/Поглед.инфо/ “Анадолската информационна агенция” разпространи остро изявление на президента Реджеп Ердоган за готовността на Турция да „използва тежки оръжия в сирийската провинция Идлиб“. Нещо повече, думите му че „Анкара не е запозната с реакцията на сирийските власти на тези планове“ трябва да демонстрират непреклонната воля на турското ръководство и пълното пренебрегване на мнението на сирийското правителство в това отношение.

Така случилото се изглежда на пръв поглед, но в действителност най-вероятно има съвсем различно значение.

Разчитайки на „малка победоносна война“, нахлувате в Северна Сирия, Ердоган се оказа в трудна позиция. Дейността му не беше подкрепена от НАТО. Безразличието към стремежите на турския управляващ елит беше демонстрирано от САЩ, като публично „приеха за съюзници“ кюрдите, срещу които Турция вече е водила две преки военни операции.

И въпреки че Вашингтон традиционно предава съюзниците си, като предизвикателно се отдръпна, когато турската армия нахлу в сирийския Идлиб, формално Турция, макар и мимоходом, се оказва противник на Америка. Нещо повече - случаят с опита за военен преврат и отказа за екстрадиране в Турция на Фетхулах Гюлен, който живее в САЩ, виновен за подготовката му.

От една страна, случващото се демонстрира непреклонната воля на сегашния турски лидер, който иска да направи страната безспорен регионален лидер, заради което игнорира всички предишни съюзи и споразумения. Но от друга страна, след като изпрати войски в Идлиб като част от операция „Маслинова клонка“, Турция не успява да постигне победа.

Не на последно място заради желанието да се вадят кестени с чужди ръце на различни проксита с различна степен на хаотичност и още по-широк диапазон на контролируемост.

Докато въоръжените сили на Сирия бяха на предела на своите възможности в битките с въоръжените групировки на ислямистки радикали, планът работеше. Но сега Башар Асад успя да реши успешно няколко последователни задачи, вариращи от разгрома на основните формирования на “Ислямска държава” до възстановяване на мощта на правителствените въоръжени сили, както и провеждането на национални избори, на които той спечели.

В резултат на това сирийската армия е натрупала достатъчно сили, за да „се върне към въпроса за турската окупация на Северна Сирия“. Освен това Ердоган предостави удобна причина за това, като пое задължения за осигуряване на гражданския ред в Идлиб, които той не изпълни. Но продължавайки да представя турските части там не като окупатори, а като международни миротворци.

По този начин нарастващият натиск върху Идлиб, включително под формата на артилерийски удари срещу позициите на протурски подставени лица, Дамаск се бие сякаш не с турската армия, а само „вразумява незаконни въоръжени формирования с неопределена самоличност."

И е много вероятно Асад в това да е много близо до границата, когато количеството се превръща в ново качество. Както казва пенсионираният турски адмирал Тюркер Ертюрк: "Срещата на високо равнище в Сочи премина много зле." Всъщност Москва „помоли“ Анкара да „напусне“ Сирия.

И за да не бърка Реджеп Ердоган руската учтивост със слабост, въпросът за продажбата на Турция на "вече почти договорения" втори комплект С-400 веднага изчезна от дневния ред. Да, и с доставките на газ също „имаше трудности“. Според Ертюрк „е казано, че тази зима Идлиб ще бъде под контрола на сирийското правителство“. Вероятно това означава възстановяване на контрола на Дамаск над него.

Така Ердоган попадна в капан. Което ясно показва отчайващата непоследователност на последните му публични изявления. Той едновременно настоява за място в постоянния състав на Съвета за сигурност на ООН и разпускането на този Съвет за сигурност и заплашва с използването на тежки оръжия в Идлиб и незабавно заявява желанието си да установи мир там възможно най-скоро.

На този фон исканията на Анкара към Вашингтон за незабавно изтегляне на американски войски изглеждат особено ярки. При това не само от Сирия, но и от Ирак. С акцент върху чисто вътрешния характер на сирийския конфликт, с който също трябва да се справят „само страните от този регион“.

Възниква въпросът – какво стои зад всичко това? Ще получим отговор по време на срещата на високо равнище на Г-20 в Рим, насрочена за 30 - 31 октомври.

Там е планирана лична среща между Ердоган и Байдън, на която трябва да бъдат обсъдени три основни въпроса: премахването на американските икономически санкции срещу Анкара, уреждането на "проблема с турското участие в програмата за изтребителите Ф-35" и най-важното , получавайки от Вашингтон окончателен отговор на заявлението за придобиване в Съединените щати на 40 изтребителя Ф-16 и още 8- комплекта за модернизиране на други по-стари версии на F-16, които вече са в турските военновъздушни сили, за общо около 7 милиарда долара.

Грубо казано, ако САЩ направят отстъпки по поне два от трите въпроса (дори Анкара да не получи Ф-35), тогава с всички резерви Турция ще продължи да стои в общата глобална геополитическа линия на Съединени щати.

Ако ли не, а засега сегашното състояние на нещата казва, че американците ще откажат дори да продават комплекти за модернизация на F-16, то в средносрочен план Турция неизбежно ще бъде принудена да започне да се оттегля от НАТО. Тъй като членството в Алианса създава много пъти повече проблеми, отколкото предимства. И това ще бъде началото на края на самия Блок.

Въпреки ярките емоции обаче самият Ердоган се страхува от подобни радикални стъпки. Турция не разполага с достатъчно ресурси за самостоятелно възраждане на империята си. Но и той не може да се откаже от имперските стремежи поради спецификата на вътрешнотурската обществено-политическа обстановка. Ето защо турският президент се опитва да се пазари с Вашингтон, като заплашва.

Ще се уплаши ли ли Вашингтон от Ердоган?

Превод: В. Сергеев