Що е то демокрация и защо е нужна

Изчерпването на възможностите на обичайния модел на световното развитие се е появил не само в стопанската, но и в идеологическата сфера, превърнало се в криза на основен фактор на самоидентификацията на Запада - демокрацията.

Удивително е колко бързо лети времето.

Това понятие запазва свежестта на концептуалния нов призив, преобръщайки, обновявайки и възраждайки стария затихнал свят.

А уж основните демократични институции се създават окончателно преди повече от три века и от тогава само се дообработват. Между другото, въпреки апологетите на постигането от съвременното им човечество на най-висше съвършенство - от Хегел до Фукуяма - развитието продължава и, променяйки изискванията към организацията на управлението, създава нужда от по-дълбоки изменения от тези, с които сме свикнали и които смятаме заради това за допустими.

Тези изменения трябва да бъдат технологични и най-малкото решаващи поне основните проблеми, с които демокрацията в традиционното ѝ западно разбиране не може да се справи.

Първият от тези проблеми е все по-нагледното ограничение на демокрацията, драматичното свиване на сферата на нейното действие.

Понятието “демокрация” се употребява тук не за обозначаване на набора формални институции като парламента, партиите, независимите от останалите разклонения на властта съдилища и медии, съществуващи не само при много авторитарни, но дори при направо терористични режими (например в Украйна след организирания от Запада фашистки преврат от 2014 г.), но и в първичното, изходно значение на тази дума.

Ефективното управление се осигурява не от формална, а от съдържателната демокрация, разбирана не като набор институции, различни за различните култури и различните степени на развитие, а като осигуряване на максимално отчитане от управлението на интересите и мнението на управляваните.

Ключово значение има вземането предвид на мненията като инструмент на реакция към управляващата система към изменението на потребностите на обществото и като залог за нейната гъвкавост. Младата и зъбата диктатура взема предвид интересите на обществото по-добре от грохналата демокрация, която тя сваля. Но след като не е способна да възприема чужди ѝ мнения, тя не забелязва, изразените от обществото промени в потребностите му, закостенява и губи адаптивност.

Съдържателната демокрация може да осъществява формално недемократични процедури. Така царската охрана и КГБ изпълняват (включително събиране на слухове) важни социологически функции и получените от тях резултати често пораждат ключови държавни решения.

Причината за провала на демокрацията в хода на глобализацията е преди всички отслабването на държавата - носещата конструкция и опора на съвременната демокрация.

Размиването на държавата: паралелните центрове на властта

Редом в възникването на Интернет и глобалните пазари размиването на държавата (освен, разбира се, САЩ) - е едва ли не единственият общопризнат от изследователите факт.

Процесите, свързани с глобализацията, намаляват възможностите на правителствата да контролират вътрешнополитическата ситуация. Отделните държави под засилващото се въздействие на ситуацията на световния пазар губят суверенитета над икономиката си. Излизат из под контрол и информационните потоци. Много функции, по-рано изпълнявани от правителствата, преминават към транснационалните корпорации, институциите на гражданското общество. Националните и международни НПО оказват нарастващо влияние върху общественото мнение, формирането на политиката, изработването на законите, самите изпълняват функции на социална защита и дори участват в дейността на комитети и комисии на ООН. Правителствата губят монопола си за осъществяване на властовите пълномощия. Властта се разтича”.

Традиционните властови пълномощия на държавата се отнемат от него както от наднационалните, така и от вътрешните структури, в сферата както на международните отношения, така и на вътрешната политика. Да изброим само основните видове наднационални структури, ограничаващи пълномощията и възможностите на държавата:

1. Междудържавните структури (НАТО, СТО, намиращо се в постоянна криза на идентичността след Студената война ООН, МВФ, Световната банка и прочее).

2. Глобалните корпорации

3. Международните неправителствени, религиозни и престъпни организации (обединява ги недържавния и обичайно извъникономически характер на целеполагането).

4. Глобалните медии

Последните непосредствено формират глобалното обществено мнение и “моралните стандарти”, налагани на държавите толкова по-ефективно, колкото по-слаби стават те.

Глобализацията ограничава ролята на държавата не само “отгоре” но и “от долу” с укрепването и излизането на международната арена на отделни елементи от обществото.

Това са същите структури (освен изначално междудържавните), които ограничават държавата “отгоре), но на по-ранен етап от развитието, когато те още не са станали международни и не са загубили своя национален “облик”.

Освен корпорациите значителна роля започват да играят регионите, при това и най-много и най-слабо развитите. Първите придобиват определена автономия в замяна на политическа лоялност и съгласие да предават средства в полза на вторите, а вторите като допълнителен инструмент за саморазвитие.

Основният източник на влияние на структурните елементи на обществото, позволяващ им да влизат в диалог с държавите е привличането на своя страна на глобалните сили. Ясно е че външните сили поддържат елементи от обществото единствено в замяна на прокарване на техните интереси. Обичайно те не съвпадат с интересите на обществото, така или иначе се изпълняват от тях самостоятелно и потребността от тяхното специално прокарване просто не възниква при нормално функциониране на обществените механизми.

В резултат обществените структури, опиращи се на външни сили, стават проводник на техните интереси - “пета колона”, която често служи на конкуренти на собственото общество и действащи срещу него.

Така в развитите страни се използват мрежи от недържавни организации (в това число образуващи т.нар. “гражданско общество”) за налагане на собствените стандарти на по-слаборазвити общества. Тези стандарти, узрели в други условия, в най-добрия случай са непосилни за тях, а често подкопават и културните, и материалните основи на хянтата конкурентоспособност, а често и самият живот.

Снижаването на ролята на държавата в хода на глобализацията, ограничавайки влиянието на обществото на политиката и на собственото развитие, способства налагането на външни, чужди, а често враждебни му интереси, мотивации и практически действия.

Превод: В. Сергеев