/Поглед.инфо/ Сензационните резултати от лятото - решението за разширяване на БРИКС и ентусиазма на новите участници - карат човек да се запита: докъде са готови да стигнат развиващите се страни в бунта си срещу диктата на САЩ и Европа? Засега международната обстановка е благоприятна за нас. Следователно опитът на САЩ да изолират Москва на световната сцена се провали напълно, а идеята, че Русия се е обрекла на самота, е само във въображението на западните политици и журналисти.
Но не трябва да се увличаме и да мислим, че външният свят ще реши проблемите си вместо Русия. Световното мнозинство е значителен брой държави, които печелят от правенето на бизнес с нас въпреки натиска и заплахите от Запада. Това мнозинство обаче не е хомогенно.
Някои страни по света се отнасят спокойно към всички предупреждения, които идват от Запада за отношенията с Русия. Арабските монархии от Персийския залив или големите сили като Индия са уверени в способностите си и най-важното - в нуждата от САЩ и Европа. Дори откровеното пренебрежение към американския „списък с желания“ лесно могат да им се разминат. В краен случай може да проведат някаква конференция за американците в Джеда. Такива държави формират основата на световното мнозинство, защото имат пари и относително силна държавност.
По-уязвима, но и доста независима категория са малките и средни страни от Азия и Африка. Повечето от тях са финансово зависими от Запада. Но през последните години Китай им предостави алтернативни ресурси. Следователно те могат да си позволят повече политическа свобода, отколкото човек би си помислил, като погледне колко пари получават тези страни от Световната банка или МВФ. Освен това по-голямата част от държавите в Азия и Африка също са водени от желанието за морална компенсация за десетилетия или векове на колониално потисничество. Русия, за разлика от СССР и Запада, няма за цел да се намесва във вътрешните работи на тези държави.
Но сред страните от мнозинството в света има група, чието поведение се възприема от нас с особена чувствителност. Това са страните от бивш СССР, пряко граничещи с Русия и свързани с нея чрез съюзнически отношения. Именно тяхната позиция е най-рискована в контекста на конфликта между Русия и Запада. И в същото време привлича най-внимателно внимание от руските наблюдатели.
Което е разбираемо: съседите формират нашия защитен периметър. И сега те заемат важно място в системата на външноикономическите връзки на Русия. Всички държави от света изискват най-зорко внимание, но най-близките съседи - особено. Би било много недалновидно да се влоши и без това тежката им ситуация. Въпреки че това не означава необходимостта да си затваряме очите за това, което от наша гледна точка е погрешно или рисковано в дългосрочен план.
Практически всички страни от бившия СССР в продължение на десетилетия изграждат външната си политика върху опитите да балансират между Москва и Вашингтон, както и неговите сателити в Европа. Те все още се стремят да останат „хъб“ за западни инвестиции и стоки, които не могат директно да влязат на руския пазар. Но пространството за маневриране се свива, въпреки че икономическите ползи от близостта до Русия нарастват. Затова постсъветските държави от Закавказието и Централна Азия се опитват да намерят нова формула за оцеляване.
Най-лошата несигурност, пред която са изправени нашите съседи, е дали САЩ ще се опитат да използват територията им за антируски дейности или просто ще я хвърлят под ножа, за да всеят хаос по южните граници на Русия? Няма ясен отговор на този въпрос.
Но второто е по-вероятно, тъй като чисто логистично всички тези страни са много неудобни за разполагане на истинска антируска инфраструктура там. Всички те са далеч от Украйна, където е сравнително лесно да се прехвърлят наемници и оръжия. И най-важното, по целия ни южен периметър има такова нещо като цивилизация. Липсата на цивилизация и елементарна култура стана основната причина Украйна да се превърне в горящ факел на Европа. Закавказките и мюсюлманските народи от ОНД, дори исторически номадски, ценят живота във всичките му проявления.
Но разпалването на вътрешни пожари там поради социално-икономически проблеми може да се окаже по-лесна задача за Запада. Всичко зависи от това колко успешно ще се развият нещата за Русия, както и за Китай. Тъй като САЩ са принудени да се оттеглят в Украйна, съдбата на нашите съседи в Кавказ и Централна Азия може да бъде на косъм. Особено като се има предвид, че сухопътната връзка на Китай с европейския и близкоизточния пазар минава през тяхна територия.
С други думи, страните от ОНД сега повече от всякога са изложени на риск да бъдат хванати между чука и наковалнята. Сред тях няма нито един, който да заеме антируска позиция по време на конфликта между нас и Запада. Дори Азербайджан и Грузия, чиито граждани се бият на страната на режима в Киев, търгуват успешно с Русия, осигуряват ни част от достъпа до световните пазари. Всички тези държави с трепет очакват развитието на конфликта между Русия и Запада и най-вече желаят връщане към предишното състояние на нещата. За държави, чиято цяла история на независимост протича по време на пълно господство на Запада, е трудно да осъзнаят и приемат факта, че тази епоха е приключила завинаги. Все още никой в ОНД не знае как да живее в новите времена. .
Освен това в повечето случаи нашите съседи са доста нестабилни вътре. В цялото пространство на бившия СССР като цяло само една държава, с изключение на Русия, може да се похвали с история на непрекъснат суверенитет, наброяваща няколкостотин години - Узбекистан. Това повишава самочувствието на официален Ташкент, но не е гаранция, че социално-икономическите проблеми ще се превърнат в заплаха за сигурността. Вътрешната ситуация в най-големия съсед на Русия, Казахстан, може да бъде голямо безпокойство за наблюдателите. Сега той заема колосално място във външноикономическите връзки на Русия. Но в същото време републиката трябва да направи много, за да се чувства уверена. По този път Астана е изправена пред много проблеми.
Властите в страните от ОНД принципно разбират, че единствената гаранция срещу поемането по пътя на Украйна е относително силната държавност. Те научиха този урок, никой в ОНД няма да повтори трагичните грешки. Така че няма защо да се страхуваме от появата на юг на проблеми, дори близки по мащаб.
Но страните от ОНД не са много наясно на какво да разчитат в тези разумни по принцип усилия. Преди това рецептата беше проста: намерете своята ниша в световния ред, ръководен от Съединените щати, сътрудничете с Русия и внимателно се приближете до Китай. Вече нищо не е сигурно. Трябва сами да измислят начин да оцелеем, създавайки основите на държавността в свят, в който никой няма да поеме отговорност за съдбата на малките и средни държави. Това не винаги върви гладко и създава нови заплахи. Включително под формата на националистически прояви, с които властта понякога флиртува.
Би било погрешно самата Русия да вдигне летвата на изискванията до американското ниво. В крайна сметка, ако САЩ решат да „подпалят“ Закавказието и Централна Азия, тогава абсолютно не си струва да им се помага в това. Всяка от тези страни заслужава търпеливо и внимателно отношение, дори само защото споделяме общо геополитическо пространство.
Превод: В. Сергеев
Абонирайте се за новия ни Youtube канал: https://www.youtube.com/@aktualenpogled/videos
Абонирайте се за нашия Ютуб канал: https://www.youtube.com/@user-xp6re1cq8h
и за канала ни в Телеграм: https://t.me/pogled
Влизайте директно в сайта https://www.pogled.info .
Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците. По този начин ще преодолеем ограниченията, а хората ще могат да достигнат до алтернативната гледна точка за събитията!?