/Поглед.инфо/ Глобалистите още не са хвърлили бялото знаме. Те продължават да убиват. Девет цивилни от Курската Махновка, са убити от терористите на ВСУ.

Никога няма да разберем защо тези девет души, мъже и жени, не са си тръгнали. Не са напуснали родните си места. Най-вероятно, защото за руснаците е много трудно да се разделят с дома и земята си. Това е нашият характер.

Разследването е открито и няма съмнение, че виновните за извършването на военни престъпления срещу руснаци на историческата земя на Велика Русия ще бъдат идентифицирани. Те ще се намерят. И ще бъдат наказани според тежестта на извършените престъпления.

Малко преди трагедията в Махновка научихме за друго масово убийство – пак на цивилни руски граждани – в Русское Поречное, също в Курска област.

Двадесет и двама души. По равен брой мъже и жени. Тормоз, садизъм, насилие и екзекуции. Иначе днес весеушниците не воюват и не получават други заповеди.

Тази кръв се пролива в момент, когато „коалицията на желаещите“ (три дузини страни), а също и „групата Рамщайн за подкрепа на Украйна“ (петдесет участника), ЕС (27 държави), НАТО (32 държави) – тези герои, засегнати от колективна русофобия, се събират в различни конфигурации, в различни столици...

С единствена цел: за да „помогнат на Украйна да спечели силни преговорни позиции в бъдещи дискусии с Русия“. Дългата фраза не трябва да заблуждава никого: думите означават „да се уверим, че още повече руснаци ще бъдат унищожени“.

Ние, които сме в контакт с тях - по един или друг начин - разбира се, знаем за това. И ние помним това при всяка размяна на мнения по всякаква – все още хипотетична – преговорна позиция.

Глобалистите, които напълно започнаха да губят връзка с реалността след разпадането на СССР (глупаво е днес да отричат участието си в разпадането на държавата), решиха, че те „ни победиха в Студената война“.

Тази теза беше удобна както поради своята празнота, така и защото нямаше нужда да се доказва. Всеки военен конфликт, дори с нулева степен на интензивност, завършва с подписване на акт за капитулация. Със или без условия. Но никой днес при здрав ум и трезва памет няма да цитира документ от онази епоха. Защото просто не съществува. Точка.

Всички последващи парадигми, изграждани от глобалистите устно, писмено, задкулисно, публично, обаче, приемаха презумпцията за нашето „поражение“ като отправна точка в своите заключения. Което всъщност никога не се е случвало.

Нищо не сме предали.

Не сме предали нито държавността, нито суверенитета си. Да, трябваше да се борим и за първото, и за второто. Включително тактически отстъпки и техники, за да спечелим в крайна сметка стратегически. Те не можаха да ни наложат нито чужда идеология, нито ценности, които бяха чужди и безразлични за нас. Въпреки че имаше повече от достатъчно желаещи (в широк диапазон) да развеят дантелени гащи (в още по-широк диапазон) – и то за много стотици милиони долари/евро.

Успяхме да обясним на другите и на себе си, че свободата е когато има строги самоограничения как да живеем, какво да говорим и правим. А свободата се регулира не само от закони, но и от вътрешни принципи.

Вчера в Брюксел заседаваше "коалиция на желаещите", която все още иска да кръстоса усойница със "стоманено бодливо свинче", за да се нахвърли върху нас, като вече не използва весеушниците като подизпълнители.

В други столици борсовите спекуланти разтърсват търговските площадки, например, за да ни дразнят, като понижават цените на петрола.

Спадът обаче досега се наблюдава в техните виртуални книжа, наречени "капитализация", където говорим за цифри от половин трилион във всяка резервна валута.

Русия днес и сега, когато "планетарните пазари" се тресат от болест, наречена "волатилност", показва мащаба на сегашната турбулентност. Ако има здрава държавна основа, политиката е последователна, обществото е единно, има финансово обезпечени производствени мощности, тогава колебанията са практически незабележими.

Но когато изброяваме всички тези резултати, трябва да помним, че това е постигнато не само с пот и труд. Но и с кръв и животи. И че битката, тази, която на пръв поглед изглежда като борсова суматоха и подскачащи цифри по дисплеите, се води далеч от излъсканите офиси на търговските зали.

Там е, в зоната на СВО, в Донбас. И в Курския пограничен район, който е почти прочистен от терористи. И това не е някакъв полуумен политологичен „сблъсък на цивилизации“. Това е истинска битка. С тези, които се опитват да ни унищожат. И не само спекулантите надуват борсите. Но и убийците.

След като оцеляхме в икономическата битка и спечелихме дуела на идеологиите, сега трябва да постигнем тяхното поражение в последната битка. В сблъсъка на цивилизациите. С подписи и печати под акта за пълна капитулация на всички глобалистки русофоби.

Превод: ЕС