/Поглед.инфо/ Западната експертна общност е заета с коронавирусната криза, повторното актуализиране на проблема със закъсалите преговори за излизане на Великобритания от Европейския съюз, опитите да се удави газопровода „Северен поток 2“, във фалшивия „Новичок“ и, разбира се, притеснения за бъдещето на Съединените щати в една вероятна (бавна) гражданска война след президентските избори през ноември.

На този фон се разгръща процес, който неизбежно съпътства изчезването на великите империи: в периферията започват бунтове, а метрополията се оказва твърде слаба, за да възстанови веднага реда. И сега, в условията на тотална бъркотия във Вашингтон и бавната системна криза в Европейския съюз, в Средиземно море се провежда сблъсък на две държави-членки на НАТО и тези сблъсъци рискуват да прераснат в истински военен конфликт, особено след като всички исторически предпоставки за началото на кръвопролитията са налице.

Истинска война в Европа и реални проблеми в НАТО могат да принудят най-добрите умове във Вашингтон и Брюксел да променят драстично програмата. Новата криза рискува да стане особено спешна предвид факта, че тя може да постави от противоположните страни на барикадите не само европейските и американските политици, но и военните.

„Асошиейтед прес“ съобщава, че Гърция се готви радикално да разшири военните си способности, за да се изправи срещу Турция:

„Правителството заяви в понеделник, че Гърция ще подкрепи своите военни с нови оръжия, повече персонал и отбранителната индустрия на страната, тъй като напрегнатото противопоставяне със съседна Турция породи опасения от открит конфликт между двамата съюзници в НАТО“

Анкара се противопоставя на Гърция и Кипър заради правата за проучване на нефт и газ в Източното Средиземноморие. Гърция и Турция разположиха военноморски и военновъздушни сили, за да защитят своите противоположни твърдения.

"Турското ръководство почти ежедневно излиза със заплахи за война и прави провокативни изявления срещу Гърция", каза Стелиос Пецас, официален представител на гръцкото правителство. „Ние отговаряме с политическа, дипломатическа и оперативна готовност, решени да направим всичко необходимо за защита на нашите суверенни права.“

Разбира се, пред нас стои истинската подготовка за война, особено след като миналата седмица турският президент Ердоган излезе с изявление, че Атина трябва да започне преговори с Анкара, тъй като гръцките въоръжени сили са в полуразрушено състояние. Лесно е да се види, че подразбиращата се заплаха в такива изявления е възможността за използване на военна сила, за да се постигне благоприятно решение на въпросите, по които се предлагат преговори.

Ябълката на раздора относно това, кои гръцки и турски военни кораби се заплашват взаимно в кипърските води, са правата за експлоатация на нефт и газ, заявени от Турция, Гърция и Кипър. Турската страна вече проучва тези находища и явно се готви да използва сила за защита на своите петролни и газови амбиции, които вероятно са свързани със стратегическия курс на Реджеп Ердоган за постигане на максимална енергийна независимост.

Както отбелязва британският вестник „Телеграф“, „наблюдателите се опасяват, че грешка в изчисленията може да доведат до военен конфликт между членовете на НАТО. Анкара твърди, че много малки гръцки острови, разположени край турското крайбрежие, не трябва да се вземат предвид при определянето на морските граници и обвинява Атина, че се опитва несправедливо да заграби част от неизползваните въглеводородни ресурси.

Гърция твърди бясна, че турската флотилия е нахлула в нейните води и нейната изключителна икономическа зона. На 14 август конфронтацията заплашва да ескалира, когато гръцка фрегата се сблъска с турски военен кораб във водите между Крит и Кипър. "

Конфликтът между Гърция и Турция е колосален проблем както за САЩ, така и за Европейския съюз. От гледна точка на интересите на Париж и Берлин, действията на Турция не могат да бъдат толерирани, защото ако Анкара наистина може да получи контрол над петролните и газовите ресурси в Източното Средиземноморие, ще се окаже, че всички гаранции за сигурност и геополитически патронаж, които ЕС дава на своите членове, са просто измислица и това е много лошо за перспективите на ЕС като цяло.

Нещо повече, в този случай ще стане ясно, че за да се "изцеди" изключително ценен енергиен ресурс от двама членове на Европейския съюз - Кипър и Гърция - дори не се изисква наличието на някакъв вид свръхмощна армия или ядрено оръжие и с тоталното унижение на двама членове на Европейския съюз просто силна регионална сила може лесно да се справи - и това, от гледна точка на външнополитическите амбиции на ЕС, изобщо не се вписва в нито една порта. И като черешка на върха на геополитическата торта в конфликта между Гърция и Турция, статутът на Франция като сериозен геополитически играч в Близкия изток и Източното Средиземноморие също е заложен, особено след като Кипър успя да продаде правата за добив на въглеводороди от някои полета на френски (и италиански) компании, за които Турция има претенции. Поради всичко изброено, ЕК, макар и вяло, и Париж (доста шумно) са на страната на Гърция. Като демонстрация на сериозността на намеренията си, Франция и Италия изпратиха военните си кораби в края на август, за да участват в съвместни учения с гръцкия и кипърския флот, което предизвика атака на изключително недоволство в официална Анкара.

От друга страна, CNN съобщава, с позоваване на турските военни, че те също са провеждали учения в тази „гореща точка“, а ученията са се провеждали „с участието на американски кораб“, което допринася за пикантността на този конфликт.

Като цяло за Вашингтон няма добър изход от тази ситуация, който в най-добрия случай може да бъде временно замразен. Ако застанете на страната на Турция и прокарате кипърския въпрос в нейна полза, това ще създаде колосални проблеми в европейската посока на американските дипломатически усилия и ако застанете на страната на Гърция и Кипър, подкрепяйки позицията на Европейския съюз, тогава, първо, това ще създаде още повече сериозни проблеми за единството на НАТО (при което Турция е много необходима за въздействие върху Близкия изток), и второ, това ще укрепи позицията на Европейския съюз като независим „геополитически покрив“ в Средиземно море, което не може да се възприеме във Вашингтон дори и в най-малка степен положително.

Европейският съюз също има няколко добри изхода от ситуацията. Опитите за разрешаване на въпроса по дипломатически път, предприети от германския външен министър Хайко Маас, се провалиха с ужас и възможността да се смаже Турция със сила все още е вариант за най-крайния случай, тъй като Париж и Берлин очевидно не са готови за пълноправен военен конфликт от политическа гледна точка. И още повече Париж и Берлин сега очевидно не искат да приемат поредната вълна от близкоизточни бежанци от Турция, която може да довърши европейската икономика, отслабена от коронавируса, и да взриви политическия пейзаж на Германия, в който все още се усещат последиците от миналата "мигрантска криза".

Така се оказва, че в рамките на НАТО и по границите на Европейския съюз конфликтът ще продължи да тлее и да зрее, което може сериозно да навреди на плановете и амбициите на Европейския съюз и САЩ. Тази ситуация е безусловен симптом за факта, че бившата международна система за сигурност вече не работи, а Вашингтон и Брюксел постепенно губят способността си да влияят дори на регионалните сили и този процес ще се засили в бъдеще.

Превод: В. Сергеев