/Поглед.инфо/ Съветникът на министъра на отбраната на Русия Андрей Илницки написа програмна статия за това как за нашата страна и за света настъпва преломно време.
Русия изчерпа времето и социалните ресурси за движение по инерция. Настъпва време за

Големи решения и Големи проекти.

За какво са те? Ще разкажа в статията.

ГОЛЕМИТЕ ПРОМЕНИ

Живеем именно в епоха на промени.

След десетилетия относителна стабилност човечеството влиза в системна криза, която предизвиква социално-политически сътресения в повечето страни.

Налице е експертен консенсус по този въпрос, спорове се водят единствено за датата на влизането на света в “пика на кризата” - 2022/2023 или 2024/2025 г, което няма значение в исторически мащаб.

Съществуващият световен ред (!) радикално се променя, заплашва да потопи в хаос целия така наречен цивилизован свят.

Страните, които ще успеят да издържат този период ( а според експертите, “турбулентният период” ще продължи до 2030 година), ще създадат нови правила и нов световен ред. Загубилите ще изостанат завинаги, а някои ще останат единствено в историята, както се случва с великите империи на античността и с няколко европейски държави от ХХ век.

Засилващата се вълна на световен хаос може да премине и границите на Русия.

Същевременно, както се е случвало и преди в историята, глобалната криза е шанс за възраждане на Русия като един от световните лидери на XXI век.

Ние сме свикнали да разсъждаваме за нашите проблеми - видите ли, “по-рано бъдещето беше по-добро”, но същността е, че за останалите потенциални световни играчи бъдещето е по-лошо. Състоянието на нашите армия и военно-промишлен комплекс, повишеното равнище на продоволствената сигурност, хилядите години исторически опит, а най-вече образованието, мъдростта, пасионарността и възможностите за мобилизиране, присъщи на руския народ, дават на Русия исторически шанс.

ГОЛЕМИТЕ ИДЕИ

Опитът на човешката цивилизация показва, че икономиката и естествените потребности на хората далеч не винаги са първични за нацията. В началото е словото - по-точно голямата идея, която дава смисъл на битието.

Къде е смисълът на Русия?

Първо да погледнем историческите перспективи.

Генерал-фелдмаршалът на руската армия Христофор Миних, немец по произход, пише в далечната 1765 година: “Руската държава има това преимущество пред всички останали, че се управлява непосредствено от самия Господ Бог. Иначе не е възможно да се обясни как изобщо се управлява...”

А съвременният европейски политик, португалецът Мануел Барозу, размишлявайки за всичко това казва: “Русия е цивилизация, преструваща се на страна”. И още как! Русия се е наложила исторически и културно суверенна цивилизация.

Гуруто на политическите технологии Жак Сегела, “бабувал” на немалко президенти, нееднократно е подчертавал, че хората гласуват за идеята, а не за дясната,лявата или центристката програма! Спомнете си как генерал Дьо Гол казва: “Имам ясната идея Франция”.

Русия като идея. Каква е? Ще дам визията си.

Тя е в нашите необятни простори, позволяващи ни да живеем, без да се блъскаме с лакти.

Тя е в нашата цивилизационна православна мисия, в справедливата общност, побираща всички народи и религии. Ние тук вътре сме различни, но всички сме руснаци отвън, особено когато ни сполети беда.

Тя е в нашето миролюбие. Русия е страна-миротворец. Страна, преживяла десетки войни, губеща милиони, но възстановяваща се от пепелта и победила, цени мира, както никой и никъде.
Тя е в нашето войнство. Руският войник обича живота и не иска смърт, но е готов да даде живота си за нашата земя -такъв е бил войнишкият дълг, винаги е било така. Чуждото не ни е нужно, но нашето си е наше.

Тя е в нашата семейственост, в красотата на нашите жени и деца, в прекрасната ни природа, където има всичко за душата.

Тя е в нашата хилядогодишнина история, където има и революции, и бунтове, и предателство на елитите, и героизъм на народа, и велики дела, и трагични поражения, и гръмки победи.

Тя е в нашата култура и наука, с които се гордее цялото човечество.

Тя е в нашия суверенитет. Същността на идеята на Русия е в самото и хилядогодишно съществуване!

ГОЛЕМИТЕ КРЪСТОПЪТИЩА

Днес Русия стои на кръстовище, опитвайки се да определи модела на бъдещето си.

При това за нас може да се говори единствено за своето - присъщо и суверенно - решение.

Засега, за всичките постсъветски години - Русия се движи в парадигмата на догонващото развитие, опитвайки се да приеме западната демокрация. Днес този модел “се пука по шевовете” - затова е и важно Русия да намери своя път.

