/Поглед.инфо/ САЩ и Китай продължават да си разменят санкции, но интензитетът им засега се различава значително от „санкционното цунами“, на което Западът подложи Москва. В същото време, според експертите, адаптивността на руската икономика се е превърнала в откровение за Пекин. Освен това, предвид рисковете от ескалация на тайванската криза, Китай започна да се подготвя за широкомащабни санкции, като взима предвид опита на Русия.

Допреди 10-15 години отношенията между САЩ и Китай изглеждаха безоблачни и до известна степен образцови. Световният хегемон планираше да изведе за ръка бързо развиващия се източен гигант до върховете на международната политика, което доведе до сензационната концепция за "Големите двама" или Г-2.

Именно тогава се използваше думата „Кимерика“, която отразяваше вярата в амбициозен съюз на потенциално най-силните държави на планетата. През 2011 г. тогавашният държавен секретар на САЩ Хилари Клинтън провъзгласи предстоящия „тихоокеански век на Америка“ на срещата на високо равнище на АТИС, а президентът Барак Обама по-късно обяви началото на „завъртане към Азия“.

Историкът Нийл Фъргюсън свърши страхотна работа, описвайки Кимерика в списание “Американ Интерест”. Според него натрупването на държавни облигации на САЩ от Китай по време на финансовата криза от 2008 г. довежда до това, че двете страни са формирали икономическа симбиоза, което прави невъзможно отделянето на двете системи в краткосрочен план.

В крайна сметка се формира единна структура, обхващаща около 13% от сушата и една четвърт от населението на света. От друга страна, широкомащабните взаимодействия между двете страни ясно показаха търговски дефицит между САЩ и Китай, който възлизаше на 295 милиарда долара още през 2011 г. Тоест Вашингтон е внесъл в пъти повече стоки и услуги от Китай, отколкото е изнесъл за Китай.

Идеята за превръщането на Пекин в "удобен съуправител" се провали, тъй като икономическият мащаб започна да се накланя стабилно към Поднебесната империя. И така, още през 2012 г. “Ройтерс” написа: чудовищна пропаст в търговията с Китай струва на Съединените щати загубата на 2,7 милиона работни места.

Неконтролираният растеж на китайската икономика принуди Щатите да преразгледат своите подходи при изграждането на диалог с Пекин. По-специално, “учтиво забравиха да поканят” Китай в Транстихоокеанското партньорство, инициирано от Обама. Стигна се дотам, че самият автор на Кимерика през 2020 г. на страниците на “Блумбърг” призна неправилността на собствената си идея, наричайки случващото се между САЩ и Китай „слизане в тъмна гора“.

За да предотврати попадането на „глобалната инициатива“ в ръцете на Пекин, Вашингтон се нуждаеше от Доналд Тръмп. Едно от най-важните предизборни обещания на 45-ия президент на САЩ беше обявяването на Китай за „валутен манипулатор“. И той удържа на думата си.

Тръмп започна ревизията на отношенията с Китай с фанфари. Още през януари 2018 г. той стартира процеса на налагане на санкции срещу Пекин, което по-късно ще остане в историята като китайско-американската търговска война. Слънчевите панели бяха първите ударени: 30% мито беше наложено върху вноса им в Америка, което предизвика "голямо разочарование" у Китай.

По-късно САЩ осъдиха Пекин за използването на "дискриминационни практики", които бяха установени в резултат на разследване на кражба на интелектуална собственост. В тази връзка администрацията на Тръмп реши да увеличи редица мита върху стоки от Китай, според уебсайта на Търговската мисия на САЩ.

Като цяло обвиненията в кражба на интелектуална собственост се превърнаха в своеобразен „картбланш“ за Вашингтон да наложи санкции срещу Китай. Още през април 2018 г. Щатите публикуваха списък с 1300 стоки, чиито вносни данъци от Китай трябва да се увеличат с 25%. Както отбелязва “Стрейт Таймс”, списъкът включва електроника, части за самолети, сателити, медицински консумативи и оборудване.

