/Поглед.инфо/ Посещение на министър-председателя на Монголия Оюн Ердене Лувсаннамсрайн във Вашингтон на 2-6 август 2023 г. за разговори с държавния секретар Антъни Блинкен, министъра на отбраната Лойд Остин и вицепрезидента Камала Хари и заявлението на последната за стремежа да се развиват отношенията с Улан Батор в рамките на американската Индийско-Тихоокеанска стратегия стана потвърждение на възникващото сближаване между Монголия и САЩ на фона на изострените отношения между Вашингтон и Москва и Пекин.
Улан Батор последователно се придържа към т.нар. политика на „третия съсед“, като развива сътрудничеството едновременно с редица държави, за да балансира руското и китайското влияние. В същото време основният официален постулат на подобна политика остава отказът от партньорство, насочено срещу Русия и Китай - два гигантски съседа, с които Монголия граничи. Невъзможно е обаче да не се обърне внимание на факта, че списъкът на "третите съседи" се състои предимно от западни държави и техните съюзници. Монголската дипломация подчертава, че политиката на "третия съсед" не е фиксиран списък от приятели на Монголия, а гъвкава система на външнополитически отношения. Въпреки това Вашингтон иска да бъде главният „трети съсед“ на Улан Батор и изглежда, че монголските власти са до известна степен доволни от това. Лувсаннамсрайн нарече САЩ „Полярна звезда за Монголия по пътя ѝ към демокрацията“.
В Североизточна Азия САЩ имат двама съюзници (Япония и Южна Корея) и трима противници (Китай, Русия, Северна Корея). В този контекст на разпределение на силата в региона американците са заинтересовани да привлекат Монголия в своя лагер и придават голямо стратегическо значение на отношенията с нея. Монголия е един от деветте "глобални партньори" на НАТО заедно с Австралия, Япония и Южна Корея. Монголски военен персонал участва в американската окупация на Ирак и Афганистан, в мироопазващи мисии в Африка. Взаимодействието на американски и монголски войски се развива в рамките на многонационалните учения „Хан Куест” с участието на двадесет и шест държави, включително Китай и Индия.
На среща през август Остин подчерта, че Вашингтон и Улан Батор споделят обща визия за бъдещето на Индийско-тихоокеанския регион и че американската страна приписва на Монголия специално трансгранично влияние върху регионалната сигурност. Монголия няма излаз на море, но САЩ агресивно я включват в своята регионална стратегия. Защо? Поглеждайки картата, лесно се разбира, че Монголия може да бъде полезна на Вашингтон в този смисъл само като плацдарм, разделящ Русия и Китай и действащ като проамерикански буфер. В същото време в идеалния случай Вашингтон би искал да превърне Монголия в болна точка в Североизточна Азия, нарушавайки спокойното развитие на руско-китайските отношения. Американската външна политика в монголско направление е насочена най-малкото към предотвратяване на формирането на геополитическата ос Москва-Улан Батор-Пекин. Като максимум – да се всее раздор между трите столици.
Съединените щати са заинтересовани от намаляване на търговията между Монголия, от една страна, и Китай и Русия, от друга. Търговията на Монголия с Китай достига 85 милиарда долара, с Русия 17 милиарда долара, а със САЩ само 2,6 милиарда долара Монголско-американската търговия е изкривена: монголците внасят тридесет пъти повече стоки от САЩ, отколкото изнасят за САЩ. В момента монголската икономика е естествена пречка за развитието на монголско-американското партньорство във формата, която Вашингтон би искал да му придаде. Очевидно Монголия разбира геополитическата опасност от подобно развитие на събитията и не иска да изпадне в зависимост от Вашингтон. В отношенията със Съединените щати Улан Батор смята, че географската отдалеченост няма да позволи на американците да действат активно в тази посока и да повлияят сериозно на монголската политика.
Неотдавнашното посещение на папата в Монголия показва, че монголските власти се стремят да разнообразят възможно най-много външната политика на страната и да работят едновременно както в светската, така и в религиозната сфера. Католическото паство в Монголия е най-малкото в света (по-малко от 1,5 хиляди), но пристигането на Франциск позволява на Улан Батор да установи по-тесни контакти с Ватикана. Франциск похвали периода на стабилност в Евразия, последвал походите на Чингис хан, и призова този политически модел да бъде оценен и предложен отново на света. Тези думи показват известно нарастване на значението на Монголия във връзка с нарастващото напрежение в Европа и Азия.
Превод: В. Сергеев
Абонирайте се за новия ни Youtube канал: https://www.youtube.com/@aktualenpogled/videos
Абонирайте се за нашия Ютуб канал: https://www.youtube.com/@user-xp6re1cq8h
и за канала ни в Телеграм: https://t.me/pogled
Влизайте директно в сайта https://www.pogled.info .
Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците. По този начин ще преодолеем ограниченията, а хората ще могат да достигнат до алтернативната гледна точка за събитията!?