Както е испанската поговорка: “Времето на картонените кукли отмина”.

За преодоляването на разфокусирането и дефицита на волята на руските власти е да се определи стратегическия курс на страната, приемлив за мнозинството от населението, не само за близките няколко години, а за няколко поколения напред.

Това назряло самоопределение е още повече важно, предвид че Западът, опирайки се на петата колона, е обявил на Русия ментална война, чиято задача е, “рестартирайки” мирогледа, да подмени целите на руснаците, на първо място на младежите, да ни лиши от суверенно бъдеще.

В случай на осъществяване на най-лошия “инерционно-догонващ” сценарий, страната ще загуби целостта си, а населението на Русия може да намалее с няколко десетки милиона. Останалите ще работят “за храна” като “служебни хора”, нужни за осигуряване на работата на “тръбата”, през която на Запад и към Китай ще текат природни ресурси.

Няма съмнение, че компрадорският финансово-икономически “елит” ще предаде страната и ще се отправи да се радва на “натрупаното с огромни усилия” в своите средиземноморски вили.

Такава ще бъде цената на “безволието и бездействието”.

ГОЛЕМИТЕ ПРОЕКТИ

Всяка сложна система в своето развитие следва етапи на натрупване и етапи на изменения. Във физиката това съответства на натрупването на потенциална енергия, която в определен момент преминава в стадий на възход - в кинетична енергия.

Социалните системи, като обществото и държавата, също от време на време натрупват потенциална социална енергия - искане за промяна, обновление и развитие. Днес в Русия приключва етапът на натрупване на тази потенциална енергия, която е готова да се излее в действено, съзидателно обществено творчество.

Колкото и привлекателна да бъде стабилността, е важно да не се пропусне кръстовището, да не се изпусне моментът, когато искането за промяна трябва да се осъществи - да се притвори в съзидателна енергия. В това е мъдростта на политическото ръководство - в способността да улови този момент.

Ако този момент се изпусне, натрупаната енергия може да премине не към съзидание, а към разруха. За да не се допусне това, ситуацията трябва да се овладее, да се разберат дълбоките смисли на протичащите в системата процеси, да се придобият механизмите за управлението на системата.

Големите решения са способността не само да се улови, прогнозира моментът на прехода, но преди всичко да се оглави и оседлае тази натрупала се вълна на социална енергия, да се насочи към съзидание, към това, което в политиката е прието да се нарича “големи проекти, които променят света”.

ГОЛЕМИТЕ ЗАПЛАХИ И ВЪЗМОЖНОСТИ

Че географията е съдба, е все едно казано за Русия.

Русия трябва да се съсредоточи върху себе си.

Моделът “Русия на бъдещето” е народна империя, основана на принципа на “самодържието” - но не в смисъл на възстановяване на монархията, а в смисъл истинско народовластие, където ние, руснаците, начело със силен държавен лидер сами се “държим” чрез силно местно самоуправление, каквото например е земството в края на XIX век.

За осъществяването на този “рамков модел” е необходима политическа воля, нова стратегия за геосоциално и геоикономическо устройство на страната, основано на три съставни - сигурност, опазване на народа и териториално-икономическа свързаност.

Сформиралата се днес стратегия на концентрация на ресурсите в мегаполисите, наложена на Русия отвън, противоречи на нейния цивилизационен код и поставя инфраструктурна и геополитическа бомба под нашето бъдеще.

Необходимо е формираното на вграден в системата на държавно управление на антикризисните социално-икономически модели от мобилизационен тип, не само дублиращи/застраховащи в случай на възникване на различен тип хибридни кризи като коронавируса или техногенни проблеми в бъдещето, но – а това е най-важното – формираща платформа на стабилно развитие в цялото пространство на нашата грамадна страна за десетилетия напред.

Известният американски анализатор и водещ световен експерт по въпросите на прогнозирането на бъдещето на световната икономика, автор на концепцията „черен лебед“, предсказал кризата от 2008 година, Насим Талеб, прогнозира криза на мегаполисите, катализирана от коронавирусната епидемия.

Той пише: „Ще настъпи тенденция, която ще убие града – хората ще започнат масово да се преселват от мегаполисите в малките градове и селските местности.

Тук накратко ще изброя само някои уязвимости и заплахи от мегаполисната териториална концепция:

  • Мегаполисите са крайно уязвими от епидемии и различни техногенни катастрофи.

  • Социолозите свидетелстват, че мегаполисът е удобен за живот единствено в условия на обществено съгласие, иначе се превръща в „каменна джунгла“.

