/Поглед.инфо/ Убийството на иранския генерал Касем Солеймани в Ирак, което бе поръчано от администрацията на Тръмп трябваше да "възстанови сдържането, истинското сдържане срещу Ислямската република Иран", както заяви тогава държавният секретар Майк Помпео.

Той нямаше предвид сдържане на директни ирански нападения срещу Съединените щати, от което няма нужда, предвид огромните разлики във военната мощ на двете страни, без да говорим и за колосалното физическо разстояние, което разделя Ислямската република Иран от Съединените американски щати.

Помпео по-скоро имаше предвид сдържане срещу иранската дейност в собствения регион на Иран и по-точно, влиянието му в съседен Ирак - терен на втората най-дълга и най-скъпа война в историята на Америка.

Това сдържане не беше възстановено. Ударът срещу Солеймани почти ни докара до ръба на войната и направи американско-иранските отношения най-лошите за десетилетия насам.

Но все пак Иран не беше изхвърлен от Ирак.

Всъщност, скорошните нападения на свързани с Иран шиитски милиции доведоха до това, че сега Майк Помпео заплашва да затвори американското посолство в Багдад, ако иракското правителство не спре подобни атаки в бъдеще.

Това най-вероятно е празна заплаха, предвид цената на съоръжението и липсата на интерес, която се проявява от администрацията на Тръмп относно прекратяването на войната. И все пак, дори само споменаването на това, по-точно на изтеглянето на САЩ от Ирак, притеснява ястребите, които започват да говорят как сме щели да отстъпим влияние на Иран.

"Ще дадем на иранците повече, отколкото някога въобще са си мечтали", казва неназован бивш американски представител за Уолстрийт Джърнал.

"Това е тяхната основна стратегическа цел - да ни изкарат от Ирак", добавя ястребът.

Тази линия на разсъждаване, а именно, че трябва да продължим да седим в Ирак за да се възправяме срещу Иран (или да бъдем "на стража", както каза президентът Тръмп) е наивна и вредна. В нея има три погрешни неща.

Първото е идеята, че можем да изгоним иранското влияние от Ирак или някъде другаде в региона чрез военни средства или по линия на контрапродуктивната кампания на "максимален натиск" чрез санкции и опозиция срещу ядреното споразумение от ерата на Барак Обама, която администрацията на Доналд Тръмп води.

Ирак е съсед на Иран и има значително мюсюлманско шиитско население, което помага за установяването на културни връзки с доминирания от шиитите Иран. Реалистично погледнато, те ще продължат да са в интеракция.

"Има я и реалността, че Иран не контролира напълно шиитските милиции, които в момента са на мерника на Съединените щати", както неотдавна отбелязаха от Уошингтън пост.

Американската външна политика не може да прекрати тези връзки. Всъщност, точно обратното - американският подход на максимален натиск даде инициатива на Техеран да ескалира кампанията си за регионално влияние и правене на пакости, за да докаже, че няма да се преклони пред натиска на Съединените щати.

Второто погрешно предположение, което изплува при ирано-центричните оправдания за оставане в Ирак е, че Техеран иска съседната му страна да навлезе в хаос и анархия.

"Иран иска да изгони американците, но не на всяка цена. Той не иска нестабилност по западната си граница", заяви иракски шиитски лидер в отговор на заплахата за затваряне на американското посолство.

Един спокоен Ирак е в интересите на Ислямската република. Само си спомнете например, че Иран е първата страна, която обеща да помогне на Ирак да се бори със сунитската екстремистка групировка Ислямска държава, която е тотално отхвърлена от шиитското мнозинство иранци.

Тази иранска помощ се смята, че включваше въздушни удари, но и наземна подкрепа за иракските милиции под командването на иранския генерал Касем Солеймани.

И най-накрая, идеята, че Иран иска да изхвърли Съединените щати от Ирак не трябва да е решаващ фактор за Вашингтон. Напускането на Ирак след 17 години войни е необходим и мъдър избор за Съединените щати, а това, че Иран има същата цел не е по-важно от истината.

Мнението на Иран не променя многото рекорди по провали и хаос на тази война - твърде високата й цена в кръв и богатство, както и дълбоката й непопулярност сред американския народ.

Точно обратното, подобряването на отношенията с Ислямската република Иран може да се ползва от едно отстъпване от Ирак, което да сигнализира на Техеран, че не искаме друга война за смяна на режими, след като сме си научили урока от Багдад.

Крайно време е да отхвърлим политиката на неспиращите за две десетилетия военни интервенции.

Лидерите във Вашингтон могат да започнат това, като осъзнаят, че иранското влияние в Ирак не е задължително заплаха за Съединените щати и със сигурност не е извинение за още дълги години война.

Превод: СМ

Стани приятел на Поглед.инфо във facebook и препоръчай на своите приятели