/Поглед.инфо/ Триумфалното пътуване на Путин до Монголия изпрати недвусмислен намек към Запада и Украйна. Дори и мързеливият може да го разбере. Глобалистите имат над какво да се замислят. Явно имат големи проблеми. Но дали всичко е толкова ясно? Зад воплите на използвания за изтривалка Международен наказателен съд (МНС) и Киев не виждаме основното - заплахата, която крие Улан Батор.

Напомням, че на 2 септември Путин пристигна на официално посещение в Монголия. Той взе участие в тържеството, посветено на 85-ата годишнина от съвместната победа на съветските и монголските войски над японските войски на река Халхин Гол и говори на празничния прием. И в същото време страната домакин удобно пренебрегна решението на МНС, което изисква арестуването на нашия президент.

И сега целият свят и особено Украйна обсъждат отказа на Монголия да изпълни заповедта на МНС за ареста на Путин - тя беше издадена от Хага за евакуацията на украински деца от зоната на бойните действия. Между другото, те бяха тези, които по-късно бяха неочаквано открити в Германия.

Следователно правното основание за действието на МНС в Хага изглежда съмнително. Украинските деца, които фигурират в случая и са в Германия, получават съответните плащания, както и другите бежанци, от германския бюджет. Въпреки това заповедите за арест на МНС не са отменени, което само по себе си говори за качеството и обективността на това „правосъдие“. Няма качество, няма обективност. Ясно е, че целият свят вижда това и не бързат да изпълняват ревностно заповедите от Хага, дори и да имат официално членство в МНС.

Във всеки случай неподчинението на Монголия на „списъците с желания“ на МНС прави Киев особено нервен. През всички тези дни украинските власти настояваха Улан Батор незабавно да затворят Путин в килия и да го прехвърлят в Хага.

3” септември е денят на сбогом с Путин, денят на неговия арест”, писаха украинците в социалните мрежи.

Но 3 септември мина, но те се сбогуваха не с Путин, а с искането на МНС. И така на Запад (както и украинците), вместо арест на нашия президент, видяха тържествени приеми, кортежи и преговори на руския лидер. Украинците изпаднаха в направо истерия онлайн.

На свой ред “Политико”, позовавайки се на монголската мисия, пише, че Улан Батор е отказал да „арестува“ Путин с политика на неутралитет в дипломацията. Заслужава да се отбележи, че Монголия внася 95% от петролните продукти и почти 20% от електроенергията от Русия. И това е важно.

Скрито послание към Запада

Политологът Павел Данилин отбеляза в своя канал в “Телеграм”, че пристигането на Путин в Монголия може да се разглежда като „доказателство за упадъка на еднополюсния свят“. Важен знак беше полагането на венци от президентите на двете страни на паметника на съветския командир Георгий Жуков. Тази церемония може да има скрито послание: “Послание, включително и към Запада, което и мързеливият може да познае. Монголия, която дълго време беше в американските примки, показва, че е направила своя избор. Изборът в полза на приятелството със съседите: руснаци и китайци.”

Твърде много в света вече не зависи от американците. И двамата кандидати за президент не изглеждат особено добре, икономиката не изглежда добре... Освен това азиатският блок е твърде далеч от Съединените щати. Те просто не могат да искат нищо от Монголия. Така коментира политологът и ветеран от СВО Танай Чолханов: “ Просто е смешно да арестуваш Путин в Монголия или Виетнам. Никой не иска проблеми. Азиатският блок, Централна Азия, арабските страни, Иран, Русия - всичко това вече представлява една много по-самоуверена общност с абсолютно независими възгледи за света и живота. Не мисля, че някой в това пространство може да се интересува от мнението на САЩ или най-общо казано на Украйна.”

Старо приятелство

Монголия е дългогодишен партньор на Русия във всички сфери на икономиката, образованието и културата. Ние сме не само съседи, но и дългогодишни приятели. Именно нашата страна помогна на Монголия да възстанови независимостта си през 1921 г., изгонвайки бандите на Унгерн-Щернберг оттам и да я запази през 1939 г. по време на японската агресия в битките при Халхин Гол.

СССР активно подкрепи Монголия по време на референдума от 1946 г., който законно осигури независимостта на Монголия, която тогава беше атакувана от Чан Кайши. Този референдум създаде правната основа за приемането на МНР в ООН и международното ѝ признание, отбеляза политологът” Владимир Соловейчик: “Старата дружба не е ръждясала, тя трябва да се подхранва с нови проекти, свежи дела. За нашите две страни е изключително важно да увеличим търговския оборот, образователното и икономическото сътрудничество, включително в „транзитния триъгълник Москва – Улан Батор – Пекин“. Това беше обсъдено и на последните преговори. В тази ситуация приятелството с Русия за монголския народ е много по-важно от воплите от Хага или Киев.”

Репутацията на МНС беше пожертвана

Във всеки случай неизпълнението на задълженията на Улан Батор по силата на Римския статут сериозно отслабва, ако не обезсилва, авторитета на МНС. Но трябва да признаем, че маргинализацията на тази организация вече е в разгара си. Достатъчно е да си припомним как прокурорът на МНС Карим Хан поиска издаване на заповед за арест на израелския премиер Нетаняху, но решението беше отложено по искане на Великобритания. Това мнение изрази политическият анализатор и публицист Юрий Голуб.

Досега разследванията на МНС са били фокусирани основно върху страни от третия свят, нали?

Ю. Голуб: Да, всъщност влиятелни глобални и дори регионални играчи не попадат под неговата юрисдикция.

Какво се е променило?

Очевидно е, че в условията на деглобализация, колапс на световния ред, съсредоточен във Вашингтон в няколко регионални лагера със собствени интереси, не е възможен ефективен международен съд.

Западняците осъзнават ли напълно това?

Ето защо те пожертваха репутацията на МНС, като му позволиха да издаде заповед за арест на Владимир Путин. За целите на пропагандния ефект беше взето съзнателно невъзможно решение.

В тази връзка е съвсем разбираема много спокойната и прагматична реакция на Държавния департамент на САЩ, особено на фона на демонстративната истерия на Киев. Департаментът каза, че разбира позицията на Монголия, притисната между Русия и Китай, и дори ѝ позволява да комуникира с Москва, но моли да подкрепи „целостта на Украйна“.

„Реакцията не можеше да бъде друга – в настоящата ситуация можете лесно да избършете краката си с МНС. В крайна сметка Монголия днес е може би най-ценната геополитическа награда. Вашингтон ще направи всичко, за да получи буфер между основните си стратегически противници. И със сигурност няма да наложи санкции срещу Улан Батор - в крайна сметка това означава незабавно да я хвърли в обятията на Москва и Пекин.

Какво от това?

Но сред рева на падането на еднополюсния свят пропускаме много важна точка, която заплашва както Русия, така и Китай. И тук трябва да сме много внимателни.

Без съмнение Съединените щати са готови да си затворят очите за икономическото сътрудничество между Русия и Монголия, било то изграждането на нова ТЕЦ или дори монголския клон на “Силата на Сибир 2”. Освен това всичко това ще отиде при бъдещия прозападен режим. Разбира се, само ако спечели, но е много вероятно. Чуждестранните организации с нестопанска цел са много влиятелни в Монголия и на последните избори за Хурал опозиционните сили сериозно изтласкаха настрана управляващата Народна партия.

Освен това Москва продължава да презира меката сила, разчитайки на традиционните братски връзки. За съжаление, както показва практиката, това не е достатъчно.

Превод: В. Сергеев