  • Всички масови протести от последните десетилетия – „цветни“ революции, национално-освободителни движение, безкръвни и кървави преврати – всички имат като централна сцена именно столици и мегаполиси.

  • Мегаполисите „произвеждат самота“, отчуждават хората един от друг. Това снижава доверието и солидарността в обществото, което е критично значимо за Русия.

  • Сега в Москва и Санкт-Петербург се намира една трета от БВП на Русия. В тези два мегарегиона живеят повече хора, отколкото отвъд Урал.

  • Само Московска област, заемаща не повече от процент от територията на Русия, е събрала на практика една пета от цялото руско население, принудено да се трупа в тесни и ограничени точкови зони. Жителите на нашите мегаполиси губят своята творческа съзидателна енергия, съществувайки толкова нагъсто. Днес при 1/7 от световната суша, ние живеем 7-10 пъти по-скупчени, тясно и етажно от англичаните и германците.

„Скупчеността“ и концентрацията на населението в мегаполисите е тенденция, която се разминава с руския цивилизационен код.

В тази наложена ни от Запада концепция Русия губи своето основно геополитическо и геостратегическо предимство – колосалните пространства, стотици години събирани и с кръв запазени от нашите предци.

Изводът е такъв: основният урок на коронакризата и „ресурсното проклятие“ на икономиката трябва да стане пространствено-териториалното ново устройване на страната, защото балансираното разпределение на точките на ръст на икономиката и населението е ключов елемент от националната сигурност на Русия.

Решението на тези въпроси е крайно актуално, защото отсъствието на социално-пространствена стратегия в руската политика вече е довело до обезлюдяване на териториите, формирането на социални пустини и създаване на „пояси на отчуждението“ – градове-спътници и предградия, населени с декласирани лица, често с етническа окраска.

Трябва да се премине от окрупняване и концентрация към разумно разпределяне, към формиране на единен стандарт на управление и качество на живота по цялата територия на Русия.

ГОЛЕМИЯТ ПРОЕКТ РУСИЯ

Русия винаги „сама се е измъквала за косите от блатото“ с Големите проекти – от похода на Ермак и покоряване на Сибир до Транссибирската железница, космоса, ядрения проект, руска Арктика и завръщането на Крим.

Такъв Голям проект за Русия може да станат градовете и териториите за развитие на Сибир и Далечния изток, където вече има много ресурси, промишлен и научен потенциал, но се наблюдава недостиг на кадри и управленчески компетенции, а също така присъства и основният проблем и заплаха – обезлюдяването.

Напомням класическото определение за Сибир: това е цялата източна част на Русия – от Урал до Тихия океан.

Именно с усвояването на Сибир Московска Рус става Русия – великата евразийска държава.

Сибир е основен свързващ регион между Арктика, Дълечния изток, Централна Азия и европейската част на Русия.

Там, в Сибир, може да се модернизират съществуващите, но на първо място трябва да се строят нови градове в удобни природно-климатични зони, градове от съвременен тип, логика на разполагане и чието развитие ще се свърже с природните ресурси.

Това ще бъдат градове с най-модерна архитектура, с развита инфраструктура и наука, образование и здравеопазване, удобни градове, привлекателни и интересни за живот – най-вече за младежта.

Тези градове на народната империя ще станат места на „сглобяване на Руския свят“.

Говорейки в Новосибирск пред научната общност, министърът на отбраната на Русия ген. Шойгу говори за назрялата нужда в Сибир да се построят три-пет научно-промишлени центрове с население между 300 хил. и един милион души.

Именно научно-промишлени и икономически центрове, които да станат нови полюси за привличане на населението от цяла Русия, така и за нашите сънародници от близката и далечна чужбина.

Такива центрове ще дадат мощен импулс за развитието на Сибир и в крайна сметка за устойчивото развитие на цялата руска икономика.

Не става просто дума за строителството на нови населени места, а именно за развитието на Сибирския макрорегион и на страната като цяло.

Напомням пророческата мисъл на Михаил Ломоносов: „Руската мощ ще расте в Сибир и на Северния океан. И ще достигне до основните европейски поселения в Азия и Америка“. Ломоносов неслучайно пише съюза „и“ между Сибир и Северния ледовит океан. Затова фокусирането върху развитието на Сибирския регион редом с Арктика е своевременно и обосновано.

Както подчертава Сергей Шойгу: „Трябва да построим съвременен „Кедров тракт“ – безопасен и ефективен маршрут между Европа и Китай“. Нуждата от такъв транспортен коридор, при това преди всичко безопасен, вече се е откроила ясно, трябва да си спомним за последните събития с блокирането на Суецкия канал, нападенията на пиратите, а също така настоящата ситуация в Афганистан.

