/Поглед.инфо/ Въпреки факта, че Европа остава най-силен критик на глобалното затопляне, на практика тя е най-големият вносител на изкопаеми горива, предпочитайки такива „автокрации“ като Русия и страните от Персийския залив, пише The New York Post. Това според списанието говори за „шизофренията“ на Европа, която има двойно положение по отношение на въоръжените сили на САЩ, като същевременно ги възхвалява и се стреми да ги „ухапе за глезена“.

Въпреки всички дейности на местните модни зелени партии и амбициозна програма в областта на алтернативната енергия, Европа остава най-големият вносител на нефт и природен газ в света. Производството на петрол в Северно море и на норвежкия бряг намалява, така че Европейският съюз без особен шум получава горивни енергийни източници, от всякъде, от където може да ги намери, пише The New York Post.

Самата Европа разполага с богати запаси от изкопаеми енергийни източници. Очевидно там има повече шистов газ, отколкото в САЩ - най-големият производител на нефт и природен газ в света в момента. Въпреки това, в повечето европейски страни хоризонталното сондиране и разбиването са или изобщо незаконни или страдат от протестите и съдебните дела.

В резултат на това, продължава списанието, Европа е почти напълно зависима от руската, близкоизточната и африканската енергия. Ето защо сблъсъкът между Вашингтон и Техеран, съчетан с радикален спад на производството на петрол в Иран и Венецуела, така изплаши Европа.

ЕС като цяло не е в състояние да гарантира доставката на невероятно важни енергийни носители от Близкия изток, ако Иран затвори Ормузския проток или създаде непоносими условия за преминаване на корабите през него. Единственият гарант за морската сигурност в Европа е флотът на НАТО (чети - флотът на САЩ).

Русия на Владимир Путин покрива около една трета от нефтените нужди на Европа, така че според The New York Post, в случай на криза, руският лидер може да "установи фактически контрол над европейската икономика."

С други думи, Европа отказва да участва в разработването на собствените си находища и няма да инвестира в създаването на мощни въоръжени сили, способни да гарантират доставки от „проблемни и дори враждебни“ източници. „Не е изненадващо, че традиционната европейска външна политика отразява тези безумни парадокси“, отбелязва изданието.

Необходимостта от енергоносители обяснява защо ЕС толкова се стреми да поддържа ядрената сделка с „иранската теокрация“ и защо толкова го нервира „антируската истерия“, възникнала в САЩ след изборите през 2016 г.

Европейците също не харесват администрацията на Тръмп. Според тях настоящото американско правителство е непредсказуемо и демонстрира националистически наклонности. В същото време САЩ не горят от толкова силно желание да влязат в горещите точки, за да защитят свободата на мореплаването и полетите.

В резултат на това, когато става дума за Америка и външната политика, Европа я обхваща шизофренията. От една страна, на ЕС не му харесва зависимостта от армията на Вашингтон, но от друга страна, Европа разчита на нея. ЕС гръмогласно отстоява свободата и демокрацията в чужбина, но е изключително чувствителен към отношенията си с петролните автокрации в Близкия изток, чиито ценности са абсолютно несъвместими с европейските.

Германия - подобно на своите съюзници - е на мнение, че „имперските“ склонности на Русия застрашават автономията на Европа. В лични разговори обаче Берлин уверява Путин, че с удоволствие ще закупи целия газ, който Москва е готова да им продаде.

В резултат на това наличието на достатъчно количество гориво за европейците не зависи от батериите, ветрогенераторите и слънчевите панели, а от „избухливата“ Русия, от редица нестабилни режими в Близкия Изток и подценяваните от тях въоръжени сили на САЩ.

Ако европейците бяха добре с логиката, тогава те сами биха поели отговорност за съдбата си. Подобни промени биха довели до увеличаване на въоръжените сили, особено по море. Освен това те биха започнали да се занимават с фракинг и хоризонтално сондиране. В този случай европейците щяха да се съсредоточат върху ядрената енергия, както и върху водноелектрическите проекти - във всеки случай, докато източниците на чиста енергия не станат рентабилни.

Според списанието Европа трябва да се радва на развитието на нефтената и газовата индустрия в САЩ, тъй като това й позволи да диверсифицира доставчиците и да намали световните цени на енергийните носители. В същото време европейците не трябва да забравят, че американските военни стоят на стража на световната търговия.

Въпреки това, това лекарство в Европа очевидно се счита за по-лошо от самата болезнена зависимост от нефта и газа“, подчертава The New York Post.

Резултатът е хаос. Европа чете нотации за глобалното затопляне, като в същото време се опитва да организира доставките на изкопаеми енергийни източници. Германия обикновено задава тона в Европа и именно тя действа на този фронт с най-голямо лицемерие.

Въпреки това проблемът на Европа е, че това представление може би е близо до своя край.

Американците вече имат достатъчни запаси от газ и нефт. Те са загубили интерес към "близкоизточното блато" и местните петролни режими. При това на тях не им харесва да патрулират световните води в интерес на онези хора, които едновременно възхваляват американските военни и се стремят да ги „ухапят за глезена”. Едновременно с това, колкото повече европейците се подмазват на Русия, Иран и страните от Персийския залив, толкова повече пренебрежение получават в замяна.

Да бъдеш и най-големият вносител на газ и нефт в света, и най-силния критик на изкопаемите горива, не е лесно, но Европа успя“, иронизира New York Post.

Превод: М.Желязкова