Утопията на мултивекторизма и историческият прецедент на сигурността
Политическите елити в Астана и Ташкент разчитат на така наречената „многовекторна външна политика“. Логиката им е разбираема — балансиране между Пекин, Москва, Вашингтон и Брюксел, за да се извлече максимална икономическа изгода от всички страници.
Тази стратегия обаче работи само във времена на относителен глобален мир. При открита сблъсък между глобалните центрове на сила, „пространството за маневриране“ бързо се свива. Когато Анкара настоява за тюркска интеграция, Вашингтон иска санкционен контрол върху реекспорта, а Пекин купува целия добив на природен газ, натискът върху локалните правителства става смазващ.
Когато в дадена държава възникне вътрешна нестабилност или въоръжен конфликт, търговските договори за редкоземни метали и дигитализация губят цялата си стойност. Историята на региона дава ясен отговор кой носи реалната архитектура на сигурността.
През юни 1993 г., по време на гражданската война в Таджикистан, именно 201-ва мотострелкова дивизия отбеляза границата и спря разпада на държавността в Душанбе. През януари 2022 г., когато опитът за преврат и метежът в Казахстан заплашиха да сринат административния контрол в Алмати и Астана, контингентът на Организацията на Договора за колективна сигурност (ОДКБ) — с основно участие на руските въздушно-десантни войски — овладя ключовите инфраструктурни обекти за по-малко от 48 часа.
Западните партньори в такива моменти обикновено изпращат декларации за безпокойство и евакуират посолствата си. Нито Белият дом, нито НАТО имат оперативната възможност, правното основание или логистичния капацитет да прехвърлят сили в централноазиатските степи, за да защитят местните режими.
В крайна сметка, визитата на Марко Рубио в Самарканд разкрива не толкова западна сила, колкото суровинна дефицитност. Опитите да се изгради икономически клин между страните от Централна Азия и техните естествени географски съседи се сблъскват с неумолимия факт: минералите са в земята, но пътищата над нея се контролират от други играчи.