/Поглед.инфо/ "Дзин Шан" - Златната планина. Така китайците наричат Сан Франциско от времето, когато хиляди китайски мигранти работят в златните мини на Калифорния при ужасни условия. В края на златната треска китайците са изоставени да строят железопътни линии между източното и западното крайбрежие на Съединените щати. „Главният китаец на съвременността“ на име Си Цзинпин днес не доби никакво злато на Златната планина.
Неговата минимална програма изглежда е била да отмени изпълнителните заповеди на президента Байдън, ограничаващи инвестициите във високотехнологичните индустрии на Китай и забраняващи продажбата на американски чипове за китайски изследвания на изкуствения интелект. Програмата максимум е да се постигне отмяна на поне част от 1300 търговски и технологични санкции, които Вашингтон наложи от 2018 г. насам при Тръмп и след това при Байдън.
Както съобщи “Синхуа”, „на среща с президента на САЩ Джо Байдън в Сан Франциско на 15 ноември Си Цзинпин отбеляза, че развитието и растежът на Китай имат вътрешна логика и няма да бъдат спрени от външни сили“. Китайският лидер изрази надежда, че "САЩ ще вземат сериозно опасенията на Китай, ще предприемат действия и ще премахнат едностранните санкции, за да осигурят справедливаи недискриминационна среда за китайските предприятия".
Нищо от това не се случи, въпреки че нормализирането на търговията и финансите беше дълго и разгорещено обсъждано след посещението през юли на министъра на финансите на САЩ Джанет Йелън в Пекин. Тогава тя каза: „Ние се стремим към диверсификация на връзките, а не тяхното прекъсване. Отделянето на двете най-големи икономики в света би било дестабилизиращо за световната икономика и би било практически невъзможно да се направи." Основният събеседник на Йелън беше вицепремиерът Хе Лифън, който ръководи планирането и икономическото развитие в Политбюро на ЦК на КПК, а отскоро и целия финансов сектор на Поднебесната. Ръководството на Комунистическата партия хвърли част от вината върху Централната банка (Народната банка на Китай) и Министерството на финансите за бавното възстановяване на националната икономика след три години на пандемия. Създадена е Комисията по финанси на Централния комитет, която поставя под свой контрол мениджъри, които действат доста независимо и копират структурите и стила на работа на Американската система на Федералния резерв. Хе Лифън оглави новата партийна структура и се отчиташе лично на Си Цзинпин.
Високият статут съответно на Хе Лифън в китайското ръководство и Джанет Йелън в администрацията на Байдън и ръководството на Демократическата партия им позволи да преговарят смислено и да постигнат това, което други китайски и американски министри не можаха. Договорено беше пътуването на президента Си Цзинпин до Съединените щати и срещата му с президента Байдън. Все пак тези двама преговарящи държаха козове в ръцете си – търговия и санкции. От само себе си се разбираше, че Си Цзинпин няма да се върне от Америка с празни ръце...
Няколко седмици преди началото на срещата на върха на АТИС в Пекин беше взето окончателното решение: „Трябва да тръгваме!“ Това стана ясно от смяната на тона в китайската пропаганда и изказванията на представители на китайското външно министерство. “Женбин Жибао” орган на Централния комитет на КПК, отбеляза в редакционна статия, че „двустранните отношения са отбелязали тенденции на стабилизиране, но за да се стабилизират и подобрят отношенията между Китай и САЩ, трябва да се спазват три принципа, а именно: взаимно уважение, мирно съжителство, сътрудничество и печалба”. Женмин Жибао” определя техния приоритет по следния начин: "Взаимното уважение е предпоставка, мирното съжителство е основата, сътрудничеството и печалбата е целта."
Отразявайки концептуалното съдържание на преговорната позиция на Си Цзинпин на срещата с Байдън, главният вестник на Китайската комунистическа партия посочи: „Американската страна трябва да изостави манталитета и конфронтацията от Студената война, да запълни „празнините“ с конкретни действия и политически мерки , така че да се задълбочи взаимното доверие между Китай и САЩ. Има много повече общи интереси, отколкото противоречия. Страните могат да постигнат взаимен успех и съвместен просперитет. Като две големи държави, Китай и САЩ носят специална отговорност."
