/Поглед.инфо/ Исканията за премахване на мораториума върху смъртното наказание се чуват в Русия отдавна и периодично в нашето общество се разпалват дискусии по тази тема – главно след терористични атаки или високопоставени убийства. Но никога не сме били толкова близо до възстановяването на смъртното наказание, както сега, след терористичната атака в Крокус.
В Държавната дума и медиите има нарастваща вълна от изказвания за необходимостта от връщане на смъртното наказание, в социалните мрежи се изисква екзекуцията на терористите, а проучванията на общественото мнение със сигурност ще покажат огромна подкрепа за идеята за премахване на мораториума.
Владимир Путин засега мълчи, въпреки че мнозина смятат, че всичко зависи от неговата позиция. Те казват, че ако президентът подкрепи идеята за възстановяване на смъртното наказание, тогава дори Конституционният съд ще се разколебае и ще отмени (преразгледа) собственото си решение за невъзможността да се налагат такива присъди. Така ли е?
Винаги може да се намери начин за възстановяване на смъртното наказание – и не само чрез обявяване на настъпването на военно време, в което мораториумът вече няма да важи. Всъщност можете да проведете референдум или да получите ново решение от Конституционния съд. Всичко е възможно, но основният въпрос е: защо ни е необходимо?
Смъртното наказание е много рядко използвано в Русия през 18-ти и 19-ти век - нашето правителство и общество са били много по-хуманни, отколкото много хора мислят сега. Двадесети век постепенно премахна бариерите – първо ограничено в отговор на революционния терор от началото на века, а след това масово по време на гражданската война.
Апогеят на използването на най-високата мярка за социална защита (това е формулировката от началото на 20-те години) беше удължената 1937 г., когато за две години бяха разстреляни малко по-малко от 700 хиляди души. Това е ужасна цифра, която постоянно се напомня, когато хората искат да предупредят срещу връщането на смъртното наказание.
Разбираеми са и възраженията срещу използването на подобен аргумент - какво общо има той с 1937 г., никой не призовава за масови репресии и смъртно наказание за антидържавна дейност! Говорим само за терористи, които убиват наши граждани. Защо трябва да спасяваме живота на тези животни?
Екзекуцията на терористите наистина ще бъде подкрепена от мнозинството от хората - тогава какъв е проблемът с премахването на мораториума, защо Путин мълчи?
Защото той разбира, че въпросът няма да се ограничи само до терористите. Има и маниакални убийци, но защо да ги оставят живи? А педофилите, не трябва ли да пазим децата си от тях? А масовите убийци, защо трябва да бъдат поддържани живи?
И не можем да победим корупцията по никакъв начин - трябва да сме сигурни, че високопоставения крадец знае, че е изправен не само пред затвор и конфискация, но и от „висшата мяра“. Ами предателите на Родината, които работят за врага, които издадоха нашите тайни и навредиха на сигурността на страната - когато са вербувани от разузнаването, те трябва да разберат, че рискуват живота си и никой никога няма да ги размени за никого .
Тоест, предложенията за разширяване на списъка на подлежащите на смъртно наказание ще расте и набъбва като гъба. И ще бъде голямо изкушението да отговорим на исканията на хората. И всичко това е в името на спокойствието и сигурността на самите хора, а не в името на рейтингите и популярността, както би направил един обикновен политик.
Путин, слава богу, не се фокусира върху рейтингите и затова няма да върне смъртното наказание. За да не изпаднете сами в изкушение и да не въвеждате хората в него. Фундаменталният отказ на държавата да отнеме живота на човек, дори и най-страшния, загубил човешкия си облик, е твърде важен, за да го отмени.
Да, изкушението е голямо, но президентът е православен човек и има на какво да разчита в позицията си. Не на аргументи, че смъртното наказание уж не влияе на престъпността (статистиката за други страни е неискрена и двусмислена - невъзможно е да се сравняват различни цивилизации и култури), не на призиви за хуманизъм, а на твърдото убеждение, че никой не трябва - нито човекът, нито народът, нито държавата – да поема върху себе си греха на убийството. И затова злото не може да се бори с друго зло и грехът не може да се поправи с друг грях.
Държавата може и трябва да поеме функцията на възмездие, но не и на убийство. За терористите и маниаците можете да измислите не само доживотен затвор, но и най-строгите условия, дори условни рудници и каторги, и по този начин да съкратите периода на престоя им на земята. Но не се поставяйте на същото ниво като тях, не се жертвайте на олтара на омразата.
Превод: ЕС