Поредното влизане в морето на подводница клас “Охайо” едва ли може да изненада някого. Те започнаха да се присъединяват към американския флот през 1981 г. и са в основата на американската стратегическа ядрена триада. Щатно те носят 24 тристепенни балистични ракети с твърдо гориво UGM-133A “Трайдънт-2” с обсег на стрелба от 11 300 км. Техният дизайн им позволява да се постави върху всяка ракета до осем бойни глави W-88 с капацитет от 475 килотона или до 14 W-76 с мощност до 100 килотона.
Но този път в “Тенеси” бяха заредени напълно различни ракети. По-точно самите носители останаха същите, а бойните им глави се оказаха модернизирани. След като отстраниха втора степен от физическия пакет от W-76-1, дизайнерите намалиха мощността на заряда до 5–7 килотона.
На пръв поглед случилото се е ясно потвърждение на дълбоката техническа и технологична криза в ядрената индустрия. Ядрените бойни глави не са просто скъпи за производство, те все пак са обект на физическо износване.
Веднъж на 15-20 години те трябва да бъдат разглобявани и преоборудвани. А собствените съоръжения за преработка и обогатяване на уран в САЩ отдавна са ликвидирани, поради което Вашингтон е принуден, грубо казано, да обедини три стари бойни глави в две нови, отколкото сериозно да намали размера на арсенала, на който се основаваше стратегическата сигурност на страната.
Но всъщност имаме много по-голям и много по-тревожен резултат. Когато американският залог за заобикаляне на глобалната стратегия за ядрено възпиране чрез създаването на непроницаем купол за противоракетна отбрана най-накрая се провали, ръководството на САЩ реши да поеме по друг път.
Ако не могат да се използват големи ядрени бомби и отслабването на световната американска хегемония изисква спешно увеличаване на използването на военна сила, тогава останалият свят трябва да бъде привикнат с възможността да се използват ядрени заряди с ниска мощност за целенасочени удари в обикновени конфликти.
За това в прав текст заяви бившият министър на отбраната на САЩ Аштън Картър през септември 2016 г. А през февруари 2018 г. тази идея вече залегна в основата на официалната „перспективна ядрена политика” на САЩ.
И докато машината на западните медии изпълняваше задачата да убеди обществото, че подобен сценарий не е плашещ, военната промишленост на САЩ тихо преместваше някои от големите бойни глави в малки и на пръв поглед безопасни. От тяхна гледна точка, безопасни. Но значително разширяващи оперативната гъвкавост при реагиране на заплахи за американския президент.
Официалното съобщение за пускането в бойно дежурство на ядрените стратегически подводници в ново оборудване с намален капацитет означава, че Вашингтон най-накрая е преминал от думи към дела и психологически вече изхожда от абсолютната допустимост на използването на ядрени оръжия с ниска мощност при обикновени конфликти. Особено когато атаките с крилати ракети над Сирия вече не дават очаквания ефект.
Дали това ще увеличи международната сигурност е абсолютно риторичен въпрос. Според ръководството на Съединените щати разширяването на обхвата на тактическите ядрени оръжия в комбинация със стратегическия обхват на тяхното доставяне трябва да възпре Москва и Пекин от възможна ескалация на въоръжената конфронтация. Включително спиране на изоставането на Америка в ракетните системи с малък обсег.
Американците не успяха да създадат достоен симетричен отговор на руските “Искандер” и техните китайски аналози. А руската и китайска военна агресия отдавна се разглеждат в САЩ като факт, уж убедително доказан.
Но в действителност залозите в сложното и опасно глобално ядрено възпиране само се увеличават. Малко вероятно е някой от противниците да разбере, с американската ядрена подводница стартира обичайната "тежка" бойна глава или само малкия ѝ тактически вариант. Във всеки случай отговорът ще бъде незабавен и стратегически. Така и трябва.
Освен това, докато Русия и Китай продължават стриктно да се придържат към учението за безусловен глобален ядрен отговор, всички можем да живеем в мир и да обсъждаме случващото се чисто академично. Щом американците успеят да убедят света да го изостави, практическото използване на ядрената тояга във всяка, според тях, достатъчно важна тактическа ситуация ще бъде само въпрос на време.
Превод: В. Сергеев
