/Поглед.инфо/ Никой не очакваше подобна подлост от страна на Кремъл. Руският президент Владимир Путин подписа укази за възстановяване от 15 май на въздушния трафик и премахване на визовия режим с Грузия, който беше в сила в продължение на 23 години.
Уж радост. Търговският оборот между страните през изминалата година, дори и при съществуващите ограничения, се е увеличил с 50%. Още повече, че още тази година Русия е начело сред търговските партньори на Грузия с дял от 16,1% . Сега интеграцията на двете икономики може да получи нов взаимноизгоден тласък.
Но не.
Президентът на Грузия Саломе Зурабишвили би тревога: спешно свикване на заседание на Съвета за сигурност - Москва, очевидно, е започнала провокация. За съжаление, тя не обясни как тази провокация вреди на Грузия - би било интересно да се види словесната еквилибристика на възпитаничката на френската дипломатическа школа. Тя се ограничи с намеци: „Възстановяването на директните полети с Грузия и премахването на визовия режим са неприемливи, докато Русия продължава агресията си срещу Украйна и окупира нашата територия!“
С Украйна горе-долу е ясно – въпросът е само на коя страна е Тбилиси в цялата тази ситуация. Да преминем към втората част на твърдението. За широк кръг читатели едва ли е ясно за каква окупация става дума. Факт е, че Грузия смята независимите Абхазия и Южна Осетия за своя територия. И това е ярък пример за постоянство, достойно за по-добро приложение.
Грузия е загубила три войни за тези земи. Първата в Южна Осетия - през 1991-1992 г. След това в Абхазия - през 1992-1993 г. След това Тбилиси загуби всякакъв контрол над двете републики. Третият опит вече беше направен от Саакашвили - през 2008 г. За разлика от първите два опита, този път грузинската армия се разпадна много по-бързо. Бяха нужни пет дни. Оказва се, че само руската намеса е била достатъчна, за да сложи край на тлеещите две десетилетия конфликти.
Всъщност действията на Русия тогава станаха първото доказателство за сериозността на Мюнхенската реч на Путин.
За мислещата част от грузинското общество това се превърна в урок: не трябва да се карате с Русия. За някой се превърна в травма, която да го накара да ходи да умира в Украйна. Трябва да се отбележи, че дори някои от последните разбират безсмислието на конфронтация с Кремъл: „Не мога да воювам с Русия в Грузия, тя е по-малка от Киевска област“, казват те. Всъщност е почти два пъти по-голяма, но бог да я прости, с тази география.
След 2008 г. Москва и Тбилиси скъсаха дипломатическите отношения. През 2012 г. грузинската страна едностранно отмени визите, но през 2019 г. отношенията отново се влошиха - депутатът от Държавната дума от КПРФ Сергей Гаврилов седна на грешен стол в грузинския парламент по време на Междупарламентарната асамблея на православието. Това доведе до протести в Грузия, които наложиха оставката на председателя на парламента Ираклий Кобахидзе.
Но въпреки всички опити на Запада да тласне Тбилиси в бездната на войната с Русия, властите на страната успяват да избегнат катастрофата.
И тук трябва да отдадем дължимото на Грузия. Страната, която преди 15 години беше пример какво не трябва да се прави, зае доста разумна и изненадващо суверенна позиция: изгражда взаимноизгодни отношения с Москва, като дори се въздържа от санкциите, изисквани от покровителите на френската възпитаничка в президентския стол .
И разбира се, тази ситуация е кост в гърлото на САЩ и техните съюзници. Предвиждаше се, че Русия ще бъде изолирана. А се оказа така, че дори вчерашните васали на Вашингтон вече осъзнават всички предимства на сътрудничеството с Москва. Макар и ограничено.
Превод: В. Сергеев
Подпишете се за референдума за "Мир и Суверенитет" на https://narodna.me/ /изчакайте няколко секунди, за да се отвори страницата/
Абонирайте се за нашия Ютуб канал: https://www.youtube.com
и за канала ни в Телеграм: https://t.me/pogled
Влизайте директно в сайта www.pogled.info . Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците. По този начин ще преодолеем ограниченията, а хората ще могат да достигнат до алтернативната гледна точка за събитията!?