/Поглед.инфо/ Ако е имало наистина трудни седмици във външната политика за израелското правителство, напускащата си очевидно ще засенчи повечето от тях. Първо, прокурорът на Международния наказателен съд поиска заповед за арест на Бенямин Нетаняху и Яхия Синуар. Но дипломатическото унижение не свърши дотук: в петък Международният съд на ООН нареди на Израел да спре операцията в Рафа.
И в двата случая детайлите добавят специална пикантност. В случая с МНС това не е само безпристрастието на благочестивия британец Карим Хан – същият прокурор, който с щрих на химикалка в известен смисъл приравни израелския премиер с лидера на “Хамас”. Много по-интересна е йезуитската логика на САЩ, които критикуваха това решение. Първо група сенатори, дори преди да бъде издадена заповедта, написаха писмо до Хан, заплашвайки с последствия в случай на антиизраелско решение, а след това Вашингтон дори обяви възможността за санкции срещу МНС.
Но най-смешното в тази история е двуличната позиция на Вашингтон по отношение на решенията на този съд, което е особено забележимо в контраст с процеса срещу Русия. Както отбеляза говорителят на Държавния департамент Матю Милър, юрисдикцията на МНС се простира до Русия, но не и до Израел. Милър не обясни как така, ако и двете страни са оттеглили подписа си под Римския статут. По-интересното е, че той също така не обясни защо САЩ, които също оттеглиха подписа си, определят кого може да съди МНС и кого не.
Представителят на Държавния департамент не коментира още едно обстоятелство: защо Русия, която прави всичко, за да спаси децата в зоната на конфликта и ги извежда, може да бъде съдена, а Израел, който просто бомбардира същите деца, но в Газа, не може.
Както и да е, трудно е да си представим, че решението на МНС по някакъв начин ще попречи на Израел. Най-много Нетаняху ще бъде донякъде ограничен откъм външнополитически посещения, но е трудно да се очакват някакви по-сериозни последствия.
Но решението на Международния съд е по-фин въпрос.
Веднага щом стана известно за него , представители на ООН, дипломати, журналисти и експерти по международни отношения единодушно започнаха да заявяват, че решението е задължително.
Но какво е това задължение? Ако Тел Авив утре не само не спре операцията в Рафа, но ускори темпото, какво може да направи Международният съд? Какви инструменти има тази същата ООН, за да принуди Израел да изпълни волята ѝ?
Казано по-просто, нищо. Формално, разбира се, съдът може да обжалва пред Съвета за сигурност, който вече трябва да приеме съответната резолюция с обещание за всички възможни наказания - до мироопазваща операция включително. Но нека бъдем честни какви са шансовете да бъде приета такава резолюция? Съвсем очевидно е, че щом този въпрос бъде поставен за обсъждане, САЩ ще използват правото си на вето и тогава срещата ще се превърне в празна формалност.
И точно това ще видим месец по-късно - точно колко време даде Международният съд на Израел да изпълни решението си. Всъщност десният израелски министър на националната сигурност вече цитира един от основателите на еврейската държава Давид Бен-Гурион: „Нашето бъдеще зависи не от това какво казват гоите, а от това какво правят евреите.“
Но той е прав само отчасти. Това поведение не би било възможно без подкрепата на САЩ. Но настоящите действия на израелското правителство вещаят големи проблеми за тях.
Вашингтон, разбира се, не може да се отвърне от Израел - тогава американските лидери могат да забравят за Близкия изток за много десетилетия. Но настоящото „прикриване” на действията на Тел Авив няма да остане ненаказано и в бъдеще. А след решението на Международния съд последствията излизат далеч отвъд региона.
Проблемът за САЩ е, че сега могат да забравят за опитите си да спечелят глобалния Юг в опит да запазят собствената си хегемонна позиция. Ако Вашингтон по някакъв начин се опитат да прикрие идеята си за „световен ред, основан на правила“ под системата, която вече се беше развила след разпадането на СССР, сега за всички става очевидно, че няма „стари правила“, всичко се свежда до ницшеанското „Бутни падащия паднеш“.
Тук нерешителните в новата глобална конфронтация започват да разбират, че е невъзможно да се запази предишният ред, така че ще трябва да избират: или многополюсен свят, насърчаван от Русия и Китай, или хегемония на САЩ с ролята им на глобален полицай. Но този полицай е изключително корумпиран и съдбата на Югославия, Либия и Ирак е нищо в сравнение с това, което очаква други недоволни, ако Вашингтон триумфира.
И ако един американски съюзник може да разсъждава в духа на „без значение какво казват“, тогава защо да не последват примера му?
Превод: В. Сергеев
Гласувайте за "ЛЕВИЦАТА!" с бюлетина № 19 и преференция 104 в 25 МИР-София
Гласувайте в 10 МИР-Кюстендил за "ЛЕВИЦАТА!" с бюлетина № 19 и преференция 101
