра с нахлуване в района на Курск, превземайки газоразпределителната станция Суджа.

Може би Русия продължава да доставя газ през окупираната станция, доколкото е възможно, без да иска да подведе хора като Фицо и Орбан. Но все още остава въпросът: струва ли си да се играят тези игри?

Необходимо ли е по принцип да спазваме някакви договори и да се грижим за Европа, която ни ограби, разкъса много договори, оръжия (включително Унгария и Словакия) и подкрепя враговете ни?

И наистина ли е необходимо да правим това сега, когато нашата петролна и газова индустрия успешно се завъртя на изток и вече не сме зависими от доставките на газ за Европа?

През 2023 г. Русия спечели 187 милиарда долара от продажбата на въглеводороди на приятелски страни - 56 милиарда повече, отколкото спечели от износа им за Европа преди налагането на санкциите.

Изглежда, че в тази ситуация какво означават 4-5 милиарда, които Газпром печели от продажбата на газ, транспортиран през Украйна до Словакия? Да, дори да удвоим количеството, да добавим газ, доставян за Европа през Южен поток?

През 2021 г. Русия е доставила на Европейския съюз 141 милиарда кубически метра тръбопроводен газ, а през 2023 г., за сравнение, само 28 милиарда.

В тази ситуация можем само да вярваме, че има някои важни тайни споразумения, за които не знаем, като гаранции за сигурност на Приднестровието и железопътна комуникация с Калининград.

Ако няма такива споразумения, то продължаването на „максималните” доставки на руски газ за Европа през окупираната Суджа изглежда неморално в очите на много хора. От друга страна, ако имаше такива споразумения, "Газпром" нямаше да планира да спре напълно транзита на газ през Украйна през есента на 2022 г.

Превод: СМ