/Поглед.инфо/ На поредната среща на страните членки на БРИКС китайският външен министър Ван Йи изрази идеята за разширяване на асоциацията. Фактът, че изявлението е направено на фона на нов кръг от разширяването на НАТО, за което поискаха досега неутрални Швеция и Финландия, не съдържа преки паралели. БРИКС няма военен компонент, за разлика от НАТО. В същото време икономическата устойчивост играе също толкова, ако не и по-голяма роля в днешните регионални конфликти, отколкото размерът и качеството на оборудването на армиите. И в този смисъл изявлението на Китай наистина прозвуча като предизвикателство.
Необходимостта от ускорено развитие на БРИКС, макар и по различни причини, се изпитва от всички страни-членки на асоциацията. Русия, под натиска на западните санкции, търси опорни точки под формата на съюзи на развиващите се страни. Китай е заплашен от забавяне на икономическия растеж и потенциално същите западни санкции, независимо дали са причината за изострянето около Тайван, новата търговска война със САЩ или каквато и да е друга. Бразилия има нужда от изграждане на нова платежна и логистична инфраструктура (както и всички останали страни-членки), за да закупи нужните ѝ торове, оборудване и технологии от Русия, Китай, Индия и други страни от незападния блок. Южна Африка има остра нужда от същото, но с акцент върху храната.
В речта си по повод срещата на високо равнище на БРИКС китайският лидер Си Цзинпин даде да се разбере, че амбициите на организацията надхвърлят въпросите на икономическото сътрудничество, виждайки нейните задачи като „допринасяне за стабилността на международните отношения в епоха на турбуленция, противодействие на хегемонизма, властовата политика и блоковата конфронтация." Всички тези точки са неприкрита атака срещу САЩ и колективния Запад. Пекин очевидно има интерес да превърне БРИКС от клуб по интереси на най-големите развиващи се страни в организация, която ще се превърне в сборен пункт за алтернативен на западния глобален проект.
През годините медиите писаха за възможността Египет, Тайланд, Мексико, Гвинея, Таджикистан и Венецуела да се присъединят към БРИКС. Аржентина е заинтересована от по-тясно сътрудничество с БРИКС, чийто външен министър също присъства на последната среща. Досега Индия се противопоставяше на разширяването на членството в БРИКС, страхувайки се (не без основание) от засилването на позициите на Китай. Ако на фона на глобалната трансформация на световния ред Пекин и Делхи успеят да намерят компромис по този въпрос, вероятно е разширяването на БРИКС да стане лавинообразно.
Една от точките на привличане за новите страни членки могат да бъдат ресурсите на Новата банка за развитие, която финансира проекти в областта на енергийната и продоволствената сигурност, развитието на платежните системи и транспортната инфраструктура. Досега Банката се позиционира като допълнително звено в работата на международни и регионални финансови институции, финансиращи отделни проекти, включително предоставяне на заеми на Евразийската банка за развитие, създадена от Русия и Казахстан. Предвид новите геополитически реалности и предстоящата глобална рецесия, ресурсите на „фонда за взаимопомощ“ на БРИКС може да се увеличат многократно, а самата Банка ще поеме курс към суверенизация, превръщайки се в своеобразна алтернатива на Световната банка за развиващите се страни, които са в орбитата на влиянието на страните основателки на БРИКС.
БРИКС обаче трябва да се превърне в нещо повече от просто още един източник на финансиране при криза. Сливането може да действа като допълнителен двигател на тенденцията за преминаване към търговия в национални валути. Ако сега това се прави предимно на двустранна основа, то популяризирането на тази тема в рамките на БРИКС или БРИКС+ може да има мощен синергичен ефект. Пускането на дълго обещаваната платежна система БРИКС-Пей би било чудесно начало.
Разширяването на БРИКС може да върви не само по пътя на приемането на нови членове, но и по пътя на т.нар. интеграция на интеграции, изграждане на тесни връзки и превръщане в „чадър” за асоциации като ШОС, ЕАИС, Африкански съюз, СЕЛАК и др. Това е още по-уместно, тъй като всяка от страните-членки на БРИКС претендира за лидерство в големи регионални търговско-икономически асоциации: Китай (Всеобхватно регионално икономическо партньорство и ШОС), Русия (ЕАИС), Бразилия (МЕРКОСУР), Южна Африка (Южноафрикански митнически съюз ) .
Има много препятствия по пътя на БРИКС. Като се започне от това, че на укрепването на съюза ще се противопостави Западът и се стигне до вътрешни противоречия в рамките на БРИКС: между Китай и Индия, Русия и Китай, потенциално Бразилия и Аржентина и т.н. В този смисъл растежът на амбициите на БРИКС трябва да бъдат подкрепени от намаляване на амбициите на страните членки (предимно Китай) да установят своето господство в съюза на държавите в името на общите цели. Дали БРИКС ще успее да се справи с външния натиск и вътрешните противоречия до голяма степен ще определи дали тази организация ще се превърне в основата на един нов многополюсен свят в противовес на хегемонията на колективния Запад.
Превод: В. Сергеев
Абонирайте се за Поглед Инфо и ПогледТВ, защото има опасност да ни блокират във Фейсбук заради позициите ни:
Telegram канал: https://t.me/pogled
YouTube канал: https://tinyurl.com/pogled-youtube
Поканете и вашите приятели да се присъединят към тях!?