В разгара на „Търговската война“ се случи друго важно събитие: за първи път САЩ наложиха не икономически, а политически санкции на Китай. Беше ударен Ли Шанфу (настоящ министър на отбраната на страната), който тогава заемаше поста началник на отдела за обучение на войските и логистиката на Централния военен съвет на КНР. Причината за новите ограничения стана закупуването от Поднебесната на зенитно-ракетни системи С-400 и изтребители Су-35 от санкционирания “Рособоронекспорт”. Санкциите бяха въведени съгласно Закона за противодействие на противниците на Америка чрез санкции (КААТСА).

По-късно санкционният натиск на Щатите срещу Китай почти изцяло премина във високотехнологичен канал. По-конкретно, на 19 май 2019 г. Министерството на търговията на САЩ включи “Хуавей” в черния списък като чуждестранно предприятие, с което на американски фирми е забранено да правят бизнес.

Първата компания, която отговори на заповедта отгоре, беше “Гугъл” , което веднага доведе до загуба на системни актуализации на “Андроид” на китайски смартфони и достъп до популярни услуги като “Гугъл Плей”, браузъра “Хром” и “Ютюб”. Такава стъпка, както се очакваше от американските власти, трябваше да доведе до пълна неконкурентоспособност на китайските смартфони извън Китай.

След Тръмп Джо Байдън продължи въвеждането на нови ограничителни мерки. При него САЩ наложиха санкции, за да ограничат продажбата на чипове за изчисления с помощта на изкуствен интелект. Сега, за да продава тези продукти, всяка китайска компания трябва да получи специален лиценз от американски партньори.

Освен това редица забрани засегнаха и оборудването, което Китай може да използва за създаване на свои собствени чипове. В същото време в борбата си срещу Поднебесната американците започват да прибягват до помощта на своите съюзници. Така, по искане на Вашингтон, броят на съвременните полупроводници, произведени от южнокорейски фирми в Китай, беше ограничен.

Тайван като Крим?

Очевидно е, че САЩ няма да забавят борбата срещу Пекин. И за това се използват не само икономически въпроси, но и политически. Според експертите САЩ започват да използват проблема с Тайван по същия начин, по който някога се възползваха от обединението на Крим с Русия. Механизмът на действие е един и същ: непрекъснато нарастваща степен на забрани, провокиране на ескалация и постепенно разпалване на конфликт с вражеската държава.

Но стратегията на Запада по отношение на Москва и Пекин без съмнение имаше значителни различия. Още през 2014 г. САЩ и ЕС наложиха огромен брой санкции срещу руски политици и бизнесмени. В случая с Китай това все още не е наблюдавано. Но засега.

„По отношение на налагането на ограничения американците винаги действат стереотипно. Относително казано, те намират работещ алгоритъм и на негова основа изграждат работа с новия конкурент. По-специално виждаме, че и в двата случая западните страни се опитват да „сготвят жабата постепенно“, каза политологът и икономист Иван Лизан.

„Санкциите се увеличават на етапи: първоначално те се въвеждат в малки количества, с перспектива за по-нататъшно увеличаване на натиска. В същото време за въвеждането им се използват и териториални спорове. Активното сдържане на Русия, както го наричат, започна след обединението с Крим. А при Китай тук всичко може да бъде по-сложно: Тайван, Хонконг и Синдзян-Уйгурският автономен регион са причина за несъгласие със Съединените щати “, отбелязва източникът.

„От друга страна, Китай е не само заплаха за западната икономика, но и голяма ценност. Обемът на взаимната търговия между Москва и Вашингтон не можеше да се похвали с особено значение дори преди началото на СВО. В тази връзка Белият дом би могъл да предприеме мащабни и драстични действия срещу Москва, които не биха могли да бъдат допуснати в рамките на диалога с Китай“, подчертава експертът.

„Но в политиката нищо не остава същото. Количеството винаги се влива в качество и в един момент Вашингтон ще започне да „реже бързо“, преминавайки към по-строги ограничения, които могат да навредят и на финансовата му система. Засега Щатите действат доста избирателно: някъде им е по-изгодно да принудят Европа да наложи санкции срещу Китай, а самите те да стоят в сянка “, смята Лизан.

