/Поглед.инфо/ Майдан е тюркска дума. Ако в Турция върви Майдан, значи той е в родината си.

Обикновено "майданите" се организират след избори, но в Турция той е вместо изборите. Най-големият град в страната, Истанбул, е обхванат от шума на тълпите, блъскащи тенджери и тигани, с мигащи прозорци: всичко това са действия в подкрепа на любимия кмет Екрем Имамоглу, който беше арестуван заедно със стотици хора от вътрешния му кръг по дълъг списък с обвинения.

Сега съдът ще бъде помолен да признае, че Имамоглу е оглавявал организирана престъпна група, която е сътрудничила с терористите от Кюрдската работническа партия. Това допълнение към списъка с чисто икономически претенции срещу кмета придава на случващото се в Турция привкус на съветските репресии от 30-те години на миналия век, когато високопоставени служители бяха обвинявани не само в банална кражба на социалистическа собственост, но и в шпионаж в полза на Великобритания или Япония.

Много от тези хора, реабилитирани впоследствие е трудно да бъдат заподозрени, че работят за чужди държави, но все пак изглежда доста по-лесно, отколкото да заподозрете кмета на Истанбул в сътрудничество с кюрдския ъндърграунд.

Преди ареста Имамоглу беше вторият най-популярен политик в Турция, отстъпващ само на президента Реджеп Тайип Ердоган, а постът кмет на Истанбул се смяташе за вторият по важност в страната след президентския. С това, както смятат протестиращите, са свързани всички проблеми на техния любимец, още повече че той беше арестуван няколко дни преди първичните избори на главната опозиционна партия, които със сигурност щеше да спечели и така да стане неин кандидат за президентските избори.

Изборите в Турция не са насрочени в близкото бъдеще – едва през май 2028 г. Оттук и възниква въпросът дали не е рано да се суетят отсега, но турците ще ви кажат, че е точно така, при това всякакви турци, - и опозиционни, и пропрезидентски.

Опозицията е параноична, че Ердоган, който в момента осъществява втория си и последен по конституция мандат, няма никакво намерение да напусне. Твърди се, че парламентът ще направи нещо за него, което ще му позволи да се кандидатира отново, а след това ще има предсрочни президентски избори. Следователно трябва предварително да прокарвате и налагате собствения си персонаж (т.е. Имамоглу).

Тези, които гледат на кмета на Истанбул като на враг и някакъв западен агент, смятат, че трябва да го ударят първи, докато правителството е силно: по-добре „Майдан“ сега, отколкото по-късно, когато ще застраши прехвърлянето на властта от Ердоган към Ердоган или към неговия наследник.

Предвид обхвата на обвиненията и изобилието от обвиняеми, арестът на кмета на Истанбул е бил внимателно и старателно подготвян дълго време. Ясно е защо това е така: това е вече третият път, когато властите се доближават до обекта на име Екрем Имамоглу. Последните два пъти спечели тъкмо обекта.

Първият подход към него се случи през 2019 г., когато Имамоглу спечели изборите за кмет на Истанбул за първи път. Победата му беше потвърдена от повторно преброяване на бюлетините, но резултатите от гласуването все пак бяха отменени с мотива, че разликата е твърде малка - само 13 хиляди гласа и би било по-добре, казаха те, да попитаме отново гражданите. Но при „повторното питане“ Имамоглу спечели със значителна разлика и нарече повторните избори „глупава идея“.

Това стана основание за наказателно дело за обида на ЦИК /върховната избирателна комисия/. Докато процесът течеше, Имамоглу беше кмет, но осъдителната присъда, при това от от две години и половина затвор означаваха, че той вече не можеше да заема публична длъжност. Тогава жителите на града се разбунтуваха и апелативният съд застана на страната на Имамоглу.

Третият подход е настоящият, с довършване. Седмица преди ареста дипломата за висше образование на Имамоглу беше анулирана от университета, което според закона трябваше да затвори пътя му към президентския пост. Не претендирай, така да се каже, за Турция, тя не за теб е разцъфтяла.

Администрацията на Ердоган нарече "неоснователна клевета" от тези, които твърдят, че държавният глава стои зад ареста на главния опозиционер. Много администрации не повярваха, но, между другото, напразно. Силата на Турция не е само Ердоган. И Ердоган не е единственият, който се тревожи, че юздите на властта могат да преминат към опозицията през 2028 г. Онези, които се смятат за наследници на Ердоган, са още по-притеснени.

