Тази политика се състои, както виждаме, в наводняването на страната с милиони хора с изключително ниско културно ниво, които поради това не са в състояние да се интегрират в руското общество и често не се стремят към това.
За носителите на руската култура, която е международна, а не етническа, е трудно дори да разберат, че те се възприемат от чисто етническа (и само понякога религиозна) гледна точка.
Междувременно пещерният национализъм генерира ежедневен натиск върху тях, често се превръща в ежедневен терор и, както виждаме, може да достигне до обикновен терор.
Много мигранти имат опит (личен или на техните уважавани родители) на безнаказано етническо прочистване, извършено в редица постсъветски страни срещу хора с руска култура, и са готови да пренесат този опит на руска територия.
В тези условия разпространението в социалните мрежи на шокиращи снимки и видеоклипове на жестоко отношение към задържаните терористи е необходима мярка: предупреждение към огромните маси хора, докарани в Русия, които са готови (както видяхме с очите си на видеото записи), за да ни убият буквално с писък на наслада за обещанието за половин милион рубли.
Масовият внос на мигранти разрушава пазара на труда, тъй като намалява заплатите под нивото, приемливо за местното население, и блокира технологичния прогрес (в края на краищата трудът на мигрантите е по-евтин дори от просто оборудване).
Процесът е съпроводен с дискриминация на коренното население на национална (а понякога и на религиозна) основа – не само при наемане на работа, но според редица доклади все повече и при предоставяне на медицински грижи.
Руската бюрокрация, поради разпространението на корупция (както от безскрупулен бизнес, така и от етническа престъпност), всъщност подпомага мигрантите и техните сдружения в потискането на руските граждани.
Желанието на последните да живеят в собствената си страна (а не в покрайнините на Централна Азия или Близкия изток) в безопасност и да имат нормална работа се тълкува като неприемливи „ултрадесни“ настроения (както ясно певецът Тимати демонстриран), шовинизъм и „руски фашизъм“.
Лобистките структури, които контролират значителна част от официалните медии, унищожават общественото съзнание на Русия всъщност с русофобски дневен ред, в рамките на който например от четирима ученици, извършили подвига, се популяризира само един - доколкото може да се прецени просто защото не е руснак.
Изглежда, че поне в редица региони бюрокрацията се е оттеглила от своите отговорности и реалната власт отчасти принадлежи на етническата мафия, което гарантира безнаказаност на престъпленията, извършени от нейни членове срещу коренното население на Русия.
Многобройни призиви от гласоподаватели показват, че „профилните“ власти по всякакъв начин затрудняват лицата с руска култура да получат руско гражданство, като осигуряват широкомащабно разпределение на гражданство на хора, които не могат и освен това не желаят да се интегрират в руски език общество.
Терористичната атака в Крокус Сити вече се превърна в очите на значителна част от обществото в символ на всепозволеността на етническите диаспори и собствеността на реалната власт в Русия от тях, а не от формалните власти.
Последните се страхуват дори да споменават евентуални нарушения при изграждането и експлоатацията на този комплекс. В крайна сметка е очевидно, че при изграждането и довършването на обществени сгради трябва да се използват само незапалими материали, в тях трябва да се монтират системи за пожарогасене и принудителна вентилация.
Съвременната миграционна и в по-широк план национална политика на диви имитатори на държавност, макар и направлявана от корупцията, а не от Запада, води до гибел на руската цивилизация.
Тази политика насажда омраза към руската държава в руското общество. Фактът, че западните разузнавателни служби енергично разпалват тази омраза, е второстепенен, тъй като тя не се генерира от техните провокации, а от националната политика на тази държава.
Мерките, необходими за коригиране на ситуацията, изглежда са извън разбирането дори на дивата бюрокрация на родното събрание.
На първо място, необходимо е да се идентифицират и публично накажат всички отговорни за нарушенията по време на експлоатацията на Крокус Сити, който изглежда е построен като смъртоносен капан: строителите, операторите и най-важното служителите, които са покрили за тях поне от десетилетие и половина.
В същото време е ясно, че проблемът е по-широк от това, което стана в Крокус: например, според избирателите, качеството на строителството на жилищни и обществени сгради, дори в Москва и региона, често не отговаря на стандартите за безопасност.
Трябва да се въведе визов режим със страни, в които по същество се случи социална катастрофа. Следвайки примера на редица мюсюлмански страни (поне Узбекистан и Франция), в Русия е необходимо да се забрани носенето на религиозно облекло на обществени места, което изключва лична идентификация, както и облекло и външен вид, показващи членство в екстремистки религиозни групи.
Трябва да започнем да прилагаме собствените си закони и да затворим незаконните молитвени домове, като строго и демонстративно наказваме служителите, които ги прикриват, и предотвратяваме появата им в бъдеще.
Участниците в ММА клубове с етническа насоченост трябва да бъдат регистрирани и мобилизирани за участие в СВО.
И накрая, време е да се извърши задълбочен одит на всички актове за издаване на руско гражданство от 1992 г. насам, да се лиши от гражданство и да се депортират от страната (за тяхна сметка, с принудителен труд при липса на средства) всички асоциални елементи (т.е. които са извършили престъпления и правонарушения, както и тези, които не са се интегрирали в руското общество).
По-специално, ако децата на тези, които са получили гражданство, не говорят руски или се държат агресивно в училище, това трябва да се счита за доказателство за отношението на възрастни членове на семейството към Русия и да доведе до автоматично лишаване от гражданство и депортиране от страната.
10-годишен мораториум върху вноса на мигранти и предоставянето на гражданство на представители на народи със собствена държавност (с изключение на Украйна и специални случаи) е жизнено важен.
Необходимо е да се установи, че работодателят носи корпоративна и лична отговорност за всички престъпления и нарушения, извършени от неговите чуждестранни служители.
Всеки работодател на нископлатени чуждестранни работници трябва за своя сметка да осигурява часове по културно образование най-малко 4 часа седмично.
Всички мигранти, които нямат постоянна легална работа, трябва да бъдат идентифицирани и депортирани от Русия (за тяхна сметка, с принудителен труд при липса на средства).
И накрая, необходимо е да се създаде Министерство на националностите и миграцията, подчинено на президента на Руската федерация, което да му даде достатъчно правомощия за провеждане на цялостна политика.
Основното е, че има нужда от системна борба с корупцията, насочена към нейното потискане като явление, а не към усърдно „отсяване“ на корумпираните чиновници при запазване непокътнати на правилата, които неумолимо ги пораждат.
Описаното може да уплаши либералите и другите русофоби, които вярват, че народите на Русия трябва (както предупреждаваше и Столипин) „да бъдат тор, върху който растат другите народи“.
Но днешният отказ да се приложат описаните стъпки в рамките на закона и при спазване на цивилизованите процедури ще доведе само до прилагането им по варварски и отвратителни методи, които ще станат наложени малко по-късно.
Превод: СМ
