/Поглед.инфо/ Изненадан съм колко хора са свикнали да рисуват света само в черно и бяло, без полутонове. В СССР има и много добро и много лошо. Какво е доброто? На първо място, това е пределната социална защита, когато няма страх от загуба на работата, защото всички стени са окичени с обяви “Търсим” и началството не те плаши, че ще те уволни, а ти можеш да уплашиш началството, че напускаш.
Добра е масовата медицина, когато не се страхуваш от никакви епидемии, освен, може би, от дизентерия през летния сезон. Стъклените чаши, общи за всички автомати за газиранат вода, не лъжа, спомнете си Шурик от “Операция Ы”.
И още много. Дори веднъж се пошегувах, че живеем като зеленчуци в оранжерия: слънцето може да не е много горещо, но няма да ни изгори. Но ако и да имаше ваксини от епидемиите, то нямаше такива, поне под формата на опозицията, народът свикна, че така трябва да бъде, отпусна се и...
Лошото също го имаше и тъй като доброто по-добре се помни, ще ви напомням повече за лошото. Не защото съм злонамерен антикомунист, ще се опитам да бъда изключително обективен. Е, доколкото мога. Първо, нека се опитаме да разберем защо страната се разпада? В края на краищата няма война, няма природни бедствия, разпадна се изневиделица. Оцеля във Великата отечествена война, възстанови се след опустошенията и когато ѝ остана да живее в мир, изведнъж се разпадна.
Има много версии по тази тема, но всички те посочват една или две причини, а така не става. Нито падането на цените на петрола, нито войната в Афганистан нямаше да унищожат страната, тя е стабилна система по дефиниция. След като Наполеон и Хитлер не успяват, дори с пряка агресия, тогава какво да говорим за по-малки влияния? В момента в някои от отделилите се републики положението е такова от близо 30 години, уж не трябва да са оцелели, но пак си живеят. Никоя още не се е разпаднала.
Тогава какъв е въпросът? Факт е, че въпреки че всички бяхме натъпкани със социално-икономически дисциплини - история на КПСС, научен комунизъм, диалектическият материализъм, политическата икономия и т.н., а самите ръководители на КПСС като че ли също ги владееха, или по-скоро, глупаво ги назубряха (бившият заместник-политически ръководител полковник Брежнев веднъж признава, че не разбира теорията), но те не мислеха да я приложат на практика. А отговорът е на повърхността, диалектическият закон за прехода на количеството в качество казва, че промените не се натрупват твърде забележимо, но когато броят им надвиши прага на стабилност, ще се случи рязък скок. И няма значение дали клон на дърво се е счупил, не успял да издържи натоварването или страната се е разпаднала, законът е един. И в края на краищата Енгелс дълго формулира това, разчитайки на Хегел и Маркс. Освен това, ако не вярвате в диалектиката, такива закони съществуват и в математическата теория на бедствията, и в термодинамиката, и в синергетиката...
Какви са тези промени? По-скоро фатални грешки. Като начало, нека се отклоним малко, да си припомним бурния и безкраен дебат за това какъв беше СССР, добър или непоносим? Повечето спорещи говорят за някакъв СССР като цяло, като добре познатия сферичен кон във вакуум. Въпреки че страната се променя - без преувеличение - радикално, със смяната на всеки лидер. Не само методите се променят, но и целите. И ако спорите, ругаете или възхвалявате СССР, тогава не забравяйте да споменете за кой период.
Изключително опростено, дори преувеличено, ще разкажа. Ленин и Троцки мечтаят за световна революция, строго според Маркс, а съдбата на собствената им държава не е на първо място. Идеята е преди всичко. Сталин, най-талантливият геополитик, декларира възможността за изграждане на социализъм в една държава, като същевременно припомня, че марксизмът не е догма, а ръководство за действие. В резултат на това (за методите и дали е имало шансове за омекотяването им, не говорим, не е тема на тази статия), той успява да индустриализира с американска помощ (защо САЩ се нуждаят от това? За да се изравнят шансовете с Германия, да се сблъскат и да се извлекат ползите от взаимното им унищожаване), да спечели войната, да ликвидира следвоенното опустошение... той няма време за повече.
Хрушчов ... Четири класа образование. По-нататък да разказвам ли? В секретния си доклад срещу Хрушчов Полянски казва, че той е „самозатъпял“. Думата „самозатъпял“ може да се замени с политически коректната, както казват днес дума „волунтарист“. Нещо повече, през първите няколко години от управлението си икономиката се разраства по инерция и той наивно си го приписва. Нищо, отново в съответствие със същия закон, не се натрупва. Така страната започва да изостава в онези дни.
