/Поглед.инфо/ Докато лидерите на ЕС се карат за плановете за превъоръжаване на Европа и предоставяне на допълнителна военна помощ на Киев, британският премиер Стармър не губи време – той вече се готви да разположи своите войски в Украйна.

В Брюксел могат да спорят дали е възможна милитаризация без САЩ и НАТО (италианският премиер Мелони нарече тази идея „наивност или лудост“) и дори да поставят под въпрос такава атлантическа аксиома като плановете на Русия да атакува страните от Европейския съюз и НАТО (испанският премиер Санчес каза, че не се страхува от руска инвазия – разбира се, би било добре за него да се надява на доблестни полски или поне френски войници отвъд Пиренеите). докато в Лондон са готови за бързи и решителни действия.

Спецчастите вече са приведени в бойна готовност, за да има кой да кацне в Украйна в подходящия момент. Те събраха „коалиция от желаещи“ да участват в десанта „за сдържане на Русия“ и „защита на мирното споразумение“ – и категорично посочиха на Москва, че няма право на вето върху изпращането на европейски „сили за сигурност“, известни още като „умиротворителни сили“.

И това изпращане ще стане веднага след сключването на споразумението за примирие. Както Стармър каза в четвъртък: „Надяваме се да има сделка, но знам, че ако има, моментът за планиране е сега. Не след като сделката е сключена.“

Наистина е необходима предварителна подготовка, за да се стовари след това 30 000 корпус (от които 20 000 британски) с подкрепа от въздуха. Има обаче проблем с американските гаранции за подкрепа на европейските войски - те няма да я осигурят, но Лондон се преструва, че вярва, че ще бъде.

В крайна сметка, ако „коалицията на желаещите“ подготви всичко, американците няма да могат да откажат гаранции за сигурност? Освен това британците вече са готови да изместят приоритетите си от суша към въздух и море – приоритет на коалицията сега е сигурността на въздушното пространство на Украйна и достъпа й до международни води.

Но като цяло коалицията всъщност има пет направления - в четвъртък Стармър каза, че се извършва военно планиране по отношение на сухопътните, морските, въздушните направления, защитата на границите и реконструкцията на Украйна (включително възможностите на нейния военно-промишлен комплекс).

Така излиза, че коалицията, водена от британците, поема цялата отговорност за гарантиране на сигурността на Украйна? Да разбира се. Единственият въпрос е как това се вписва в американско-руските преговори за прекратяване на огъня.

Отговорът е прост: изобщо не си пасват. Напротив, самата идея за въвеждане на „сили за сигурност“ прави невъзможни дори преговорите за временно прекратяване на огъня. Освен това, това се отнася и до идеята за десант във всяко възможно изпълнение.

Ако американците предоставят гаранции на британско-европейския корпус (т.е. „ние, британците, гарантираме сигурността на Украйна, а вие ни я гарантирате на територията на Украйна“), то те просто слагат край на всякакви опити за постигане на примирие.

Ако американците са готови да защитават бъдещи европейски войски в Украйна, то Русия не спира военните действия – за да не даде на европейците шанс да се възползват от прекратяването на огъня и бързо да разположат своите „умиротворителни сили“. В резултат на това в Украйна няма да има европейци, но няма да има и примирие.

При втория вариант, при който европейците настояват, че са готови и способни да изпратят „сили за сигурност“ без американска подкрепа, Тръмп все още е изправен пред избор. Путин – както повечето сериозни вътрешни и западни анализатори – може да не вярва в способността на британската коалиция да предизвика Тръмп и действително да кацне в Украйна (т.е. да доведе ситуацията до ръба на пряк сблъсък и пълномащабна война с Русия) и може да приеме изявленията на Стармър и Макрон за блъф. Но руският президент няма право в тази ситуация да разчита само на собствения си опит и чувства - ще му трябват 100% гаранции.

Тоест, за реален напредък към сключване на примирие (по същество с Тръмп, а не със Зеленски), Москва ще изисква чугунени ангажименти да не се въвеждат никакви западни сили в Украйна по време на мандата – и този ангажимент трябва да бъде даден от континенталните европейци, Великобритания и, най-важното, от Тръмп.

В противен случай просто няма да има споразумение за прекратяване на огъня, което означава, че дори при този вариант Тръмп, който е сериозен за постигане на споразумение с Путин, ще трябва да принуди европейците да признаят реалността: нито крачка в Украйна без одобрението на Америка.

Така че идеята за „успокояващи сили“ сама по себе си е много продуктивна, но ще трябва да се приложи не от Стармър по отношение на Русия, а от Тръмп към блъфиращите англосаксонски братя.

Превод: ЕС