Това е важно и за международните транспортни потоци.

За Русия „Кедровият тракт“ има огромно значение и като възможност да се интегрира в глобалните производствени вериги между Европа и Азиатско-тихоокеанския регион.

ГОЛЯМАТА ИСТОРИЯ – ТРАНССИБИРСКАТА ЖЕЛЕЗНИЦА

Великият мъдрец Гьоте пише следното: „Смелите мисли играят роля на предните пешки в играта. Те нерядко загиват от неразбирането, но осигуряват крайната победа.

Русия има успешен опит при осъществяването на големи проекти. Да си спомним основният от тях – Транссибирската железница: както и защо се ражда, как се взема Голямото решение за него.

На 17 март 1891 година император Александър III пише: „Повелявам да се пристъпи към построяването през цял Сибир на железница, която да обедини обилните природни дарове на сибирска област в мрежата на вътрешните съобщения“. Комисията на министрите на Руската империя месец по-рано също признава възможността да се започне работа по съоръжаването на Великия сибирски път едновременно от две страни.

Взето е решение, че „Сибирската железница, това велико народно дело, трябва да се осъществява от руснаците и от руски материали“.

Руската армия и тогава е начело на Големия проект: Транссибирската железница като проект се създава от военни инженери, картографи, железничари, топографи и други специалисти.

Каква е основната цел на този Голям проект?

Готвейки се за височайшето решение, Генералният щаб на 5 декември 1890 година представя доклад, озвучен от полковник Волошинов на събранието на Имперското руско географско общество.

Там се отбелязва: „Пристъпвайки към въпроса за непрекъснат път през цял Сибир, преди всичко трябва да си дадем отговор защо е нужен. Трябва да откроим основната, ръководна цел на строежа и в зависимост от нея да определим всичко останало… Целта на великия непрекъснат път през цял Сибир не е да се развие земеделието на Юг или да се увеличи добива на злато на Север, а да се унищожи неблагоприятното влияние на грамадните разстояния, за да се свие цялото това разстояние в тясна линия, да се приближи Тихият океан до европейска Русия и да се съединят реките, които прорязват плодородните участъци на Сибир“.

Тоест основният приоритет на Транссибирската железница не е усвояването на богатствата на Сибир, а именно осигуряването на свързаността на гигантската империя.

Животът напълно потвърждава колко е правилна тази стратегия! Особено важно е да се разбере това днес, когато част от елита приема Сибир единствено като ресурсен център за добив и товарене на богатства.

Всяка смяна или корекция на курса е нарушение на наложилото се в елита статукво, това е напрежение и нужда от действия. Сега, уви, икономиката ни е просто за износ на суровини и финансово-валутно прехвърляне. „Сибирският обрат“ рязко ще промени всичко. Ще се появи политическа воля за преход върху мобилизационен формат на развитие.

Както сега Големият проект „Сибирски обрат“, така и тогава Транссибирската железница предизвикват „бушуване в мозъците и накърняване на чувствата“ на либералната интелигенция и съпротивата на част от елитите – местни и централни – гниещи на своите сити топли места.

Противниците на строежа на великата магистрала са множество: плашат с блатата, дремещата тайга със зверовете, безпощадните студове, непроходимите реки, дивите местни и много друго. Привържениците на пътя, свързващ Русия, са обявявани за аферисти-мечтатели и психично болни.

Сред елитите също има съпротива.

Вътрешният министър Иван Дурнов още две години преди началото на строителството твърди, че създаването на Транссибирската железница ще доведе до масово и неконтролирано преселване на селяните в Сибир, заради което във вътрешните губернии селата ще опустеят и работната ръка ще постъпи в градовете.

Местните „князе“ също не мълчат. „Първото, което следва да се очаква, е напливът на местни аферисти, занаятчии и търговци, след това ще се появят спекулантите, цените ще скочат, губернията ще се наводни от чужденци, съблюдаването на реда ще стане невъзможно“, тревожи се губернаторът на Тоболск.

Но с особено упорство и ожесточена критика се отличава тогавашният министър на финансите Иван Вишнеградски, който „ужасен от небивалата цена на железницата“, предлага изход – чужди инвестиции от самите Ротшилди, от които вече е получено предварително съгласие. Но цар Александър III, като вижда детайлите, не се съгласява.

Минават повече от сто години, но как всичко това прилича на съвремието, как почти дословно напомня на критиката на новия Голям проект – само трябва да сменим някои имена и остарели определения.

