/Поглед.инфо/ MH17, Скрипали, Асандж, Навални и други информационни обекти от хибридната война на Запада срещу Русия

От времената на речта на Путин на Мюнхенската конференция по сигурността на 10 февруари 2007 г., както целта, така и видовете подривни операции са напълно проявени в хибридната война на Запада срещу Русия. Основната цел е отстраняването на Путин, считан за единствен гарант за суверенитета на Руската федерация, и последващото раздробяване на Руската федерация на парчета. Без това не може да се разбере защо Западът дестабилизира ситуацията в съседните на Русия страни. Не става въпрос само за превръщането на Украйна в протекторат или сива полуколония на САЩ, но и за нарастващата криза в Беларус. Нещо подобно започва да се проявява в Казахстан, Киргизстан и другите републики на Централна Азия.

Западът постоянно въвежда стереотипи на своята идеология в съзнанието на хората от постсъветския свят. В отделни републики от бившия СССР протестите срещу политиката на властите се разпространяват все по-широко. Организаторите трансформират протеста от формата на конкретни искания до ирационално отхвърляне на съществуващото правителство. Това е състоянието на тълпата, узряло до бунт, което е присъщо на всички „цветни революции“. Гласът на разума угасва от рева на омразата; хората вече не мислят кой ще замени тези, които се опитват да свалят.

Успехите на западните политически стратези и техните либерални служители в целевите държави се дължат до голяма степен на грешките на властите в тези страни и аргументът, че грешките могат да бъдат коригирани, но това, което е загубено в случай на преврат, не може да бъде върнато, то е заглушено от залповете на информационната война. Малцина могат да вземат за пример горчивия опит на Украйна и да сравнят случилото се при „лошия“ Янукович и случилото се след „революцията на достойнството“ през 2014 г.

Информационната война може да бъде загубена от Русия поради относителната слабост на руските информационни ресурси в сравнение със западните. По този начин полските интернет ресурси, които сега работят в беларуска посока, надминават всичко, което беларуските и руските ресурси, взети заедно, могат да предложат по отношение на количеството и тежестта на своите продукти.

В Русия няма мощни недържавни интернет ресурси с армии от свързани блогъри. Информационният телевизионен канал „Русия Днес“ не е от тях, тъй като се финансира от правителството и зависи от акредитацията в чужди държави. Нещо повече, няма смисъл да се говори нещо за „хакери“, които ту подкопават демокрацията в Съединените щати, ту проникват в мрежата на Бундестага. Тук не се водят войни на смислите.

Необходими са мощни интернет ресурси, на първо място, за да се умножи ефектът от действията на държавните органи, когато тези действия се потискат от врага чрез контрола на общественото мнение. По този начин, в разгара на случая Скрипал, руската страна издигна искането руският консул да се срещне с тях, за да провери обективността на британските обвинения. Скрипал вече бяха пред болницата. Британската страна отказа под неясен предлог. Възникнаха подозрения за принудителното задържане на Скрипал под контрола на специалните служби, което е пряко нарушение на Декларацията на ООН за правата на човека от 1948 г. Лондон „не забеляза“ това обстоятелство, но руските медии не го изведоха до нивото на световната дискусия, което може би е променило хода на събитията. Но от руска страна нивото на дискусия в информационното пространство трябваше да бъде повишено до такава висота, че адресата да не може да мълчи. На практика това би могло да бъде най-широкото обжалване пред Комитета на ООН по правата на човека и ЕСПЧ, доколкото тяхната пасивност би довела до DDoS атака, която парализира тяхната дейност. Ясно е, че такъв набор от ресурси не се появява сам по себе си. Няма обаче друг начин за успешно участие в информационната война, която се води срещу нас без задръжки. Нека не говорим за пропуските от руска страна при отразяването на процеса срещу Джулиан Асанж, където имаше явна, безмилостна подигравка с честен журналист от страна англосаксонците.

