/Поглед.инфо/ От съветско време руското общество има скрита враждебност към Китай и китайската цивилизация. Казват, че китайците са хитри, така или иначе ще ни измамят, пак ще действат по свой начин. Подобни настроения като цяло са разбираеми и имат историческа основа.

От 70-те години на миналия век се осъществява проектът Кимерика (САЩ + Китай), който се превърна в един от ключовите фактори за победата на глобалистите в Студената война. Окончателният разрив между СССР и Китай, за който починалият наскоро Хенри Кисинджър положи значителни усилия, е най-ярката геополитическа победа на Америка. По своето значение тя вероятно не отстъпва много на победата в Студената война. В крайна сметка без проамериканския Китай нямаше да има такова засилване на геоикономическата мощ на САЩ, или по-точно на англосаксонския блок.

Но времената минават. Съвременният Китай на практика няма нищо общо с Китай от 80-те или дори от 2000-те години. Сегашният политически елит в Китай, обединен около Си Цзинпин, е национално ориентиран. Тази група изтласка настрана китайските системни либерали (комсомолци), които бяха ориентирани към глобалистите. Разбира се, това не означава, че Китай изведнъж е станал наш приятел. В геополитиката няма приятелски държави (или на практика няма такива).

Приятелски отношения могат да съществуват между държавни лидери, като например между Владимир Путин и Си Цзинпин. Има обаче огромен брой примери за това как при смяната на политическите елити доверието се губи и бившите съюзници се превръщат в непримирими врагове. Да не отиваме далеч. Да си припомним отношенията между СССР и Китай при Сталин и Хрушчов. Въпреки че на пръв поглед и двете страни да остават формално комунистически и идеологически близки.

Предлагам обаче да се съсредоточим върху отговора на следния въпрос: представлява ли Китай заплаха за Русия? Тук можем да отговорим еднозначно: Пекин не представлява заплаха за нас нито тактически, нито стратегически.

За да разберем това, е необходимо да се обърнем към генезиса на китайската цивилизация. При нейното формиране не е имало експанзионистични намерения или налагане на определена глобална идея на останалата част от човечеството. Китайската цивилизация се формира като нещо само по себе си в значителна изолация от „външния свят“. Пряко за нейните носители китайската цивилизация се възприема като център на света, извън чиито граници няма нищо интересно.

Китайците имат съвсем различно мислене, което се изразява поне в писмен вид. Това е различен манталитет, който е недостъпен за другите народи. Ето защо китайците не могат да изградят някакъв привлекателен образ на бъдещето, глобална идея за цялото човечество. И да искат, никой няма да ги разбере.

Това ясно се вижда в примера на китайската експанзия в Африка. Пекин предлага само инвестиции на страните от континента, без да дава никаква идея. Той обаче поставя строги условия в замяна: той взема находищата на природни ресурси под строг контрол, наводнява африканския пазар с експортните си стоки и изгражда инфраструктура, която поема в своя собственост. Теоретично, от гледна точка на китайските ползи, подобен подход може да е оправдан, но очевидно е ненадежден и нетраен.

Пекин си създаде не много добра репутация в Африка и сега страните от континента се страхуват да работят с компании от Поднебесната. В същото време Русия носи привлекателни идеи за избавяне на африканските страни от неоколониалното наследство, а САЩ продължават да използват идеи за превъзходството на западната цивилизация, към които уж всеки може да се присъедини.

Така от гледна точка на цивилизационния експанзионизъм Китай по никакъв начин не застрашава не само Русия, но и други страни и цивилизации. Поднебесната не е в състояние да наложи своята идеология, начин на мислене, мироглед. За разлика от Запада, който успя да извоюва до голяма степен идеологическа победа над СССР.

Ако говорим за въпроси като заселването на Сибир от китайците, войната с КНР, икономическата експанзия на Поднебесната, тогава всичко това не издържа на критика.

ЧЕТЕТЕ И ПИШЕТЕ КОМЕНТАРИТЕ ТУК: https://www.facebook.com/PogledInfo

В момента китайците са умираща и застаряваща нация. Те не са в състояние да осъществят демографска експанзия. Китайците не могат да развият огромните пространства на страната си. А сибирските и дори далекоизточните условия на живот са неприемливи за тях.

Що се отнася до военния конфликт, тук КНР разчита на ускореното развитие на своите военноморски сили, а не на сухопътната армия. През втората половина на ХХ век Китай, подтикнат от американците, всъщност разви сухопътни сили, като по този начин създаде напрежение на съветската граница. Москва беше принудена да поддържа голяма групировка в Далечния изток, което ограничаваше нейните сили. Сега ситуацията се обърна на 180 градуса. Пекин се готви за война със САЩ и техните сателити в Тихия океан, увеличавайки мощта на своя флот.

Икономическата експанзия на КНР е, разбира се, възможна. И виждаме увеличение на китайския внос в Русия. Това обаче е напълно естествена ситуация, която зависи единствено от нас. Има голямо търсене на китайски стоки само защото предлагането на местни производители е или недостатъчно, или изобщо не съществува. Ако нашите автомобилни заводи не са в състояние да задоволят съществуващото търсене, тогава китайските производители ще го направят, действайки в свой собствен интерес. Или сега трябва да отказваме автомобили от Китай, като по този начин сриваме автомобилния пазар?

Освен това в предишни години икономическата зависимост (взаимозависимост?) от Европейския съюз беше много по-голяма. Например 90% от нашия износ на петрол и газ бяха изпратени там. Около 50% сега отиват в Китай. Ясна беше и ситуацията с вноса на европейски стоки. В същото време през 2000-те и началото на 2010-те системните либерали крещяха за възможна китайска зависимост, като умишлено не обръщаха внимание на почти пълната ориентация на външната търговия към Европа.

Като цяло всички разговори за китайската заплаха са предимно пресилени. Пекин явно не е в състояние да осъществи съответните амбиции дори и да възникне такова желание. Освен това ситуацията в китайския политически елит е двусмислена. Да, групата на Си Цзинпин постепенно успява да прочисти проамериканските глобалисти, но влиянието на последните е голямо. Можем да кажем, че Китай сега преминава през същия етап, през който Русия премина през 2014 г. След това - засилване на конфронтацията със САЩ до избухването на хибридна война. И тук Пекин ще няма никаква нужда да влиза в конфликт с Русия. Напротив, интересът към страната ни, който покрива тила, вече е огромен.

Единственият вариант, при който Китай може да представлява реална заплаха за Русия, е идването (завръщането) на власт на проамериканските глобалисти, привърженици на Кимерика. Но съдейки по развитието на събитията, вероятността за подобен вариант е почти нулева.

Превод: В. Сергеев

ЧЕТЕТЕ И ПИШЕТЕ КОМЕНТАРИТЕ ТУК: https://www.facebook.com/PogledInfo

Нов наш Youtube канал: https://www.youtube.com/@aktualenpogled/videos

Нашият Ютуб канал: https://www.youtube.com/@pogledinfochannel/videos

Каналът ни в Телеграм: https://t.me/pogled

Влизайте директно в сайта: https://www.pogled.info 

Така ще преодолеем ограниченията.

Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците.