/Поглед.инфо/ Казахстанските събития не могат да бъдат анализирани и оценени отделно от това, което Западът нарича "ултиматумът на Путин", тоест исканията на Русия към Съединените щати да се отдръпнат от Украйна и постсъветското пространство, както и започналите руско-американски преговори. Само че връзката тук изобщо не е такава, каквато изглежда.

Инцидентът в Казахстан вече се разглежда като подготовка за голям пазарлък между Москва и Вашингтон: Западът се опита да използва вълненията в републиката в свои интереси, за да разиграе собствен сценарий, но Русия незабавно се притече на помощ на изпадналите във вцепенение власти на съседната страна и по този начин потуши опасната суматоха.

Сега спорят кой в крайна сметка печели от това: Русия, която потвърди влиянието си в постсъветското пространство, или САЩ, които получиха допълнителна възможност да представят Москва като агресор? Не е толкова важно обаче какво всъщност правят нашите десантници в Казахстан – за европейците, които англосаксонците от няколко месеца подготвяха за „руската инвазия“ в Украйна, по отношение на „окупаторите“ вече и така всичко е ясно.

Но въпреки че Съединените щати наистина сега използват темата „много е трудно да се отървете от руските войски“, основният смисъл на казахстанските събития за тях е различен: те най-накрая са убедени, че Русия възстановява влиянието си в пост- съветското пространство.

Тоест „ултиматумът на Путин“ в този смисъл съвсем не е случаен и изобщо не прилича на блъф, така че американците започват преговори с Москва в неудобната атмосфера на несигурност. Какво става, какво правят руснаците?

Реконструкция на СССР? В неделя от CNN за това беше попитан държавния секретар Антъни Блинкен и той охотно се съгласи.

Мисля, че това е така, това е една от целите на президента Путин. А това означава възстановяване на сфера на влияние върху страните, които преди са били част от Съветския съюз“.

Но, както веднага добави Блинкен, „възраждането на СССР е неприемливо“. Тоест, както обичат да повтарят във Вашингтон през последните десет години, „няма да ви позволим да направите това“.

Но главният външнополитически стратег на предишната администрация (макар и тази, която играеше собствена игра в нея), бившият съветник на Тръмп по националната сигурност Джон Болтън, точно се страхува какво ще допуснат, ако реагират неправилно на казахстанските събития. В неделната статия в The Wall Street Journal, "Кризата в Казахстан е прераждане на Съветския съюз?" Болтън предупреди:

"Сега твърдостта на НАТО може да направи експанзионистичните цели на Путин недостижими. Но ако НАТО се ограничи до реторика за "международния ред, основан на правила" и призовава всички страни към "сдържаност", впоследствие историците могат да определят казахстанската криза като момента, в който Съветският съюз възкръсна от пепелта".

За да предотврати връщането на СССР, Болтън моли „да не се поддаваме на исканията на Путин, особено на настояването му НАТО да се ангажира да не се разширява по-нататък на изток“. Той не изисква незабавно да се приеме Украйна в НАТО (осъзнавайки цялата нереалност на това), но предлага „спешно да се разработи стратегия за бившите съветски републики, които не са членки на алианса. Не е достатъчно само да кажем, че нямаме договорни задължения за защитата им, което игнорира стратегическата реалност." ...

Оказва се, според него, че е необходимо да се откажат гаранциите на Москва за ненастъпление на изток и да се разработи стратегия за защита на постсъветското пространство от руснаците, в противен случай те ще възродят Съветския съюз.

Да, Болтън вярва в способността на атлантистите да задържат в своята сфера на влияние част от постсъветското пространство (поне Украйна, Грузия и Молдова) и за това сега е необходимо твърдо да „изпратят на...където трябва“ Путин със неговите искания за гаранции за сигурност. По-реалистично мислещите членове на НАТО се опасяват, че като настоява за атлантизация на Украйна (макар и отложена), самият Запад ще ускори процеса на реинтеграция на постсъветското пространство.

В крайна сметка Москва най-накрая ще бъде убедена, че абсолютно не искат да се съобразяват с нейните интереси и ще направи всичко възможно, за да лиши алианса от възможността да изиграе украинската карта.

Какво може да се каже тук? Възстановяването на геополитическия контрол на Русия над постсъветското пространство наистина ще се случи – можете да го наречете възраждане на СССР, но по-скоро става дума за изграждането на Евразийския съюз.

Западът може грубо да възпрепятства (въпреки собствената си криза и смяната на модела на световния ред, той все още има време за това), може да прави гръмки изявления и да плаши всички с руската заплаха – ала всичко това не е толкова важно.

Защото възстановяването на руското геополитическо пространство (да не говорим за връщането на Украйна) не е прищявка на Путин или на хегемонистичните маниери на Москва, а възстановяване на естествения ход на националната история. Ние не вземаме нищо от никого, ние само възстановяваме временно загубеното. И това отговаря на интересите не само на руснаците, както ясно показаха събитията в Казахстан.

Колко опасения (до голяма степен справедливи, но отчасти преувеличени) имаше,че губим Централна Азия? В същия този Казахстан позициите на Запада, Турция, Китай се засилват и „ние сме изхвърлени“ и скоро ще загубим всичко. Но настъпва криза (и дори няма значение какво е допринесло за нея в по-голяма степен: вътрешни проблеми или външни интриги) и се оказва, че само Русия е способна да спре процеса, да не допусне страната да изпадне в хаос и разпадане.

Тъй като имаме наистина работеща държава и традиция на държавност, имаме разбиране за общността на съдбите и интересите със съседните държави – и дори отговорност за тях. Защото тяхното спокойствие е въпрос на нашата сигурност и защото имаме милиони имигранти от там и защото разбираме, че глобалните обстоятелства не позволяват и не предоставят на постсъветските републики опцията „само независими, независими от никого”.

Но колко добре разбират това самите народи от постсъветските държави? В края на краищата както местните елити, така и външните сили ги учат от много години, че те са най-великите, най-независимите и заслужаващи по-добър живот, а някои външни играчи обясняват всички проблеми с наследството на „руската окупация“ или интригите на Кремъл.

Пропагандата, разбира се, засяга част от обществото и ние трябва последователно да настояваме местните елити да коригират идеологията и образованието си, включително и по отношение на представянето на нашето общо минало, защото когато настъпи моментът на истината, всъщност молят за помощ именно Москва. И защото няма да излъже, и защото имаме общи заплахи, и защото имаме обща историческа памет и общо бъдеще, колкото и да се опитват да попречат на това нашите, също общи, недоброжелатели.

Превод: ЕС



Стани приятел на Поглед.инфо във facebook и препоръчай на своите приятели