/Поглед.инфо/ Мащабната политическа цензура и „прочистване“ сред несъгласните с „партийната линия“ - всичко това се случва в момента в САЩ пред нашите очи. В основните инструменти за настройка на информационното поле са се превърнали социалните мрежи: “Фейсбук”, “Туитър” и други подобни. Хората, които никога не са били избирани от никого и не са контролирани от никого, изведнъж са спечелили огромно политическо влияние. Как се случи това?

Президентските избори в САЩ показаха, че социалните медии предоставят не само отлична възможност за мобилизиране на електората, но и инструмент за политически мотивирана цензура. Цензурата от големи технологични компании като “Гугъл”, “Туитър” и “Фейсбук” далеч надхвърля обичайното пристрастие. Пред нас е ново ниво на манипулация и социален контрол тип Оруел.

Основните представители на технологичните гиганти засилиха агресивната си операция по цензура преди президентските избори в САЩ, по време на изборния ден и след това в опит да контролират дебатите за публичната политика. Ако през 2016 г. инкриминиращи файлове на лаптопа на Антъни Винер (виден представител на Демократическата партия, съпруг на съветника на Хилари Клинтън Хума Абедин) помогнаха за поражението на Клинтън на президентските избори, подобна ситуация около скандала с лаптопа на сина на Джо Байдън Хънтър в навечерието на президентските избори през 2020 г. беше цензурирана от социални мрежи и масови медии. Материалите на “Ню Йорк Пост”, че Джо Байдън като вицепрезидент е ръководил външната политика на страната в съответствие с бизнес интересите на сина му, са подлагани на блокиране в социалните мрежи. Социалните мрежи се превърнаха в новите самоназначени арбитри на съдбата на неудобни факти и гледни точки.

Само през последните дни, както самият Доналд Тръмп (което означава повече от 100 милиона души, така и представители на медиите, които следят президента на САЩ в социалните мрежи), както и редица негови поддръжници и просто хора, които имат свой собствен поглед върху случващото се, бяха подложени на цензура от “Туитър” и “Фейсбук”. Профилите в “Туитър” на консервативния републикански политик Мат МакКовиак, двукратният носител на наградата “Еми” и водещ на “Фокс” Мария Бартиромо бяха замразени. Всички тези хора отбелязаха странността при преброяването на гласовете в Мичиган и Уисконсин, където бяха подадени десетки хиляди гласове почти едновременно за Джо Байдън.

Освен това “Туитър” цензурира материали на “Федералист” и “Дейли Уайр” за изборните нарушения в полза на демократите. Беше блокиран и профилът на служебния директор на американското митническо и гранично управление Марк Морган, който вярва, че изграждането на гранична стена в южната част на страната ще спомогне за укрепването на националната сигурност.

“Фейсбук” закри 300-хилядната група „Спрете кражбата“, която организира митинги срещу „откраднатите“ президентски избори в САЩ. Социалната мрежа цензурира стотици публикации в групи, обединяващи руско-американските евреи - поддръжници на Тръмп, в отговор модераторите на групите нарекоха тази стъпка дискриминационна и нарушаваща свободата на словото.

Други социални мрежи, които предоставят услуги в Интернет, не изостават от китовете на онлайн платформите. Изключително популярният “ТикТок” премахна видеоклип, за който се твърди, че съдържа "невярно твърдение" за нередности при преброяването на гласовете в Мичиган. Популярният интернет форум “Редит” затвори подфорум, който събира многобройни привърженици на републиканците, но не цензурира секции, призоваващи за насилие срещу полицаи, или с цитати на аятолаха на Иран Хаменей за необходимостта от прекратяване на съществуването на Израел. Междувременно платформата “Мейлчимп”, използвана от много предприемачи и политици за изпращане на масови писма до клиенти, поддръжници и медии, заяви, че сега по свое усмотрение ще проверява фактите в имейлите за "невярна, неточна или подвеждаща" информация.