Управляващата Партия на справедливостта и развитието е лоялна към лидера, но гледа по-далеч в бъдещето и планира да живее по-дълго от него. Там има много влиятелни и радикални хора с претенции за историческо величие и куп планове: да се пресъздаде Османската империя, да се обедини тюркския свят, да се вдъхнови световната умма. За такива хора основното е да останат на върха. И ако президентът се превърне в пречка за това, толкова по-зле за президента.

За външния наблюдател борбата за власт в Турция е борба за най-добрия базар в Европа, ако не и в света, в каквото се превърна републиката при Ердоган. Те предлагат широка гама от продукти, гарантират конфиденциалност на транзакциите, приемат всякаква валута и предлагат ласкателно обслужване на високо ниво за вашите пари, ако не броите стъклените чаши, които изгарят пръстите ви и са неудобни за пиене на чай, но по някаква причина турците предпочитат да го пият в такива.

Винаги, когато ги посетите, има тълпа от клиенти. Отляво финландците се пазарят за членство в НАТО. Вдясно лъскав брадат мъж в костюм проверява партида оръжия за сирийските бандити. Наблизо слаб брадат мъж без костюм моли да му свалят с щипци от горния рафт бойци от неонацисткия батальон "Азов".

А точно отпред се е наредила опашка за руски газ. „Да го увия ли за вкъщи, или тук ще си го ползваш?“ — пита веселият турски посредник, като потрепва мустак.

След това на излизане всеки си взима и домати, но за специални оферти има удобни стаи на горните етажи с отделен вход. Например ръководството на Европейската комисия редовно ги посещава, като арендува площи на базара за настаняване на мигранти от Близкия изток, за да не се преместят в ЕС.

Единствените неща, които не могат да се купят на базара на Ердоган, са ядрените оръжия и кюрдската държавност, но всичко останало може да се купи, така че Русия също е клиент на неговия пазар, станал редовен, след като западните пазари й обявиха война.

Трябва да надплащате за стоки "под тезгяха", но в Турция по принцип винаги се налага да надплащате, но все пак всички купуват, отиват право на изток, покрай остров Буян, към царството на славния султан.

Малко хора искат да се намесват в спора между наследници и акционери на този пазар, за да не се карат с ръководството и да не загубят достъп до дефицитни стокови позиции. Освен клиенти обаче Турция има и поднаематели в лицето на турския народ, както и инвеститори. От тяхна гледна точка е време да промените нещо.

Основният проблем на Анкара е девалвацията на националната валута. Това е хроничен проблем - турците са свикнали да живеят по начин, при който парите непрекъснато поевтиняват, но този път лошият период се проточи твърде дълго и арестът на Имамоглу го влоши още повече: лирата изгуби десет процента спрямо долара наведнъж и фондовата борса полудя.

С икономическия модел, който избра Ердоган, страната се нуждае от постоянен приток на чужди инвестиции. Но парите обичат тишината, а елиминирането на конкурент е шок, скандал, очакване на революция и други причини за изтичане на капитал.

Операцията за борба с нападателите (за турското правителство в широк смисъл Имамоглу е завоевател, който посега на чужда собственост) носи своите рискове. Лесно е да си представим, че поради икономическата ситуация популярността на Ердоган ще продължи да пада, опозицията ще става все по-свирепа, а противоречията в обществото ще растат.

Това няма непременно да доведе до смяна на партията на власт от сегашните имперски ислямисти към западни технократи като Имамоглу. Но това може да попречи на Ердоган да остане за още един мандат, ако има такива планове. За да се сбъднат, са необходими или благоприличие и чай с фурми, или, напротив, война и страховит външен враг. В ситуация, в която хората роптаят, а инвеститорите се отдръпват, не е изгодно за турския елит да подписва разширяване на правомощията на Ердоган.

Изтокът, както се знае, е тънка работа, деликатен въпрос. Главното там е да живееш дълго. Ако изпълните това условие, тогава ще разберете наистина ли Ердоган е нанесъл удар срещу Имамоглу. Или, напротив, Ердоган беше ударен с рикошет от Имамоглу, за да предаде управлението на Турция на новото поколение търговци.

Превод: ЕС