Брежнев. Започва не лошо, но след това се отпуска. И тогава петролът след кризата от 70-те скача около четири пъти, появява се терминът „петродолари“, дъвка, дънки, кола, „Марлборо“...
Не помня останалото. Повтарям, че имаше много статии с версии за краха, но все още чаках официален анализ от Комунистическата партия: ако Ленин беше жив, той щеше да добави няколко тома към събраните си произведения. Уви, не дочаках, а думите на Чубайс се вписват на пазара. След това кой рекламира пица, кой поставя сина си на свое място ... Поинтересувайте се от биографиите на другите сами, на разположение са.
Научих, че в Китай има цял институт, който анализира причините за разпада на СССР. Наскоро попаднах на една статия от Китай. Уви, това изобщо не е така. Китайците не ни познават и не ни разбират, техният анализа не бива да се приема сериозно. Ето нещо китайско.
Аз не съм Ленин, няма да пиша томове. Но ето още един диалектически закон - единството и борбата на противоположностите, Ленин го нарече същността на диалектиката. И има аналози в теорията за стабилността, ако отново не вярвате в диалектиката. Ленин казва, че всеки монопол води до разпад. Защо в крайна сметка останахме единствената партия с монопол върху крайната истина?
Между другото, проблемът е, че преподавателите по тези дисциплини са имали рядък снобизъм, а учебниците (по няколко причини) са написани така, че да е почти невъзможно да се разберат. И ако за техникумите писаха на по-опростен език, веднага го наричаха „учебник за домакини“ и с него нямаше да получите повече от три на изпита.
А сега си представете, че съм кариерист, циник и като цяло лош човек, който мисли само за себе си. Как мога да направя кариера в СССР, как да стигна до хранилката? Ако бях талантлив, щеше да е просто: певците Юрий Антонов, Людмила Зикина, Олга Воронец бяха официално милионери. А ако не? Тогава щях да имам само един надежден начин: да напредна по партийната линия. Какво да размахвам кирка, та аз съм кариерист, не миньор! И ние имаме една партия, КПСС. Именно там се изкачиха всички кариеристи, представяйки се за такива ревностни комунисти, че по времето на стагнация отрицателната селекция беше в разгара си, достойните хора гледаха на партията и комсомолските ръководители с предразсъдъци и пренебрегваха присъединяването към партията.
Къде бяха прословутите „подбор и разпределяне на кадрите“? Как смъртоносно болните Андропов и Черненко се качиха на най-високия стол и как „смъртоносно“ глупавият Горбачов се качи там? Имаше ли опашка за трона? И те се биеха с Горбачов в Държавния комитет за извънредни ситуации не по-малко глупаво ... Елцин беше умен, да. Или по-точно той притежаваше животински инстинкт. Но той беше по-скоро либерал, отколкото комунист.
КПСС като цяло се шегуваше жестоко над съюзните републики, образно казано. Над всички републики, но над балтийските държави - в частност: това беше „витрината на СССР“, всичко най-добро беше там. За сметка на Русия, разбира се. И в резултат туземците сравняваха живота си с руския и бяха убедени, че ако тази огромна и обедняла Русия бъде изхвърлена, те ще заживеят още по-добре, като в Германия. Затова ни зарязаха.
Няма дори да се задълбочаваме в третия закон, отрицанието на отрицанието. И други грешки също има още много. Основното е натрупването. И тук, в точката на пречупване, външните сили трябваше само леко да натиснат в посоката, в която се нуждаеха. Леко побутване с пръст. Дори и без оранжевите революции...
И сега сляпо вярващите в комунизма се обиждат от Путин, че той не изгражда комунизъм за тях. Може да се радва на това, но сам войнът не е войн - трябва да има екип. Помогнали ли сте му изобщо с нещо? Трябва ли Путин да анализира грешките от миналото и за вас? Или отново да стъпи на същото гребло? Комунистическата партия беше два пъти в относителното мнозинство в Думата и какво? Къде е резултатът?
И не трябва да забравяме, че Путин е просто президент, а не генерален секретар на ЦК на КПСС, той има много по-малко власт и дори няма вълшебна пръчка. Ако натисне едновременно всички олигарси, те ще се обединят, а и Западът ще им помогне охотно. Да разказвам ли що ще се случи?
Превод: В. Сергеев