Информационните постижения на руските журналисти не изглеждат по-добре в тяхната критика към пропагандното предаване, наречено „процесът в Хага по свалянето на MH17“. При проверка на мястото на катастрофата на лайнера бяха идентифицирани, документирани и представени на международната комисия следните факти: 1) върху откритите части на фюзелажа с дупки няма следи от ударни елементи, присъщи на бойната глава на противовъздушна ракета "Бук". От намерените 300 фрагмента такива трябва да са поне 100. Само две обаче са „открити“ и след това без „паспорт“, тоест без да се посочва мястото на откриване (пряка индикация, че фрагментите не са подхвърлени); 2) снимките на останките от ракети „Бук“, направени на свежи следи и приложени към случая, ясно показват сериен номер 8868720, който холандските следователи приписват на руската система за противовъздушна отбрана, разположена в района на Ростов. На 17 септември 2018 г. на пресконференция на Министерството на отбраната на Руската федерация бяха представени документи за ракета с този номер, според която тя принадлежи към 223 ракетна система за ПВО на Украйна и от 1986 г. е на територията на Украйна. Целият път на ракетата от монтажния цех до украинската армия е проследен по документи.

Тези два факта бяха достатъчни, за да обърнат рязко посоката на разследването и да започнат да търсят нови обвиняеми. Това обаче не беше направено. Разследването продължава с обвинение, което е предубедено срещу Русия.

Русия е изправена пред подобен проблем по случая Навални. Германия на Ангела Меркел върви по същия път, който Великобритания на Тереза Мей направи в скандала със Скрипал: тя обявява предполагаемия факт на отравянето на Навални с „Новичок“ и започва мощна пропагандна кампания за увеличаване на натиска върху Кремъл в битката за Беларус. Руската федерация се защитава с изявленията на руското МВнР, като не ги публикува в западните медии. Сега руската прокуратура се опитва да получи материалите от техните анализи от германците, но те се съпротивляват и няма съмнение, че няма да дадат нищо. Подкрепата за руската позиция в Интернет изглежда доста слаба. Руската либерална журналистика играе на страната на Запада. Враждебната ни пропаганда последователно постига една от основните си цели: трансформира Русия в съзнанието на западната общественост от защитник на стандартите на честната международна политика в „империя на злото“.

Нека поговорим директно за борбата на цивилизациите.

В случая с Навални присъства и ОЗХО, организацията за забрана на химическото оръжие, в устава на която се казва: „Участниците, когато е възможно, преди всичко полагат всички усилия за изясняване и разрешаване на всеки въпрос чрез обмен на информация и консултации помежду си, която може да породи съмнения относно спазването на тази конвенция или да породи безпокойство по свързана материя, която може да се счита за неясна. Държава - страна по конвенцията, която получи молба от друга държава - страна по конвенцията, за изясняване на всеки въпрос, за който молещата държава - страна по конвенцията, поражда такова съмнение или безпокойство, представя на молещата държава - страна по конвенцията възможно най-скоро, но във всеки случай не по-късно от 10 дни при получаване на искането, информация, достатъчна за отговор на изразения въпрос или загриженост, заедно с обяснение как предоставената информация решава проблема. "

Тоест, Руската федерация, в съответствие с Конвенцията на ОЗХО, има пълното право да поиска материали от Германия за сравнителен анализ на получените резултати и в случай на отказ да повдигне въпроса за недоверието на германското правителство на нивото на Съвета за сигурност на ООН и други върховни международни органи. Въпреки това, без решителна промяна в ситуацията в информационното пространство, всичко ще остане същото. Не трябва да се забравя, че Съветът за сигурност на ООН обсъди "случая Скрипал" и всички западни постоянни членове на Съвета за сигурност се съгласиха, че Русия много вероятно („Хайли-Лайкли“) е отровила Скрипал с "Новичок". На Запада не трябва да се позволява да стига по-далеч в историята с Навални, отколкото в историята със Скрипал, но нещата клонят към това. Познавайки цинизма на „господарите на дискурса“ на Запад, можете да получите всичко от тях, само като им противопоставите в информационното пространство дискурс със сравнима сила.

Превод: В. Сергеев

Стани приятел на Поглед.инфо във facebook и препоръчай на своите приятели