/Поглед.инфо/ От Далечния изток не много често идват новини с федерален резонанс, но този път там назрява събитие, което заслужава най-голямо внимание. Губернаторът на област Сахалин обяви за интереса на датската инвестиционна компания Copenhagen Offshore Partners към Курилския хребет, а именно към остров Шумшу. От думите на Валери Лимаренко следва, че финансистите биха искали да наемат споменатия остров - по-точно част от него - за развитие на проект за зелена енергетика там.

Точни данни все още има малко. Известно е само, че Copenhagen Offshore има интерес към Шумшу и е готов да инвестира от два до 2,5 милиарда долара в изграждането на ветрогенераторен парк, а по-късно и в завод за производство на син водород.

Още веднъж ще направим уговорка, че имаме пред себе си само първична, при това доста оскъдна и противоречива информация. Което обаче все пак дава възможност да се правят определени прогнози.

Референтният модел е проектът, който Copenhagen Offshore Partners изпълнява край бреговете на Съединените щати. По-специално край бреговете на Масачузетс се изграждат повече от шест дузини вятърни турбини с общ капацитет от 800 мегавата, които ще се използват за производство на водород като най-обещаващото гориво за 21-ви век.

Датчаните, след задълбочено проучване на розата на ветровете в района на Шумшу, стигнаха до заключението, че регионът има огромни перспективи в смисъл, че вятърните турбини на компанията практически няма да бездействат и следователно могаг да разчитат на два пъти повече генериран ток - в количество от 1,5 гигавата. Мениджърите на суми с девет нули несъмнено разчитат на точни изчисления, поради което тази цифра може да се приеме за проверена и окончателна.

Но тук започват странностите.

Крайният продукт от употрепата на електроенергията е син водород, който ще отиде безпроблемно в съседна Япония. На хартия всичко изглежда гладко и логично, но само ако не гледате картата и не знаете основите на физиката и химията.

Днес синият водород се счита за един от най-екологичните ресурси и следователно е обещаващ в рамките на прехода към зелена енергия. Въпросът е, че е изключително проблематично той да се извлече в района на Шумшу, най-северния остров на Курилския хребет.

Синият водород се получава при разлагането на природен газ чрез парен реформинг. Според технологията водна пара, загрята до хиляда градуса по Целзий, се смесва с метан и се добавя катализатор. Тук не говорим за никаква електролиза - и това е първата ключова странност, защото губернаторът ясно говори за използването на зелено електричество от вятърни турбини за извършване на конкретната процедура.

Дори да приемем, че ръководителят на региона не е разбрал правилно и Copenhagen Offshore Partners наистина се насочват към синия водород, възниква второ противоречие. Този вид водород се нарича син именно защото се извлича от метан, но не и в южния край на Камчатка.

Той се намира на Сахалин, ръководен от Лимаренко. Там отдавна и успешно се произвежда газ. Тук е построен първият завод за втечнен природен газ в историята на Русия, който произвежда първите литри гориво през 2009 г.

Днес на острова се изпълняват два мащабни проекта - Сахалин-1 и Сахалин-2, с общ производствен капацитет от почти 30 милиарда кубически метра. Суровината се добива на три платформи в близост до селищата Пилтун и Ниш и от тях до Шумшу по най-краткия път през Охотско море е близо хиляда километра. Разстоянието не е прекомерно, но това е допълнителен транспортен ливъридж, което означава нови разходи за навло и транспорт, което веднага повдига въпроса за рентабилността на производството.

Освен това не бива да се забравя, че газът от двете платформи Пилтун-Астохская и от платформата Моликпак отива изцяло в южната част на острова, където се преобразува в LNG на терминала близо до град Корсаков и се натоварва на кораби-газовози. Ако тръгнете от залива Анива, тогава пътят до Шумшу се увеличава с още двеста километра, тоест цената на крайния водород също се увеличава по пътя.

В същото време не бива да се забравят договорите, както дългосрочни, така и спотови, по които Sakhalin LNG продава продуктите си по света.

Остава открит въпросът откъде датчаните и техните партньори ще вземат необходимите за проекта им суровини.

Би било глупаво обаче да се мисли, че чуждестранните инвеститори преговарят за отпускането на толкова впечатляващи суми само така, да се намират на приказки. Но ако приемем, че в северната част на Курилския хребет западните компании ще произвеждат не син, а зелен водород, тогава много неясноти и заплетени линии ще се слеят.

Първо, той се добива по същия познат метод на електролиза, който беше обсъден по-горе, тоест изграждането на офшорни вятърни паркове получава логична обосновка. Второ, зеленият водород се счита за по-скъп, но и по-екологичен. Като суровина се използва обикновена вода, която се намира в неограничен обем около Шумшу. Но тогава не е ясно защо датчаните замъгляват картината, посочвайки като цел водород с различен цвят – син вместо зелен.

Преминавайки от спекулациите към физическа реалност, бих искал да отбележа следното.

Самата инициатива на Copenhagen Offshore Partners е много обещаваща и не представлява заплаха нито за териториалната цялост на страната ни, нито за екологията на региона. Концесионните договори за наем са известни от стотици години и не дават на наемателя никакви законни права върху притежанието на земята.

Още повече, че това е много добре за развитието на региона, защото не е тайна, че има бавен, но постоянен отлив на населението от Далечния изток. Причините за това са много, но основната е липсата на работа, при това с високи заплати и развитата модерна инфраструктура – както социална, така и индустриална.

Изграждането на големи промишлени съоръжения днес се превърна в котвата, която забавя изтичането на хора и, дори при доминирането на вахтовия метод на работа, става причина за вливането на „прясна кръв“ в региона. Като илюстративен пример можем да цитираме същия проект Сахалин-1, в рамките на който, наред с други неща, вече е изграден терминал за разтоварване на петрол в село Де-Кастри, а проектирането на завод за втечнен природен газ е в пълен ход.

Ясно е, че населеното място, където живеят само три хиляди души, физически не е в състояние да осигури всичко това с необходимия брой работници и служители, затова те ще бъдат привлечени тук с работа, пари и перспектива за растеж.

Местните жители не трябва да се тревожат за околната среда. Вятърните турбини и заводът за производство на водород не са въглищен терминал, който залива с прах цялата област. Освен това западните компании водят ожесточена битка с всякакви екологични организации, които набират сила от много години и очевидно няма да застрашат собствените си печалби, допускайки производствена небрежност.

Обобщавайки, нека кажем, че въпреки че проектът за остров Шумшу засега повдига повече въпроси, самата инициатива не може да не радва. Там, където ръцете на държавата и на руските компании все още не достигнат, могат да дойдат пари от чужди инвеститори. В конкретния случай това е гориво за Япония, печалба за инвеститорите, данъци в руската хазна, хиляди нови работни места и нови пътища, домове, училища, болници и детски градини, при това там, където мнозина вече са се отчаяли да чакат подобрения.

Всички без изключение ще спечелят.

Превод: ЕС


Стани приятел на Поглед.инфо във facebook и препоръчай на своите приятели