/Поглед.инфо/ След като планираната колективна провокация срещу Русия на срещата на Г-20 се провали поради отсъствието на нашия президент там (което, като се има предвид нарастващата склонност на Запада към терористични методи, е съвсем разбираемо), остава само срещата със Си Дзинпин. И той, като възпитан човек, намери време за разговор.

Не е тайна, че Китай е основният противник на американската върхушка. Защото освен постоянно растящата военна мощ, Поднебесната империя от няколко години демонстрира стабилен растеж на икономиката си и според редица експерти по паритет на покупателната способност (ППС) вече заема солидно първо място в света.

Номиналният БВП, 40% от който в САЩ е компенсация на услугите, предоставяни там, а не на производството, на американците пак е по-висок, но засега. Не е далеч времето, когато Китай ще изпревари своя конкурент тук, превръщайки се във всички отношения в "икономика номер 1" на планетата. Което, разбира се, много дразни довчерашния "хегемон".

Драконът разперва крилата си

Според констатациите на Британския център за икономически и бизнес изследвания (CEBR) още през 2023 г. Китай може да стане една от страните с високо ниво на доходи на населението. Освен това тя понесе пандемията много по-лесно от много страни и икономиката й се възстановява по-бързо от американската.

И ако през 2019 г. номиналният БВП на САЩ е бил 21 трилиона долара, а този на Китай – едва 14 трилиона долара, то според всички прогнози през 2021-2025 г. ще расте с 5,7% годишно, а през 2026-2030г. - с 4,5% годишно. В САЩ за тези периоди - съответно с 1,9% и 1,6% годишно.

А това означава, че още през 2028 г. Китай ще изпревари САЩ по номинален БВП. Което, разбира се, ще се отрази както на тежестта му в света, така и на способността му да изгради отбранителната си способност. И съжалявам, сбогом тогава на мечтата за американско лидерство.

Щатите разбират това, както и факта, че времето работи за китайците (това е при техния темп на растеж!), И ако нещо се реши с Пекин, то ще е в следващите няколко години. Играта е в разгара си за противопоставяне на Китай на Индия (чиято икономика, между другото, в обозримо бъдеще може да стане номер 3 в света). Но все още не излиза - Си Дзинпин и индийският премиер Нарендра Моди общуват много добре (между другото, Индия ще бъде домакин на следващото председателство на Г-20).

Индия участва като „главна страна гост“ във 2-рото Китайско международно изложение за внос и се класира на първо място по темп на растеж на обема на подписаните там сделки. Така че... малко вероятно.

Надеждите на Запада за вътрешната китайска опозиция също не се оправдаха: на 20-ия конгрес на ККП, проведен преди месец, „другарят Си“ получи обща подкрепа, а прозападните опозиционери дори не влязоха във висшето ръководство на страната – Постоянния комитет на Политбюро на КПК.

Освен това още на 16 октомври в речта си преди Конгреса „другарят Си“ недвусмислено заяви, че на фона на драстични промени в международния пейзаж Китай възнамерява да продължи да поддържа „силна стратегическа решителност и да демонстрира боен дух“.

А освен това, за укрепване на своя отбранителен потенциал: до 2027 г. страната си е поставила за цел да формира „въоръжени сили от световна класа“. В същото време ръководителят на Китай открито предупреди, че би било по-добре другите страни да не се намесват в спорове, които Пекин смята за вътрешни проблеми. Имайки предвид преди всичко Тайван, разбира се, по отношение на който конгресът прие отделна резолюция, призоваваща за „решително противопоставяне и ограничаване на независимостта на Тайван“.

Което, разбира се, също така предполага „сдържане“ на онези външни сили, които ще насърчават тази независимост. Тъй като Китай ще "положи всички усилия за постигане на мирно обединение на родината, като в същото време в никакъв случай няма да обещае да се откаже от използването на сила".

Ябълката на раздора в Тайван

Да, основният препъникамък в отношенията между двете страни е, разбира се, е Тайван, основният световен производител на най-малките микрочипове, без които нито Китай, нито САЩ могат да направят нищо. В същото време, формално, Тайван е общопризната част от Китай, който не е против да фиксира това де юре и де факто.

Разбира се, китайците биха предпочели да анексират Тайван, поне сравнително мирно, а опозиционната партия Гуоминдан (между другото, именно при Чан Кайши Тайван се откъсна от континентален Китай, където победиха комунистите) днес излъчва основната идея за обединение по линията на "една държава - две системи", подобно на Хонконг. Което китайците, разбира се, биха направили с радост.

