Докато Реджеп Ердоган е в Ню Йорк на Общото събрание на ООН, в Турция активно се обсъждат предстоящите американски предложения за подобряване на двустранните отношения в Турция.
Според вестник „ХаберТюрк“ американският посланик в Турция Дейвид Сатърфийлд е предложил на Анкара нова сделка за закупуване на американски изтребители F-35. Твърди се, че миналия петък посланикът устно е обявил това и сега трябва да се изчака изпращането на писменото предложение. Сатърфийлд също така предложи продажбата на системи за противоракетна отбрана „Пейтриът“ в Турция, понижаване на митата за стомана и алуминий, както и сключване на ново икономическо споразумение, което ще увеличи двустранната търговия от 19 милиарда на 100 милиарда долара. Естествено, в този случай САЩ няма да налагат санкции срещу Турция, с които я заплашваха заради закупуването на руските С-400.
В понеделник слуховете бяха подхранени и от влиятелния републикански сенатор Линдзи Греъм, който нарече Турция „много важен съюзник, не само когато става въпрос за Сирия, а наистина за целия регион“: „Надявам се, че ще успеем да установим по-стратегически отношения с Турция, да се опитаме да ги върнем към програмата F-35 и може би ще говорим за програмата за свободна търговия."
Дори е странно, че в този „празничен комплект“ не се споменава пълният отказ на американците да подкрепят кюрдите в Сирия и изтеглянето на американските войски от Арабската република.
На Анкара се предлага такова щастие, само ако просто откаже да активира, тоест използва С-400.
Засега реагираха само турските пазари – турската лира се засили, а котировките на акциите скочиха. Разбираемо е защо: заплахата от американските санкции беше обезпокояваща за бизнеса и слуховете, че няма да има такива, ги окуражиха. Но на пазарите е простено, те и на по-малко реагират. Но с това фантастичният характер на възможната сделка не намалява.
Имаме типичен случай на подхвърлена информация, спретнато преплетена с лъжа.
Всъщност американците няма да налагат санкции срещу Турция, защото това ще доведе до по-нататъшно влошаване на вече напрегнатите отношения и допълнително ще сближи Анкара и Москва. Тоест, самите САЩ не се нуждаят от тези санкции, ако искат да запазят остатъците от взаимно разбирателство с Ердоган.
Американците наистина искат да продадат самолетите F-35 на турците, от доставките на които (и от участие в производството) самите те заплашват да отлъчат Анкара заради закупуването на руските С-400. По същия начин те искат да продадат ракети „Пейтриът“ на турците, вместо които бяха купени руските С-400. Единственият въпрос е как да стане това, след като самите американци декларират, че Турция ще бъде наказана за военното сътрудничество с Русия.
Самата Турция не отказа нито американските самолети, нито американската система за противоракетна отбрана. Ердоган вече е готов да ги купи. Но за това американците трябва да признаят, че политиката на натиск върху Турция не работи (и в същото време да направи добра отстъпка за ракетите“Пейтриът“ ). Очевидно САЩ са готови да направят това, всъщност признавайки поражението. Същността на предложенията на посланик Сатърфийлд се свежда до това: няма да има санкции, ние ще ви продадем F-35 и ще се споразумеем за „Пейтриът“.
Тогава обаче забавлението започва - какво трябва да плати Турция за това. Ако американците, както пишат турските медии, наистина вярват, че Ердоган ще се откаже от С-400, тогава те не са разбрали нищо за него през 16-те години на управлението му. Няколко години безуспешно оказват натиск върху Ердоган, като изискват първо да не купува С-400, а след това да се откаже от вече подписания договор. И сега, когато руските комплекси вече са доставени в Турция, да разчитат на факта, че турският президент просто ще ги замрази? Тоест, той ще откаже да ги използва, показвайки се както пред турския народ, така и пред Владимир Путин като човек на непостоянството.
Невъзможно е да си представим, че Ердоган би се държал по този начин. И съвсем не само защото това ще се отрази на репутацията му в очите на руския президент. Покупката на С-400 беше за Ердоган също акт на демонстрация на турския суверенитет. Укрепване на независимостта на Турция като световна сила: да, ние сме в НАТО, но сами определяме външната си политика и гарантираме сигурността си. И след всичко това да се откаже да активира С-400?
Разбира се, фактът, че Доналд Тръмп не вярва, че Ердоган ще плати такава цена за сближаване с Америка, не означава, че някои служители на Вашингтон не допускат такава възможност. Мнозина от американския елит са сигурни, че всичко може да се купи, въпросът е само в цената. Но тук цената е турския суверенитет, който Ердоган не продава.
Така че истинската цена, която американците могат да получат за своите предложения (ако изобщо става въпрос за формализирането им), е тази, от която те наистина се нуждаят - подобряването на много лошо пострадалите американско-турски отношения. След като продаде самолетите, системите за противоракетна отбрана и се откаже от заплахата от санкции, Вашингтон, ако не си върне доверието на Анкара, поне премахва недоволството й. Разбира се, Ердоган ще има претенции срещу Съединените щати, както за опита за преврат, така и за екстрадицията на Гюлен и за кюрдите. Но те ще станат много по-малко остри и жилави.
Възстановяването на отношенията с една от ключовите мюсюлмански страни и съюзник в НАТО е много необходимо за САЩ. Да се направи с цената на отслабване на руско-турските връзки няма да стане. Турция ще закупи американска военна техника и в същото време ще разработи множество съвместни проекти с Русия, от енергийни до геополитически.
Американците все още нямат алтернатива. По-точно, имат, но със сигурност няма да им допадне - това е загубата на Турция като купувач на американско оръжие. В края на миналия месец Ердоган внимателно разгледа Су-57.
Превод: В.Сергеев