Излишно е да казвам, че социалните мрежи не са обект на никаква цензура срещу Джо Байдън, неговата партньорка Камала Харис, адвокатът на кандидата за президент на Демократическата партия Боб Бауер и многобройните им поддръжници в масовите медии. Техните туитове не са маркирани като „подвеждащи“ и други подобни, въпреки че демократите, както и републиканците, обявяват победа преди приключването на преброяването на гласовете.

Черешката на върха на бушуващата демократична цензура е решението на водещите канали да спрат прякото излъчване на речта на действащия президент, в която той говори за нередностите при гласуването.

Всъщност водещите американски телевизионни канали се присъединиха към колегите си от технологичните гиганти, пренебрегвайки Първата поправка на Конституцията на САЩ, която гарантира, наред с други неща, свобода на словото и се ангажират сами да определят кое е вярно и кое не.

„Кой си ти, “Туитър”, да решаваш за американците какво да чуят?“, сенаторът републиканец Тед Круз отправи своя въпрос към главния изпълнителен директор на онлайн платформата Джак Дорси. Носителят на три награди "Оскар", режисьорът Оливър Стоун, който трудно може да бъде заподозрян в съчувствие на републиканците, наскоро обяви, че му е писнало от "ирационалната цензура" на демократите. Консервативната активистка Кандис Оуенс обяви плановете си да заведе дело срещу независимите партньори на “Фейсбук” за проверка на факти, обвинявайки ги в пристрастност и цензура.

Технологичните гиганти твърдят, че са похарчили милиарди долари през последните години за инфраструктура и алгоритми за етикетиране на „подвеждащо съдържание“, въпреки че по начало социалните медии да не са предназначени за редакционни функции и изглежда, че и до днес се справят зле. “Туитър”, “Фейсбук” и “Ютюб” спират да бъдат черна дъска, когато вземат тебешира и се опитват сами да решават кое е добро и кое не.

Защо протестиращите, изискващи преглед на резултатите от президентските избори в Беларус, се радват на тяхната подкрепа, докато привържениците на Тръмп, които искат да излязат на митинг в защита на прозрачността на гласуването, не?

В защита на своите действия заради цензурата на новините за корупцията на семейство Байдън от “Ню Йорк Пост”, “Туитър” публикува официално изявление, позовавайки се на политиката за “получен чрез хакване материал", която "забранява използването на нашата услуга за разпространение на съдържание, получено без разрешение". Но всеки, запознат с основите на журналистиката, разбира, че това оправдание изглежда съмнително. Ако медиите последователно подкрепяха това решение, тогава много от най-известните разследващи журналисти в света, базирани на изтичания на “Уикилийкс” и данните на Едуард Сноудън за корупцията в Пентагона и военните престъпления в САЩ, ще бъдат забранени. Най-важната функция на пресата е да проверява и възпроизвежда изтекли материали в обществен интерес и политическата корупция със сигурност попада в тази категория.

Технологичните гиганти прокарват глобалистката програма не само в САЩ, но и в Европа. В края на януари 2020 г. испанската консервативна партия “Вокс” - третата по големина в страната и все по-често разглеждана като единствената ясна алтернатива на левицата в правителството - откри, че нейният профил в “Туитър” с над 420 000 последователи е бил блокиран. Причината е, че нейният лидер Сантяго Абаскал сравнява включването на образованието по сексуалност в учебните програми за начални училища в Испания с „пропагандата на педофилия“. Профилът в “Туитър” на администрацията на унгарския премиер Виктор Орбан също стана жертва на блокирането.

През 2017 г. “Фейсбук” въведе механизъм, наречен проверка на “фактите”, който проверява генерираното от потребителите съдържание. Тази операция често се възлага на външни организации, чиито дейности понякога са открито подривни. Например, в руския сегмент на социалната мрежа е достатъчно да си припомним скандалите с блокирането на публикации и снимки, посветени на Деня на победата. Въпреки дребните (по световни стандарти) глоби от няколко милиона рубли за отказ да локализират съхранението на данните на руснаците навреме, “Туитър” и “Фейсбук” не бързат да се съобразят с решението на руските съдилища да ги изплати. В същото време те публикуват в информационното поле явно противоречиво антируско съдържание, модерирано от балтийските държави и Грузия. Всичко това, без съмнение, повдига въпроса за необходимостта от засилване на държавния контрол върху дейността на чуждестранните социални мрежи в Русия.