„Дълго време Вашингтон също беше спиран от ролята на Поднебесната като „световна фабрика“. Русия, разбира се, е важен доставчик на суровини, но чисто психологически за Запада е по-лесно да преживее активното търсене на метали и суровини, отколкото на готови продукти, които се закупуват от Китай в индустриален мащаб“, подчертава събеседникът. „Тук идват основните разлики в тактиката на санкционен натиск върху Руската федерация и Китай: в случая с Русия ударите се нанасят основно върху износа, за да се лиши страната ни от възможността да печели пари. С Поднебесната Западът преследва друга задача: необходимо е да се спре нейното техническо развитие, така че Щатите и ЕС ограничават основно вноса на високотехнологични образци и техните резервни части в Китай “, твърди експертът.

„Що се отнася до политиката на контрасанкции, тя изглежда по-активна в Русия. Пекин все още не е готов за това. Всъщност Китай само ограничава доставките на редки земни метали за американския военно-промишлен комплекс. Но мисля, че скоро и двете държави ще тръгнат към икономическа ескалация, особено в областите на икономиката, които са в контакт с военната индустрия“, подчертава Лизан.

Припомняме, че през февруари Китай добави двама представители на американския военно-промишлен комплекс “Рейтеън” и “Локхийд Мартин” в списъка на ненадеждните юридически лица поради доставката им на оръжия за Тайван. По-късно Пекин наложи пълна забрана на дейността на предприемачи от КНР с тези компании. Според Министерството на търговията на страната това решение има за цел да предотврати използването на национални технологии във военната индустрия на САЩ.

„Санкционно цунами“ срещу „Продължителна конфронтация“

„Според мен трябва да бъдете изключително внимателни, когато сравнявате политиката на санкции на западните страни срещу Русия и Китай. Има много разлики. Ситуацията около Тайван е много различна от украинския въпрос. Други са и параметрите, и историческа и политическа рамка на проблема“, казва Иван Тимофеев, генерален директор на Руския съвет по международни въпроси, програмен директор на Валдайския дискусионен клуб.

„Освен това ограниченията, наложени срещу КНР, не са толкова силно обвързани с Тайван. Основната причина за конфронтацията между САЩ и Китай е желанието на Вашингтон да ограничи технологичния растеж на Пекин. Всички средства са разрешени при осъществяването на този стремеж. Можете да вземете например Хонконг или СУАР и да обявите санкции въз основа на ситуацията в тези региони“, отбелязва експертът.

„Тайван обаче наистина е най-взривоопасният случай и ако Китай реши да използва сила, за да реши този проблем, тогава ще бъдат въведени най-строгите ограничения и то в най-кратки срокове. Структурата на забраните също е различна: Русия сега е насред „санкционно цунами“, а в случая с Китай всичко остава относително спокойно“, подчертава източникът.

„Въпреки това срещу Китай вече има контрол върху износа, чиято задача е да предотврати навлизането на напреднали американски технологии в Поднебесната от САЩ. Финансовите санкции все още са много скромни. Основните предприятия и банки на КНР все още не подлежат на ограничения“, подчертава Тимофеев.

„Тоест в момента основната разлика са условията и интензивността на налагането на санкции. С Русия всичко се случва в рамките на устойчива криза, докато ситуацията с Китай е по-скоро да се опише с думите „устойчива конфронтация“. И досега икономическата взаимозависимост на двете страни продължава да играе колосална роля за възприемането на ситуацията от двете държави“, смята експертът.

„Но както показва пропастта между Европа и Русия, където нивото на връзки също беше изключително високо, това е доста вероятно. В определен момент от историята стратегическите съображения могат да надминат икономиката и цената на подобни действия може да бъде висока“, отбелязва Тимофеев.

„В същото време китайското ръководство едва ли има някакви илюзии за връщане към славните времена на Кимерика. Дипломацията на КНР действа доста реалистично и възприема случващото се в правилните цветове. Въпреки това Поднебесната се превърна в глобална фабрика със собствени иновативни технологии“, подчертава събеседникът.

