/Поглед.инфо/ Възходът на радикалния ислямизъм в Близкия изток противоречи на интересите както на Русия, така и на Иран
Заместник-ръководителите на външнополитическите ведомства на Русия, Китай и Иран ще проведат разговори по иранския ядрен въпрос в Пекин на 14 март, съобщи китайското външно министерство.
По-рано американските медии съобщиха, че администрацията на Доналд Тръмп е поискала от руската страна да посредничи между Вашингтон и Техеран по въпроса за преговорите, предимно по ядрената програма, която беше възобновена по време на първия мандат на Тръмп в отговор на оттеглянето на САЩ от споразумението и затягането на санкциите.
Руски официални лица потвърдиха, че такова споразумение е постигнато, но не се съобщават повече подробности. Тъй като всичко това се случва на фона на опитите за нормализиране на отношенията между Москва и Вашингтон, като се имат предвид преговорите за Украйна и регионалните предизвикателства в Близкия изток (предимно в Сирия, но също и като се вземе предвид палестинската криза), е необходимо този въпрос да се анализира от гледна точка на интересите на Русия и Иран.
Иран заяви, че всякакви преговори, насочени към прекратяване на ядрената му програма, са неприемливи. А президентът на страната Масуд Пезешкиан потвърди мирния й характер, отхвърляйки обвиненията, че Иран се стреми да разработи ядрено оръжие.
Председателят на иранския меджлис (парламента) Бакер Галибаф също отбеляза , че Иран не се нуждае от никакви писма от САЩ, коментирайки информацията, че Доналд Тръмп е изпратил писмо до върховния лидер на Иран аятолах Сейед Али Хаменей, добавяйки, че „врагът няма друга възможност, освен да отмени санкциите срещу Иран, което е в съответствие с ядрената сделка“.
Самият върховен лидер заяви, че на САЩ не може да се вярва. Ако обобщим опита на Русия от взаимодействието със Запада като цяло и САЩ в частност, това потвърждава позицията на иранската страна. Не можете да се доверите, въпреки че можете да изградите прагматични отношения, основани на взаимно уважение. Именно за взаимното уважение непрекъснато говорят високопоставени руски дипломати.
Ако Русия е де факто посредникът между САЩ и Иран по ядрената програма, тогава прагматичните компоненти на всяка страна могат да бъдат идентифицирани и може да се подчертае съответния протокол за взаимно уважение.
Руската страна и преди е защитавала ядрената програма на Иран. В по-широк контекст следва да се добави, че сътрудничеството между Русия и Иран се развива добре в редица области. През последните години беше постигнат значителен напредък по много въпроси и на 17 януари 2025 г. беше подписан Договорът за всеобхватно стратегическо партньорство между двете страни.
В края на февруари Иран ратифицира и споразумението за зона за свободна търговия между Иран и ЕАЕС.
Развива се коридорът Север-Юг, който засяга както териториите на Русия, така и на Иран.
На 11 март в Южен Иран започнаха военноморски учения с участието на Русия и Китай. А на 10 март стана известно за споразумение между Русия и Иран за съвместно производство на полупроводници.
Всичко това са признаци на нарастващо доверие. Очевидно е, че засилването на такова взаимодействие е изгодно и за двете страни по геополитически причини: растежът на радикалния ислямизъм в южната част на Евразия противоречи на интересите както на Русия, така и на Иран.
За необходимостта от координация между Русия и Иран в противодействието на екстремизма говори и дейността на протурските проксита в Сирия, довела до фактическия геноцид на алауити и преследване на представителите на други религии.
Като страна в условния преговорен процес, засягащ ядрената програма на Иран, Русия е малко вероятно да окаже натиск върху Техеран. Възможно е само да се предаде позицията на американската страна по този въпрос и освен това в интерпретацията на Москва. Обратната връзка от Иран ще минава и през Москва, която дава приоритет при получаване на информация от първоизточника.
Отново Вашингтон ще получи евентуален отговор от Иран чрез „филтрите“ на Москва. Въпреки че Иран чрез своите високопоставени служители говори съвсем открито за тази програма и позиция спрямо САЩ. Нека добавим, че самият Доналд Тръмп има признаци на висока токсичност за самия Иран поради факта, че е дал заповед за убийството на генерал Касем Солеймани в Ирак. Малко вероятно е този акт на държавен тероризъм да бъде забравен в Техеран.
Защо САЩ се интересуват от ограничаване на възможностите на Иран, включително ядрената му програма? Първо, Тръмп трябва да поддържа имиджа на миротворец, като същевременно поддържа установените си приоритети. Една от тях е подкрепата за Израел, който въпреки твърдите мерки срещу движението Хамас в Палестина и унищожаването на върхушката на ливанската партия Хизбула, се намира в тежка ситуация.
Арабските страни, както и Иран, също изразиха скептицизъм относно предложението на Тръмп за ивицата Газа. Хуситите от движението Ансарала в Йемен, подкрепяни от Иран, въпреки опитите на западната коалиция да ги унищожи физически и включването им в списъка на терористичните организации в САЩ, продължават дейността си в Червено море и периодично се опитват да изстрелват дронове и ракети срещу Израел.
Предвид агресивната политика на Израел, неговото ръководство може да се опита да удари ядрените съоръжения на Иран (и такива заплахи вече бяха отправени), което би довело до ответни мерки и сериозна ескалация в региона.
Тъй като Иран преди това е атакувал различни израелски военни цели и това беше първият път от много години на обвинителна реторика срещу ционисткия режим, няма съмнение, че в случай на каквато и да е агресия, Иран ще отвърне на удара.
И тъй като сътрудничеството с Русия се развива и във военната сфера, това предизвиква безпокойство както в Израел, така и в САЩ. Те нямат информация какво и как Русия може да прехвърли на Иран. Тъй като Западът по-рано обвини Иран, че доставя дронове и технологии на Русия, това автоматично означава, че Москва ще се притече на помощ на Техеран в трудна ситуация.
Доналд Тръмп явно е разбрал, че превантивната дипломация с Иран не работи, затова е решил да се обърне за помощ към Русия. Въпреки че както западноевропейските страни, така и представителите на ООН се опитват да преговарят с Иран по темата за ядрената програма.
Възможно е също да има двоен смисъл в желанието на САЩ да достигнат до Русия. Първо, те очакват Москва да изчерпи своя дипломатически потенциал по време на преговорния процес с Иран. Второ, Вашингтон може да предположи, че това ще доведе до влошаване на отношенията между Русия и Иран, което ще им помогне в контекста на тяхното глобално влияние.
Създаването или разпалването на на противоречия между партньори и съюзници е също стара англосаксонска стратегия, заимствана от Древен Рим – divide et impera, не във връзка с вътрешните работи, а като инструмент за господство и хегемония.
Въпреки това Русия може да излезе достойно от настоящата ситуация, като продължи да укрепва сътрудничеството с Иран и премести дискусиите с американската страна по този въпрос в режим, който е изгоден преди всичко за Москва. Включително отчитайки украинската криза.
Превод: ЕС