Класическият либерален подход е, че “Туитър” и “Фейсбук” трябва да имат силата да регулират платформите си, както сметнат за добре, тъй като се управляват от частни компании. Това би било така, ако не бяха извършили категорична цензура, като се превърнаха в очевидни монополисти, когато поради липсата на алтернативи потребителите просто нямат избор. Придобиването от “Фейсбук” на “Инстаграм” и “Уотсъп” е чудесен пример. Ако “Инстаграм” беше останал независим конкурент, “Фейсбук” щеше да се наложи да използва алгоритмите си за проверка на фактите по-предпазливо от страх от бързина, но вместо здравословна конкуренция, “Фейсбук” просто си купи другата платформа.

Законът за гражданските права (1964 г.), приет от федералното правителство на САЩ, означава, че публичните пространства не могат да дискриминират хората въз основа на раса, пол, религия, държава с национален произход и други. Техническите гиганти и услугите, които предоставят, също са станали публични пространства, но не и за спане, хранене или пазаруване.

Социалните медии се превърнаха в нова публична платформа за глас и диалог, но днес изглежда, че технологичните тирани са изкупили цялото имущество около публичната платформа и след това са обявили, че никой не може да влезе в нея, без да премине през тяхната цензура.

Никое физическо или юридическо лице не трябва да има такъв пълен контрол върху конституционното право на глас в свободно общество. Ето защо Тръмп и републиканците настояват за отмяна на раздел 230 от Закона за телекомуникациите на САЩ (1996), който е в основата на голяма част от съвременната интернет екосистема. Раздел 230 предоставя на базираните в САЩ интерактивни компютърни услуги имунитет срещу отговорност за генерирано от потребителите съдържание. Социалните мрежи обаче не носят отговорност за премахването на съдържание, което считат за нежелано. Разрешаването им да премахват нежеланото съдържание, както сметнат за добре, позволява на социалните медии да управляват уебсайтове, без да поемат рискове от традиционните медии.

Раздел 230 създава ситуация, при която традиционните вестници трябва да се конкурират с онлайн платформите, които не носят отговорност за тяхното съдържание, дори ако получават приходи от реклама. Нито “Фейсбук”, нито “Туитър” не носят отговорност за вашите публикации или туитове, но все пак събират приходи от реклами, като редовно изтичат потребителски данни. Междувременно традиционните редакции използват множество пластове редакционен надзор, когато гледат съдържанието, създадено от техните журналисти, и всички тези хора трябва да получават заплата. Не е изненадващо, че между 2008 и 2020 г. само в САЩ редакциите съкратиха половината от персонала си.

Суровата реалност е, че изпълнителните директори на “Туитър” и “Фейсбук” Джак Дорси и Марк Зукърбърг, двама неизбрани милиардери-левичари и техните служители, цензурират в световен мащаб, като се намесват ежечасно в живота на стотици милиони хора по света. Но отговорът на предизвикателствата на все по-раздробяващия се свят не трябва да бъде по-строги ограничения върху свободата на словото. За съжаление днес не можете да се доверите на компании в социалните медии, които не спазват собствените си правила. Независимо дали става дума за алгоритми или за отделни модератори, социалните медии показват пристрастия, които стават все по-очевидни.

Проблемите, свързани със свободата на словото, не са нови през този век, но феноменът на властта, даден на гигантите на социалните мрежи, наистина е нов. Пред нашите очи израсна глобално чудовище, което се контролира в собствен интерес от доста конкретни хора, които не се контролират от потребителите.

Превод: В. Сергеев

Стани приятел на Поглед.инфо във facebook и препоръчай на своите приятели