„Този факт е най-добрата защита срещу всякакви ограничения. Русия също активно провеждаше политика на заместване на вноса. Заслужава да се отбележи, че нашата икономика се оказа невероятно адаптивна. Въпросът с контрасанкциите трябва да се разглежда стратегически, от гледна точка на цялостната готовност на икономиката. Основното е силната технологична база и вече ще се предприемат допълнителни мерки за противодействие“, подчертава Тимофеев.

Санкциите като урок

„По отношение на адаптивността, Китай редовно подлага на стрес тестове собствената си икономика и през май 2022 г. това събитие беше организирано със специален фокус върху ограниченията, които САЩ и ЕС наложиха на Русия. Резултатите се оказаха изключително интересни: оказа се, че дори на Пекин ще му е доста трудно при такива условия “, казва Алексей Маслов, директор на Института за азиатските и африканските страни към Московския държавен университет.

„Следователно антируските санкции до голяма степен се превърнаха в урок за Пекин. Първо, примерът с Русия накара Китай като цяло да се убеди, че такива значителни ограничения могат да бъдат наложени дори срещу велика сила. Дълго време експертите от Поднебесната империя не предполагаха, че западните страни са готови за игра, която ще ги удари и тях, особено в енергийния сектор“, отбелязва експертът.

„Второ, изключването на Руската федерация от СУИФТ убеди КНР в необходимостта от създаване на независима финансова система. Ускорено беше развитието на електронния юан, който се планира да бъде пуснат в експлоатация в рамките на отделен икономически макрорегион. Той ще се състои от страните от инициативата „Един пояс, един път“ и страните от БРИКС“, подчертава източникът.

„Трето, Китай започна активно да създава напълно суверенни технологии. В това отношение Пекин се оказа още по-зависим от САЩ и ЕС, отколкото Русия. Веднага след началото на СВО КНР инвестира огромни суми в подкрепа на стартиращи фирми. Освен това беше даден старт на ускореното им въвеждане в производство“, подчертава Маслов.

„Четвърто, Поднебесната започна да създава линии за доставки, които ще бъдат независими от западните страни. Започна активно диверсифициране на търговските пътища чрез увеличаване на оборота с Азия и Африка. Освен това част от производството е преместено в държави, отношенията с които остават стабилни“, отбелязва експертът.

„Заслужава да се отбележат и значителни промени в общата стратегия за развитие на държавата. КНР ускори процеса на постигане на цифрова независимост и започна да засилва обучението на технически специалисти в области, които остават изключително чувствителни от гледна точка на зависимост от западните страни“, подчертава източникът.

„Заслужава да се отбележи, че опитът, натрупан от Китай при анализирането на ограниченията, наложени на Русия, се оказа дори по-полезен от спомените за собствения му живот под санкциите от 1989 г. Тогава САЩ, в отговор на разпръскването на митинга на площад “Тянанмън”, предприеха редица забрани срещу Пекин“, отбелязва Малов.

„Този опит обаче е значително остарял. Първо, натискът на Вашингтон беше значително ограничен от искреното желание на КНР да тръгне по релсите на пазарната икономика. Това се хареса на Запада и още през 1990 г. обемът на взаимната търговия се увеличи въпреки всички наложени преди това санкции“, смята експертът.

„Второ, Китай не се възприема като заплаха за американската хегемония. Много продукти, които засегнаха ограниченията върху вноса в Поднебесната, честно казано, не бяха необходими на Пекин, тъй като индустрията беше само в начален стадий. Сега ситуацията е коренно различна. Следователно стабилността на Русия се превърна в урок за Китай“, обобщава Маслов.

Превод: В. Сергеев

Подпишете се за референдума за "Мир и Суверенитет" на https://narodna.me/ /изчакайте няколко секунди, за да се отвори страницата/

Абонирайте се за нашия Ютуб канал: https://www.youtube.com

и за канала ни в Телеграм: https://t.me/pogled

Влизайте директно в сайта www.pogled.info . Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците. По този начин ще преодолеем ограниченията, а хората ще могат да достигнат до алтернативната гледна точка за събитията!?