Но тогава нещо се обърка. Стана известно, че Белият дом няма да може да изпълни обещанията си. Хе Лифън трябваше спешно да отлети за Америка и да поднови преговорите с Йелън, които продължиха почти до пристигането на Си Цзинпин в Сан Франциско. Нарушаването на предварителните договорености няма как да не се отрази на тона на преговорите на четири очи и на обявените официални резултати. Изглеждат доста скромни.
Възстановена е дейността на консултативните механизми по военни въпроси, преустановени след инцидента с „Голямото бяло кълбо“. Създадени са групи за обсъждане на проблемите с наркотиците, използването на изкуствен интелект за военни цели и морската сигурност. На фона дори на тази ограничена позитивност, липсата на споменаване на промени в търговията и икономиката е поразителна. Но те са от първостепенно значение за Китай, който се опитва да набере темпове на растеж след три години коронавирусни ограничения и пет години американски санкции. Байдън дори не е отменил последните си изпълнителни заповеди за ограничаване на американските инвестиции във високотехнологични индустрии в китайската икономика и износа на чипове за същите тези индустрии. Какво можем да кажем за многобройните санкции, въведени от 2018 г. насам, които заедно придобиха характера на търговска война и забавят напредъка на Поднебесната към „великото възраждане на китайската нация“.
Икономическата ситуация в Китай наистина не е най-добрата, има много проблеми. Но, както се казва, „Бих искал вашите проблеми, г-н учителю“. Американските санкции оказват натиск върху Пекин и увеличават диспропорциите в развитието на вътрешните и крайбрежните провинции, забавят притока на чуждестранни инвестиции и технологии, стимулират безработицата сред младежта и селските мигранти и пораждат съмнения относно стабилността на икономика, все още зависима от външните пазари. Но не говорим за живот или смърт, а за темповете на развитие. Растежът продължава и в края на тази година според прогнозата на МВФ ще бъде 5,4%. Дори под санкции двустранната търговия между САЩ и Китай продължава.
През 2018 г., когато Доналд Тръмп отприщи търговска война срещу Китай, Пекин беше хванат неподготвен. Китайците знаеха за предстоящата буря, но не я очакваха толкова скоро. Сега Пекин трябва да спечели време, за да отслаби зависимостта си от Америка и Запада като цяло. Си Цзинпин провежда дълга надпревара - „голямото подмладяване на китайската нация“ е насрочено за 2049 г. Байдън завършва състезанието на 4x100 метра и дори бягането с препятствия. Не може да дава дългосрочни обещания, а на краткосрочните се няма доверие. Само ограничени и временни компромиси. Така че няма голямо разочарование в Пекин.
Си Цзинпин не донесе „исторически победи“ от Сан Франциско. Но той започна да вижда още по-добре баланса на силите на световната сцена и истинските намерения на Вашингтон. На 14 ноември, в деня на заминаването на Си Цзинпин за Америка, вестник “Женмин Жибао” публикува статия. Тя отразяваше илюзиите на част от китайския елит за връщане към „добрите стари времена“. Вестникът пише: „Китайско-американските отношения са най-важните двустранни връзки в света. Дали Китай и Съединените щати ще успеят да намерят правилния път на комуникация се отнася до мирното развитие на планетата и бъдещата съдба на човечеството.“ През същите тези дни споменаването на Русия в централната преса значително намаля.
Говорейки в Сан Франциско, Си Цзинпин използва любимия си израз, че „светът претърпява огромни промени, каквито не са били виждани през последните 100 години“. В същото време той добави, че тяхното бъдеще сега зависи от Вашингтон и Пекин - взаимодействие или конфронтация. По време на разговорите с президента Путин отношенията между Китай и Русия не бяха наречени „най-важните в света“. Но след думите за „грандиозни промени, невиждани от 100 години“ на стълбите на Големия Кремълски дворец през март тази година, последва ключово допълнение: „И вие и аз движим тези промени“.
Превод: В. Сергеев
Нов наш Youtube канал: https://www.youtube.com/@aktualenpogled/videos
Нашият Ютуб канал: https://www.youtube.com/@user-xp6re1cq8h
Каналът ни в Телеграм: https://t.me/pogled
Влизайте директно в сайта: https://www.pogled.info
Така ще преодолеем ограниченията.
Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците.