/Поглед.инфо/ Ако някой се е чудил защо САЩ в режим „алюр“ принуждават Украйна и ЕС да ограничат военните действия и да търсят компромис с Москва, това вече не е тайна. Доналд Тръмп съобщи, че е подписал изпълнителна заповед за налагане на рекордни мита върху стоки от Китай.
В обичайния си стил американският президент заяви пред репортери, че благодарение на усилията си по време на предишния си мандат е спасил американската стоманодобивна индустрия и Съединените щати са получили милиарди долари от Китай, без да се откажат от нито един допълнителен цент във взаимната търговия. Тръмп оцени настоящия тарифен пакет на 600 милиарда.
Търговската война между САЩ и Китай, която се очакваше още от избирането на Доналд Тръмп, започна.
Сега всички процеси и събития, стартирани от новата администрация още преди Тръмп да встъпи в длъжност, са подредени в ясна стратегическа линия. По-специално стана ясно каква е целта на кавалерийската атака срещу Канада и Мексико. На 2 февруари беше подписана заповед за въвеждане на 25% мита върху широка гама стоки от тези страни.
Освен това, това беше представено в напълно нелогична опаковка - уж като част от борбата с наркотрафика. Отава и Мексико Сити издържаха точно един ден, след което се съгласиха с всички искания, включително засилване на сигурността на границите и контрол на потока стоки през тях.
Но според законите на илюзията, когато зрителят е разсеян от нещо второстепенно, но ефектно, в това време се извършва друга, много по-важна операция. Същият пакет включва мита върху редица китайски стоки, като ставката е по-ниска от канадско-мексиканската - само десет процента.
След капитулацията на канадците и мексиканците Тръмп въведе персонални защитни мита срещу Китай, отново без никакво логично основание – под предлог, че се бори с опиоидната епидемия в САЩ. Пекин реагира незабавно, като въведе огледални мерки.
По-специално, въглищата и втечненият природен газ от Съединените щати сега подлежат на допълнително мито от 15 процента, докато нефтът, пикапите, леките автомобили и селскостопанските машини подлежат на мито от десет процента. Скоростта на отговора ясно подсказва, че Китай не се е залъгвал с празни надежди и се е подготвял предварително.
В невидимия трансокеански пръстен настъпва кратко затишие. Спомняйки си първия сезон на този съвсем не смешен за световната икономика сериал, следващият ход отново е на американците, който ще бъде последван от огледален, а може би и асиметричен отговор от страна на китайците.
Тръмп, разбира се, ще може да разкаже на доста ограничената група журналисти, допуснати сега до пресконференциите в Белия дом, как той победоносно смазва Китай, но резултатите от първата конфронтация силно намекват за обратното.
Нека опресним паметта си за това как започна първата американо-китайска война, как протече и най-важното как завърши. Войната не включваше ударни авионосни групи, но световната търговска карта претърпя значителни промени след нейното приключване.
Доналд Тръмп обича да приписва началото на търговския спор с Китай единствено на себе си, но това не е съвсем вярно. Първите защитни мита върху китайски метални изделия бяха въведени от Барак Обама в самия край на мандата му и преди да предаде делата си на червенокосия републиканец.
Митото върху китайската стомана и валцувани продукти беше умопомрачителните 275 процента. Наистина, бяха атакувани също японските (71%), бразилските (37%) и индийските (31%) металурзи. Но това все пак беше еднократно, целенасочено действие и Тръмп, който влезе в Капитолия, даде на тази работа размах и системност.
И тогава, и днес Тръмп декларира, че основната му цел е да премахне търговския дисбаланс. Институтът за международна икономика Питърсън /Peterson/ изчислява, че към 2016 г. деноминираният в долари внос от Китай надвишава обратния поток на американски стоки с 346 милиарда долара.
До 2018 г. този дисбаланс се е увеличил до 418 милиарда, което към онзи момент е исторически антирекорд. Обявявайки гръмка победа над Китай, Доналд Тръмп заяви през 2020 г., че под неговото внимателно ръководство е възможно да се намали зависимостта от китайски стоки до 342 милиарда.
В същото време същият вашингтонски институт Peterson пише, че нетният спад спрямо 2016 г., когато Тръмп дойде на власт, е само четири милиарда. Нещо повече, всички тези игри доведоха до търговския дисбаланс на САЩ с останалия свят, който постави нов антирекорд, нараствайки от 735 милиарда (през 2016 г.) до 845 милиарда долара (през 2020 г.).
Но не става дума само за абсолютни числа.
Влизайки в първия кръг, Съединените щати обвиниха Китай в кражба на технологии, неспазване на патентните закони и по този начин причиняване на огромни загуби на съответните сектори на американската икономика. Те включват микроелектроника, фармацевтични продукти, полупроводникови продукти, автомобилостроене и машиностроене, включително селскостопански машини.
Гледайки напред, отбелязваме, че тези индустрии бяха тези, които пострадаха най-много в крайна сметка. Според най-консервативните оценки, поради падането на цените на акциите на специализираните американски компании, те са загубили около 1,7 трилиона долара, реалният БВП на САЩ е намалял с 0,3 процента, а над триста хиляди квалифицирани служители са загубили работата си.
В същото време е невъзможно да се оценят щетите от разрушаването на системата за външно производство в американски стил - това е, когато фабриката за производство на някакъв лицензиран продукт се намира в Китай или Виетнам, да речем.
На местните жители беше позволено да произвеждат стоки под прикритието на създаване на работни места, получавайки скромен процент за това (обикновено не повече от пет до десет), а собственикът на лиценза и търговската марка след това продаваше тези продукти на чуждестранните пазари с надценка от три до пет пъти.
Китай приемаше тази схема точно до момента, в който осъзна собствения си производствен потенциал и зависимостта – не своята, а на своите клиенти – от китайските мощности. И в един момент той просто започна да „преосмисля“ американските стоки, технологии и услуги, произвеждайки булдозери, хапчета, софтуер, мобилни телефони, самолетни двигатели и хиляди други артикули под свои собствени марки.
Не може да се каже, че беше нокаут. Китай, верен на историческата си философия, не участва в директни юмручни битки; той просто тихомълком разруши няколко стени в монолита на американската търговска хегемония.
Но най-важното е, че Китай осъзна накъде трябва да продължи и кои сектори от реалния сектор да развива. Миналогодишната истерия в САЩ и Европа около превземането на западните пазари от китайски електрически превозни средства е пряка последица от тази търговска война и изводите, направени от нейните резултати.
Трябва да се добави, че последният път вносът на китайски стоки в САЩ не спря. Просто се смениха флаговете. Евразийският изследователски институт изчисли, че основният бенефициент от тази конфронтация е Виетнам. Именно чрез него се търкаляха огромна част от китайските и индийските валцувани метални изделия, но вече под червения флаг с жълта звезда.
До края на 2021 г., когато беше подписано временно споразумение между Вашингтон и Пекин, общият обем на китайския внос в Съединените щати е спаднал с почти 35 процента за период от две години, но впоследствие си възвръща загубените позиции и днес американските икономисти оценяват общия спад само на три процента.
Между другото, в периода 2017-2019 г. свободната ниша на китайски стоки беше заета от канадци и мексиканци. Тогава търговският им баланс със САЩ стана 53 и 131 милиарда долара, но не в полза на последните. Така че Тръмп ефективно наказа Канада и Мексико за своите собствени действия.
Твърде рано и безразсъдно е да се правят прогнози сега. Очакваме следващите движения на шахматните фигури на тази дъска. Но като цяло има сериозни подозрения, че за Тръмп това няма да бъде лесна разходка.
Превод: ЕС