/Поглед.инфо/ Как да загубим приятелите си и да накараме всички да ни мразят?

Сред страните, недоволни от агресивната политика на турския президент Ердоган, са идентифицирани лидерът и последователите. И това не е Саудитска Арабия, както може да се мисли. Скромните Обединени арабски емирства (ОАЕ) влязоха в непримирим конфликт с Ердоган - и се опитват да водят цяла коалиция срещу Турция. Как се случи това?

Как да загубим приятелите си и да накараме всички да ни мразят. В случая не говорим за гениалния филм със Саймън Пег в главната роля, а за много противоречивата дипломатическа линия на Турция.

Посредник или комарджия?

В началото на управлението си турският лидер Реджеп Ердоган се ръководеше от външнополитическата стратегия за „нулеви проблеми със съседите“, разработена от тогавашния турски външен министър и много интелигентен човек Ахмет Давутоглу. След началото на Арабската пролет обаче Ердоган изпадна почти от всички.

Списъкът на страните, които Турция е приела за опоненти, съставен от експертите, включва Израел (където султанът защитава палестинските бойци), Сирия (където Ердоган изпраща войски), Иран (от чиято сфера на влияние иска да отнесе Сирия и до чиито северни граници сега е довел ислямски терористи), Саудитска Арабия (от която Ердоган открадна тези терористи и чийто престолонаследник унижи по време на „аферата Хашоги“), Америка (която Реджеп се опитва да изтласка от Близкия изток), Гърция (на чиито земи и води Турция посяга) и дори Русия (на която сега Анкара се опитва да открадне влиянието в Кавказ).

Но в списъка с големите и влиятелни врагове има и още един участник - малките Обединени Арабски Емирства (ОАЕ, където от 10 милиона жители, малко по-малко от 9 милиона са гастарбайтери). Но този участник не трябва да се подценява.

Да, арабските монархии са много притеснени от агресивната политика на Ердоган, не само в Близкия изток като цяло, но и в Персийския залив - “домашният регион” на монархиите. В северната част на Залива, в Катар сега стоят турски войски. Южно, в Сомалия е разположена турска база. Самият Ердоган активно подкрепя и финансира “Мюсюлманските братя” - религиозно-политическо движение в арабския свят, към който монархиите от Залива се отнасят, както царското правителство в Русия се отнася към “народниците” и есерите.

На пръв поглед колективната борба на монархиите срещу Ердоган трябваше да се оглави от Саудитска Арабия - лидерът на арабския свят, хранител на двете светини. Но Реджеп Ердоган успя да нанесе сериозен удар по дипломатическите възможности на Рияд с помощта на гениалната операция “Хашоги”.

Турските специални служби позволиха на саудитските власти да заловят, изтезават и убиват опозиционера Джамал Хашоги в сградата на консулството на кралството в Истанбул - и снимаха цялото дело на видеокамери и диктофони, по-рано разположени в дипломатическото представителство. След това, публикувайки част от записите в пресата, предадоха пълните записи на американците. Дипломатическото влияние на Рияд падна рязко, а фактическият управник на кралството - престолонаследникът Мохамед бин Салман (по чиято заповед убиват Хашоги) се превръща в нещо като изгнаник.

Затова лидерството в арабския отпор срещу Турция е поето от друг Мохамед - престолонаследникът на Абу Даби и фактически управник на ОАЕ Мохамед бин Зайед. Именно той често се изказва от името на страните от Залива с критика към Турция и агресивните ѝ планове. Именно той е основен спонсор на антитурските сили в Близкия изток (например в Либия). Именно той се опитва да скрепи глобална коалиция срещу Ердоган.

Някой може да изчисли, че емиратският Мохамед бин Заяед е само посредник на своя саудитски приятел Мохамед бин Салман, но това не е напълно така. ОАЕ отдавна претендират за лидерство в Персийския залив. Противопоставя се на Саудитска Арабия като “прилична съвременна ислямска държава”, способна да намери общ език с всеки партньор, дори с Иран и Израел.

ОАЕ се опитват да се представят пред американците като лидер на всички прогресивни сили идеален проводник на западните интереси в Арабския свят. Затова настоящето противостоене на Ердоган е един вид изпитване на възможностите на Мохамед бин Зайед.

Размяна на любезности

И сега по цялото пространство от Мароко до Сирия се разгръща борбата на ОАЕ с Турция. Тя тече най-яростно в областта на „меката сила“. Турските пари срещу емирантските, турската идеология срещу емиратската, турска пропаганда срещу емиратската.

Двете страни се обвиняват взаимно, че се стремят да дестабилизират арабския свят. „Турция - заедно с Катар и Мюсюлманското братство - се опитва да предизвика хаос в Близкия изток, използвайки агресивна и перверзна интерпретация на исляма като прикритие“, пише външният министър на ОАЕ Ануар Гаргаш. „Ако питате кой дестабилизира този регион, кой разпространява хаос, тогава няма да се поколебаем да отговорим, че това е Абу Даби“, каза турският външен министър Мевлют Чавушоглу. "Те предизвикаха хаос в Либия и унищожиха Йемен”, допълни той.

И двете страни се опитват да купят лоялността на "аборигените" в трети страни, като ги използват срещу "аборигените" от съперническия лагер. В Либия Турция и контролираните племена отблъснаха приятеля на ОАЕ Халифа Хафтар от столицата Триполи. Според слуховете в Сирия ОАЕ са готови да платят милиарди долари на Башар Асад през пролетта, за да поднови военните действия в Идлиб. Тогава сделката пропадна поради противопоставянето на Русия. Сега обаче - след действията на Турция в Карабах и възможното желание на Москва да отговори по някакъв начин на това - Мохамед бин Зайед може да повтори подхода към Дамаск.

Дипломацията обаче остава най-важното оръжие на Мохамед бин Зайед. Много експерти заявиха, че уморените от амбициите на Ердоган опоненти ще започнат да се обединяват.

И първата стъпка в тази посока не е направена от Макрон или Путин, а от Мохамед бин Зайед. Арабистите признават, че нормализирането на отношенията между ОАЕ и Израел ще доведе до създаването на съюз между двете страни, включително за съпротива срещу турското влияние.

Сега ОАЕ ще се опитат да привлекат европейците към този съюз. „Турският президент Реджеп Тайип Ердоган ясно даде да се разбере, че няма желание да бъде мост между Европа и арабския свят. Вместо това той реши да промени Турция според нейното имперско минало и да я превърне в съперник на двата региона “, казва Ануар Гаргаш.

Въпросът е дали тези съюзници ще бъдат привлечени? Може би Мохамед бин Зайед и неговите арабски приятели трябва да гледат не на северозапад и дори не на далечния отвъдморски запад (където Градът на хълма дълго време ще бъде зает с изчистването на Авгиевите обори на вътрешната политика), а на далечния север? Към Русия, която все още балансира и поддържа добри отношения с Ердоган и неговите опоненти.

Превод: В. Сергеев

Стани приятел на Поглед.инфо във facebook и препоръчай на своите приятели