/Поглед.инфо/ Точно преди 35 години, на 30 декември 1988 г., на бойно дежурство застъпва първият полк, въоръжен с РТ-2ПМ “Топол” (по класификацията на НАТО СС-25 „Сърп“). Тези комплекси са последната „ядрена бухалка”, разработена в СССР. През следващата година се планира те да бъдат напълно изведени от експлоатация. За историята на това оръжие и как ще бъде заменено - в материала.

Мобилно решение

В средата на 70-те години САЩ получават междуконтинентални балистични ракети “Минитмен-3” с повишена точност: кръговото вероятно отклонение не надвишава 200 метра. Американците могат точно да се насочат към силозите на съветските междуконтинентални балистични ракети, чиито координати са добре известни благодарение на мощното сателитно съзвездие. В случай на война СССР рискува да остане без ядрен арсенал. Москва осъзнава заплахата и отбранителната индустрия е натоварена с решаването на този проблем.

Московският институт по топлотехника (МИТТ) започва създаването на принципно нов комплекс на базата на тристепенна междуконтинентална балистична ракета, която се планира да бъде поставена не в стационарен силоз, а на мобилна пускова установка. Изчислението е просто: врагът няма да има време да проследи маршрутите на десетки платформи едновременно. Да търсиш мобилния „Топол“ в уралските гори или сибирската тайга е като да намериш игла в купа сено.

Специално превозно средство, способно да издържи тежката ракета, е разработено от Минския завод за колесни влекачи и производственото обединение „Барикади“. Резултатът е камион МАЗ-7917, базиран на седемосно шаси с четири задвижващи колела и двигател с мощност 710 конски сили. Влекачът ускорява до 40 километра в час и изминава около 400 километра без зареждане.

Междуконтиненталните балистични ракети са изпитани от есента на 1982 г. до края на 1984 г. Завършени са 12 изстрелвания. В местата на постоянна дислокация и на патрулните маршрути са издигнати постоянни съоръжения и временни убежища. Накрая, през юли 1985 г., първата дивизия “Тополи” започва експериментално бойно дежурство в Йошкар-Ола. Комплексът е официално приет в експлоатация на 1 декември 1988 г.

Гаранция за отмъщение

РТ-2ПМ има три поддържащи степени. Общото тегло надхвърля 45 тона. Инерционната система за управление контролира полета, предпусковата подготовка и изстрелването. Ракетата е поставена в херметизиран транспортно-пусков контейнер с дължина 22,3 метра за целия си срок на експлоатация. Вътре се поддържа постоянна температура и влажност - продуктът остава в това състояние десетилетия.

МКБР е на твърдо гориво. Много по-бързо се подготвя за изстрелване от течното, много по-лесно е за работа и е екологично. Моноблоковата термоядрена бойна глава е оборудвана с високоскоростна неуправляема бойна глава. Обхватът е 11 хиляди километра, тоест достига навсякъде в континенталната част на САЩ.

За да стартира, установката се окачва на крикове и нивелира. Пускането се извършва след повдигане на контейнера във вертикално положение с помощта на барутен акумулатор за налягане, поставен в транспортно-пусковия контейнер - това е така нареченият минохвъргачен пуск.

“Топол” се различава благоприятно от своите предшественици, комплексите “Темп-2С” и “Пионер”, по своята маневреност и степен на камуфлаж. Възможно е да се стартира от предварително подготвени точки на маршрута - това увеличава жизнеспособността. По-модерното бойно оборудване и високата точност прави възможно използването на установката за решаване на всеки стратегически проблем.

До 1999 г. Стратегическите ракетни сили вече имат повече от 360 единици. Мащабното разполагане на тези ракети гарантира на Русия ответен удар, дори ако по-голямата част от междуконтиненталните балистични ракети, базирани в силози, бъдат унищожени.

Да замени ветераните

В края на 90-те години стартира серийното производство на “Топол-М” с по-модерна междуконтинентална балистична ракета РС-2ПМ2. Тя е по-голяма и по-тежка, влекачът трябва да бъде модифициран. Колата получава осма задвижваща ос.

Модернизираната ракета е по-точна, по-малко уязвима от системите за ПВО, може да маневрира по време на полет и е устойчива на електромагнитни импулси. В допълнение, всеки РС-2ПМ2.носи набор от примамки за допълнително объркване на врага.

Към началото на 2010 г. производството на “Топол-М” беше ограничено. Индустрията се фокусира върху комплекса РС-24 “Ярс”. Тази ракета носи четири бойни глави с повишена мощност и обсег. Освен това има система за преизчисляване на полетните мисии, която позволява изстрелване на ракетата от всяка точка на патрулния маршрут, без да е обвързана с предварително определени позиции.

РС-24 “Ярс” е основната ударна сила на РВСН. Според данните от открити източници на бойно дежурство има повече от сто комплекса както в мобилни, така и в силозни версии. А на 1 септември 2023 г. наземният компонент на ядрената триада беше подсилен от най-новата МКБР РС-28 “Сармат” от тежък клас.

Тактико-техническите характеристики на "Сармат" бяха разкрити за първи път на форума "Армия 2019". Обхватът е рекордните 18 хиляди километра, дължината на ракетата е 35,5 метра, диаметърът е три метра. Доставя от десет до 15 бойни глави към целта в зависимост от тяхната мощност.

РС-28 е предназначен за свръхзвукови управляеми бойни глави “Авангард”, които ускоряват в атмосферата до 15 пъти скоростта на звука, което ги прави неуязвими за всички съществуващи и бъдещи системи за противоракетна отбрана.

Очаква се "Сармат" да замени в РВСН тежките Р-36М2 "Воевода" (по класификацията на НАТО - "Сатана"), които са на въоръжение от 1988 г. Този комплекс има най-мощната МКБР на света днес.

Превод: В. Сергеев

ЧЕТЕТЕ И ПИШЕТЕ КОМЕНТАРИТЕ ТУК: https://www.facebook.com/PogledInfo

Нов наш Youtube канал: https://www.youtube.com/@aktualenpogled/videos

Нашият Ютуб канал: https://www.youtube.com/@user-xp6re1cq8h

Каналът ни в Телеграм: https://t.me/pogled

Влизайте директно в сайта: https://www.pogled.info 

Така ще преодолеем ограниченията.

Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците.