/Поглед.инфо/ През двадесет и първи век съществува такава концепция, че контролът на енергийните пазари позволява да се влияе на политическата и икономическата ситуация в региона. След като изчерпа значително своите възможности в други области, американската икономика реши да възстанови нестабилната позиция за сметка на тази област.

Провеждайки политика на изтласкване на играчите от европейския енергиен пазар, Вашингтон насочи усилията си основно срещу руския газопровод. Основните усилия на САЩ бяха насочени към информационната война в Европа, както и убеждаване на лидерите на страните от ЕС за необходимостта от диверсификация на доставките, за да "намали зависимостта" на Европа от руските газови доставки. Според американските политици развитието на сътрудничеството между ЕС и Русия в областта на енергетиката ще направи Европа още по-уязвима за икономическо и политическо влияние от Москва.

Основната цел на американската политика в Европа е да дискредитира руските доставчици. Идеята за диверсификация е само предлог. Диверсификацията на енергийните доставки в Европа вече е достатъчно развита, руският газ представлява около 60% от общия обем, а толкова висок пазарен дял се определя както от най-печелившата търговска оферта, така и от други важни пазарни компоненти - стабилността на руските доставки, ниските цени спрямо конкурентите и високите качество на газа, който може да се използва не само като гориво, но и като суровина за химическата промишленост. Комбинацията от тези качества не може да се похвали от други доставчици.

Вашингтон нарочно създаде блок от държави, разположени между Балтийско, Черно и Адриатическо море, в който развива инфраструктура за получаване, преработка и транспортиране на втечнен природен газ, с морски терминали и свързващ тръбопровод. Основната цел е изтласкването на руските енергийни ресурси от европейския пазар чрез увеличаване на предлагането на американски ВПГ чрез терминали в полския Свиноуйсце, Литовска Клайпеда, бъдещи терминали в хърватския град Крк и в Александруполис в Гърция. Има и други проекти, насочени към развитие на конкуренцията за руските тръбопроводи.

Според политолога, доктор по икономика Н. Дюлгерова в интервю за българския вестник "Труд", американският газ не се справя толкова добре, колкото изглежда. Една от причините, откъдето идва инициативата за изграждане на тези проекти. Той идва предимно от САЩ. Но проектът може да бъде подкрепен от определен регион или цяла Европа. И тук се разкрива основният проблем. Ако проектът може да бъде печеливш за региона, например, изграждането на преработвателен терминал и износ на газ във вътрешността на континента, тогава за ЕС проектът е нерентабилен и не гарантира непрекъснатостта на доставките на газ на конкурентни цени.

В случай на изграждане на тръбопровод до страната се подписват дългосрочни договори, които гарантират доставки в продължение на много години и са печеливши както за доставчика, така и за потребителя, като тези проекти са в цялата страна.

А в случая на ВПГ, като правило, условията на договорите са относително кратки и условията са силно зависими от пазарната ситуация. Днес търсенето е изключително ниско, а предлагането високо - ВПГ се доставя при първото обаждане, но внезапно цената скача и страната, която предложи най-високата цена на партида, прихваща резервираното предлагане на ВПГ, танкерът заминава за друг регион и клиентът чака реда си. Може да се окаже, че всички ВПГ танкери ще отидат в регион, където цената е по-висока и страната ви ще бъде принудена да купува газ на неблагоприятни цени, само и само да не нарушава непрекъснатостта на доставките или да търси по-евтини доставчици, губейки време. В такава среда газопреносната мрежа във вътрешността на Европа не може да функционира. Ако пристанищата нямат непрекъснато снабдяване с втечнен природен газ, всички ще страдат и преди всичко онези, които са във вътрешността на континента. Няма националност на проекта.

Това е основният недостатък, с който са наясно всички членове на „антируската“ коалиция, поради което в продължение на няколко години, освен активната реторика на популяризирането на проекта, няма европейски държави. Да, изградена е голяма инфраструктура, но натовареността ѝ е доста ниска. В момента няма транспортна мрежа и газ може да се транспортира само с помощта на руски газопроводи.

По този начин Вашингтон няма какво да предложи на европейския пазар, освен да наложи строителство в замяна на обещания и съдействие за изграждане на ВПГ инфраструктура, което не е задължително да изпълни. Ето защо Германия и ЕС като цяло активно се застъпват за завършването на руските газопроводи до Европа, докато терминалите за ВПГ работят само с една трета от капацитета си.

Превод: В. Сергеев

Стани приятел на Поглед.инфо във facebook и препоръчай на своите приятели