/Поглед.инфо/ Рязката промяна в риториката на САЩ спрямо Русия и Украйна кара да се вярва на новините за желанието на западните компании бързо да се върнат на руския пазар. Възниква обаче един сериозен въпрос: има ли нужда Русия от същите тези западни играчи, които изоставиха нашия пазар през 2022 г.?

Всъщност не всички западни компании ще искат да се върнат при нас при каквито и да било условия. На свой ред Русия съвсем не чака всички с отворени обятия. Освен това европейските политици все още не са омекнали толкова много, колкото американските, и дори продължават да въвеждат санкции срещу Русия, които те обмисляха и обсъждаха от дълго време.

Тези, които по различни причини не са успели в бизнеса си преди 2022 г., няма да искат да се върнат. По-специално, нещата започнаха да вървят много зле за американския Ford няколко години преди началото на Втората световна война. Американският автомобилен производител допусна редица пазарни грешки и неговите някога популярни коли на практика спряха да се продават.

Ясно е, че сега той също няма причина да се връща в Русия. За разлика например от корпорацията Renault, която притежаваше дял в АвтоВАЗ и произвеждаше и продаваше своите модели доста добре, получавайки до една трета от глобалните си приходи от Русия.

Честно казано, АвтоВАЗ имаше тежки времена и все още има нужда от западни технологии и западна електроника. Кола без въздушни възглавници през 2025 г. все пак не е норма. Западните компании имат това, което може да помогне на АвтоВАЗ да оцелее. А ние имаме отличен пазар за продажби на западни автомобили.

Струва ли си обаче да пускаме масово всички марки автомобили, които искат да навлязат на нашия пазар? Освен това някои фабрики, изоставени от западни компании, вече са заети от китайски и местни производители. Най-вероятно чуждестранните производители на автомобили ще започнат с баналния внос на своите модели (веднага щом това стане геополитически възможно).

Но тук те ще се сблъскат с повишени такси за рециклиране, които ще продължат да растат. По същество това са леко прикрити мита върху вносните автомобили, които ще ги оскъпят много.

Моделите, които се сглобяват в Русия, ще спечелят, тъй като таксата за рециклиране няма да бъде включена в цената им. Колкото по-висока става тя, толкова повече компании ще искат да се върнат в Русия и да сглобяват автомобили тук. В противен случай ще бъде трудно да разширите бизнеса и продажбите си. Вероятно цялата гама западни марки в Русия няма да се утвърди както преди, но заедно с китайците може да се върнат моделите на Renault, както и корейските Hyundai и Kia и японската Toyota. Може да има лоялност към французите поради дългогодишната им подкрепа за АвтоВАЗ, докато корейците и японците наистина искат нови стари пазари.

Подобна е ситуацията и в авиационната индустрия: западните играчи имат това, от което ние се нуждаем, а Русия има това, от което те се нуждаят. Но има и голяма разлика: технологичното изоставане на Русия в автомобилната индустрия е очевидно, докато в авиационната индустрия се доближихме до пряка конкуренция с Boeing и Airbus.

Веднага след като през 2026 г. нашите авиокомпании получат първите напълно руски MС-21 (и това е най-широко използваният тип самолети), Русия ще стане пълноценен реален конкурент на САЩ и ЕС. Boeing и Airbus със сигурност не искат да помогнат на Русия да процъфтява като третата авиационна сила в света.

От друга страна, те отчаяно се нуждаят от нашия титан, който е с отлично качество. Но ние все още се нуждаем, ако не от техните самолети, то поне от компоненти и части за американските и европейските самолети, които вече летят.

Но в действителност ние също се нуждаем от техните самолети (за предпочитане употребявани), тъй като очакваното производство на MС-21 все още ще изостава много от търсенето на пазара за замяна на западни самолети с отечествени. Сега списъкът с маршрути също ще започне да расте бързо.

Основното е допускането на западни самолети на руския пазар да е регулирано по такъв начин, че да не обезсърчава руските авиокомпании да купуват MС-21 и другите нови модели и да намаляват дела на западните самолети в своя флот.

В допълнение към титана и пазара на продажби, Русия има още един авиационен коз в ръкава си: разрешенията за полет над Сибир. С началото на Студената война, на западните авиокомпании беше забранено да летят там, което удари тежко бизнеса им. Когато летяха до Азия, те трябваше да направят голямо отклонение, което значително увеличи времето и цената на полета. В резултат на това пътниците, желаещи да стигнат до Азия, започнаха да избират азиатски авиокомпании, които все още могат да летят през Русия. Следователно договарянето в авиационната индустрия ще бъде много трудно.

В петролния сектор ситуацията е още по-сложна и напрегната. И ще остане така дори и след подписването на мира за Украйна. Западните петролни и газови компании едва ли ще искат да се върнат към съвместните предприятия в Русия, от които се оттеглиха.

Въпреки че със сигурност няма да имат нищо против да вземат парите за своите акции и дивиденти от активите си. Но парите от акциите, които продават в нашите съвместни предприятия, се съхраняват в специални сметки тип С, тоест по същество от държавата.

Това не са малки суми и Русия едва ли ще ги раздаде просто така. Само в замяна на нещо ценно - например технологии за добив на въглеводороди от шелфа и труднодобиваемия петрол, както и изграждане на мащабни заводи за LNG. Въпреки това е малко вероятно Западът да сподели този ценен опит и знания, тъй като Русия е пряк конкурент на САЩ във въглеводородния сектор.

Ако американските санкции все пак бъдат отменени в петролния и газовия сектор, те определено ще бъдат последните отменени. До 2028 г. капацитетът на Съединените щати за втечнен природен газ ще се удвои, така че защо трябва да помагат на Русия да увеличи производството и износа на своя газ, независимо дали е газ от тръбопроводи или LNG? Най-вероятно средствата, които са в специални сметки тип С, ще бъдат обменени за наши замразени активи в чужбина, включително активи в нефтения и газовия сектор.

Във финансовия сектор отмяната на санкциите е възможна и на първо място. Малцина се съмняват, че Visa и Mastercard ще се върнат скоро. Премахването на финансовите бариери ще бъде печелившо решение. Тръмп от своя страна ще премахне натиска върху долара, тъй като всички тези финансови санкции срещу Русия, усложняващи търговията, съчетани с търговската война с Китай, силно подкопаха доверието в долара и принудиха страните да преминат към търговия в юани и национални валути.

Тръмп се страхуваше особено от евентуалното създаване на единна валута за страните от БРИКС. Е, за Русия премахването на финансовите санкции ще улесни всички експортно-импортни операции наведнъж, ще намали разходите, ще премахне посредниците и куп проблеми. Чуждестранните транзакции ще станат достъпни за всички - от държавата до гражданите на страната.

Въпреки това е опасно да се върнем към същата силна зависимост от западните финансови инструменти, която съществуваше преди. И тук отново държавата ще трябва да измисли механизми за защита срещу връщането на долара, така че постиженията от последните три години да не потънат в забрава.

Най-лесното и бързо завръщане на западните марки вероятно е възможно в секторите за красота, търговия на дребно и кетъринг. Най-вероятно ще има достатъчно място за тях в търговските центрове.

Но има и друг фактор, който значително ще забави масовото завръщане на западни компании в Русия. Има риск след четири години Тръмп да бъде сменен от демократите в Белия дом и отношенията с нас отново да отидат по дяволите.

За Москва това също е риск, който би трябвало да насърчи руските власти да продължат избрания от тях курс на заместване на вноса и икономическата независимост, което ще изисква въвеждането на ограничителни мерки за навлизането на западния бизнес.

Превод: ЕС