Но не и американците, които абсолютно се нуждаят от огнище на нестабилност близо до Китай, причина да държат флота си наблизо и същите тези микрочипове, разбира се.

Съответно американците играят двойна игра: от една страна не признават Тайван, а от друга оказват всякаква подкрепа за него, организират се посещения на американски официални лица (по-специално неотдавнашното плаване на баба на американската политика Нанси Пелоси), се декларират определени гаранции за сигурност, въпреки че е много малко вероятно, ако Китай пожелае да дебаркира на Тайван утре сутринта, американците да влязат в пряка битка с Поднебесната империя за това. Поне сами. В края на краищата любимата тактика на англосаксонците е да се бият с прокси, например до последния украинец.

Михаил Александров, водещ експерт от Центъра за военно-политически изследвания към МГИМО, в ексклузивен коментар за Първи руски предложи следния резултат от срещата:

Въз основа на факта, че Байдън се смята за „прокитайски“ политик в Съединените щати, а синът му направи много добри пари в Китай, демонстративни пътувания като посещението на Пелоси са просто димна завеса за американските политици, за да не смятат Байдън за напълно „прокитайски“.

Разбира се, те могат да се споразумеят за нещо. Но китайците не са глупаци и много добре знаят, че при най-малката печалба американците ще ги измамят, независимо от каквито и да е договорки.

Следователно Си Дзинпин едва ли ще се съгласи на някое от условията на Байдън относно отношенията с Русия, максималната цена на нашия петрол и т.н. Китай никога няма да направи нещо, което ще му бъде неизгодно.

Като част от разговорите „другарят Си“ вече каза на Байдън необходимостта да „работи с всички страни, за да донесе надежда за мир и увереност в глобалната стабилност“. Което, преведено на разговорен език, може да означава нещо подобно:

"С кого ще бъдем приятели и търгуваме, ще решим сами. Няма да ви питаме."

Що се отнася до Украйна... Китай няма да забрави скоро посещението на официалната си делегация в Тайван, където изпищяха за солидарност с Тайван и Литва, които наскоро Пекин натисна силно, когато наглите балтийци отвориха тайванско представителство във Вилнюс. Така че ако дядо Байдън се е надявал да привлече Китай на своя страна по украинския въпрос, то това вече не е политика, а нещо от сферата на психиатрията.

Какво следва от това?

Изтокът знае как да прави прозрачни намеци. Един от тях беше епизодът по време на церемонията по закриването на XX конгрес на 22 октомври, когато бившият президент на КНР и привърженик на сближаването със Съединените щати, 79-годишният Ху Дзинтао, всъщност беше принуден да напусне залата въпреки очевидното му нежелание да го направи.

Не напразно научният директор на Института за Китай и съвременна Азия на Руската академия на науките Александър Лукин каза в интервю след резултатите от този конгрес:

"Си Дзинпин почти напълно изостави външнополитическия курс на Дън Сяопин на „седене в сенките и криене на възможностите“. При Си външната политика отдавна се фокусира върху факта, че КНР наближава реда на развита страна и трябва да се държи като велика сила, отговаряйки доста остро на всички атаки."

Е, Русия е доста доволна от този курс, което означава, че определено има база за сътрудничество в името на бъдещото изграждане на многополюсен свят.

Нещо повече, Китай добре осъзнава, че сегашният опит на колективния Запад да пречупи Русия и да смени властта й с проамериканска, има за крайна цел да направи от страната ни още една Украйна, насочвайки я срещу Китай. Това означава, че няма нужда да се тревожите за самата възможност Пекин да влезе в заговор с Вашингтон срещу Москва. Поне при сегашното китайско ръководство.

В края на краищата всъщност какво се договориха Си Дзинпин и Джо Байдън по време на преговорите? Принципното съгласие на Китай да преговаря за ядрена „стратегическа стабилност“. И за съгласието на САЩ да издават годишни многократни визи на журналисти от Китай. Това всъщност е всичко...

Превод: СМ

ВАЖНО!!! Уважаеми читатели на Поглед.инфо, ограничават ни заради позициите ни! Влизайте директно в сайта www.pogled.info . Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците. По този начин ще преодолеем ограниченията, а хората ще могат да достигнат до алтернативната гледна точка за събитията!?

Когато видите знака "фалшиви новини", това означава, че тази статия е препоръчително да се прочете!!!

Абонирайте се за нашия Ютуб канал/горе вдясно/: https://www.youtube.com