Сергей Шойгу напомни в своето интервю за тези „критикари“: „На съвещанията при президента, където се обсъждат важните макроикономически проекти – няма да кажа кой точно каза: „Пари няма!“. На което Владимир Владимирович отговори: „Никога няма да ги има, ако не започнем да правим нещо“.

Уместно е да завърша този раздел с притчата за това как ученикът пита мъдреца – учител: „Колко дълго ще чакаме промяната?“ – „Ако чакаме – ще е дълго“.

ГОЛЯМАТА ИДЕОЛОГИЯ

Идеологията е нужна, когато става мотив за реално действие. Идеологията не е нужна за бездействие. Днес е нужна идеология за активно настъпателно движение.

Каква е идеологията на Големия проект?

Ще представя само основните идеологеми:

  • Преход на мобилизационна икономика и частично закриване от разпадащия се глобален свят

  • Решаващо значение на лидерската, организационна роля на държавата

  • Държавата взема под свой контрол икономическото, информационно и географско пространство на страната.

  • Идеята за единен държавен план на страната като основен организиращ документ за възраждане и пресъздаване на родната икономика въз основата на синтез на най-добрите страни на държавното планиране и пазарната самоорганизация.

  • Подчиняването на финансовата система на целите на икономическия ръст, осигуряването на икономиката с евтини и дългосрочни пари.

  • Нова териториална политика – приоритет на държавата. Отказ от стратегията на мегаполисната урбанизация. От територията на 16-те мегаполиса и обезлюдените огромни пространства Русия трябва да се превърне в равномерно заселена и устроена малоетажна страна.

  • Формирането на единен стандарт на управление и качество на живот по цялата територия на Русия. Работни места, училища, поликлиники, аптеки, магазини, домове на културата, спорт и друго – всичко това трябва да се осигури и запази навсякъде.

  • Национализация на елита на принципа „който не е с нас, е срещу нас“. Тези, които „не са с нас“, трябва да осъзнаят, че рискуват да се лишат от всичко. Меритократичен принцип на формиране на новите управленски кадри. Целевата задача е под Големия проект да се извърши кадрово рестартиране на елита с пренасяне на част от столичните функции в Сибир.

  • Осигуряване на постоянна основа на приоритетите на социално-икономическото развитие.

  • Образованието е важно и ключово звено от новата стратегия. Това е социалното ядро на целия механизъм за осъществяване на Големия проект. Предвижда се рязко повишаване на равнището на осигуряване на учителя. По статут всички учители са държавни служители.

  • Ръст на равнището на удовлетворение и щастие на хората (индекс на щастието). Показателят на удовлетвореността на гражданите трябва да бъде задължителен за всички национални проекти, държавни програми и други документи на стратегическото планиране със социално-икономическа насоченост.

  • Ръст на реалните доходи на населението. Въпросният показател трябва да има основно, а ръстът на БВП – подчинено значение.

  • Опора на традиционните ценности, история и култура на Русия

  • Събиране на „Руския свят“ – завръщане в страната на сънародниците, живеещи в чужбина.

  • Основен показател е ръстът на числеността на населението, включително ръст на раждаемостта до равнище не по-ниско от естественото възпроизводство на населението.

  • Въпросите за сигурността са ключови! Това е основна платформа за осъществяване на Големия проект и развитието на Русия като цяло.

  • Руските армия и военно-промишлен комплекс са център за мобилизация, възраждане на икономиката, включително принципите на контрол и планиране въз основата на Държавната отбранителна поръчка.

  • Руската армия е основен източник на идеологията за служба на Отечеството, център за формиране и възпитание на нови национално-ориентирани управленци за държавата (образование, медицина, наука и прочее), включително за възраждане на Русия чрез Големите проекти.

  • Геосоциалната политика трябва здраво да се свърже с военно-териториалното устройство и въпросите на сигурността на страната.

ЗАКЛЮЧЕНИЕ

Държавната власт е центъра на кристализация на Русия. Тя няма право да бъде слаба, откъсната от народа и неуверена в перспективите на страната за десетилетия напред. Тя е длъжна да бъде способна да взема големи решения!

Великият руски философ Василий Розанов пише: „Единственият порок на руската държава е неговата слабост. Слабата държава вече не е държава – такава вече просто няма“.

Същността на предполагания Голям проект е запазването и умножаването на земите и народа на Русия. Тази стратегия е представена от президента Владимир Путин в неговите Послания и закрепена в поправките на конституцията.

Да, това е трудно и дори рисковано дело.

Но това е историческата мисия на руската власт за третото десетилетие на XXI век. Изпълнението на тази мисия е дълг пред идното поколение.

Дошло е времето за Големите решения!

Превод: В. Сергеев