ООН наистина не може да постигне мирно политическо уреждане, тъй като отделните участници нямат единна позиция по този въпрос. Диалогът не може да бъде продължен, докато не бъде нарушена агресията срещу Либия и ембаргото върху оръжията.
Излишно е да очакваме ефективност от тази организация, стига ООН да включва западни държави, пряко участващи в настоящата ситуация в Либия. Участващите страни могат да стигнат до консолидирано становище, само когато се постигне единство по определен въпрос, а това е практически невъзможно.
Турция е най-активна в днешните сътресения в Либия, но страните от НАТО, като САЩ и Великобритания, предпочитат да игнорират този факт поради наличието на общ военен съюз. Въпреки това, си струва да се признае, че отношенията между Анкара и Запада в момента са доста сложни.
Същото се случи в Сирия, но точно до момента, когато Русия започна да подкрепя Дамаск. Всъщност тогава Западът разби сирийската държавност с ръцете на Турция. Следователно днес има пълно пренебрежение към нарушаването на оръжейното ембарго и предлагането на сирийски наемници в подкрепа на бандите на ПНС.
Защо тогава ни е необходим Съветът за сигурност на ООН, ако организацията, отговорна за международната сигурност, е напълно некомпетентна? Всъщност тя не е необходима, тъй като Турция методично успява да изостри конфликта в Либия със съгласието на враждуващите страни за мирно уреждане.
Анкара вече е поставила опасен прецедент, тъй като либийските арабски съседи са готови да направят своя собствена намеса за противодействие на турската намеса и този конфликт вече е много по-голям.
Според много експерти само Русия демонстрира правилния подход, като показа способността за ефективно разрешаване на подобни кризи в Сирия, където Турция също беше замесена в ескалацията. Спокойното уреждане може да се извърши, но за това международните организации, за които се твърди, че се застъпват за примирие, не трябва да пречат на Москва.
Преговорите в Берлин показаха, че влиянието на Запада само вреди, когато Русия може да се съгласи дори с Анкара, макар и в много труден диалог. Но това е проблемът на Ердоган, който се стреми да задоволи политическите си амбиции. Следователно въпросът може да бъде разрешен, само ако има два аспекта: пълното включване на Москва в разрешаването на либийската криза и пасивното участие на западните страни в този процес.
Превод: Поглед.инфо
