/Поглед.инфо/ Русия влиза в поредица от може би най-важните в най-новата си история преговори със Запада за стратегическа стабилност на три места - със САЩ в Женева на 10-11 януари, с НАТО в Брюксел на 12 януари и със ОССЕ във Виена на 13 януари. Към невидимите фактори зад трите взаимно преплитащи се диалога, освен загрижеността на колективния Запад за евентуално руско-китайско сближаване, наскоро се добави и още един – Казахстан.

Първата реакция на някои западни столици и колективни органи като НАТО на руските предложения за ясни договорни задължения за спиране на разширяването на тази организация и на мерките за изграждане на доверие в Европа беше намерението да ги обявят за празна пропаганда и да ги игнорират. Зелената светлина дойде откъдето не бяха очаквали - от Вашингтон, където знаят повече за това какво може да последва подобно пренебрежение.

Самото решение на Белия дом да преговаря с Русия и на трите места, където освен това подготвените от Москва документи ще бъдат използвани като материали за дискусия, до голяма степен беше продиктувано от страх какво може да се случи след по-малко от месец в Пекин. В навечерието на откриването на Зимните олимпийски игри там предстои официално посещение на руския президент Путин. Програмата на това посещение до голяма степен ще се определя от това как западните страни ще реагират на настоящите руски предложения за сигурността в Европа.

При всички случаи сближаването между Москва и Пекин ще се засилва, но дълбочината и интензивността на военния му компонент ще зависи от готовността на САЩ да спрат да водят враждебна политика спрямо Русия и Китай. Дори потенциалните руско-китайски военно-технически програми, лежащи на повърхността между тях, им дават такива стратегически предимства, в сравнение с които всички жестове на САЩ в Европа може да изглеждат като безсмислена миша суетня.

Ето например три възможни стъпки, които трудно ще си представим като агресивни поради отбранителния им характер, но които ще повлияят значително на цялата глобална среда за сигурност в Евразия. Някои от тях се отгатват от вече направените изявления от руската страна, други се гадаят от логиката на събитията.

1. Създаване на съвместна руско-китайска система за ранно предупреждение за ракетни атаки. В момента Русия притежава най-модерната в света станция с висока степен на готовност клас “Воронеж” (обхват 6000 км), която е основният елемент на такава система. Западната част на Руската федерация вече е напълно покрита. На изток има дилема: дали да продължат да ги строят по китайската граница, отлагайки перспективата за прикритие от най-опасната ракетна посока през Северния полюс, или да се доставят 2-3 станции на КНР за разполагане в китайския юг, за да да използва приходите за ускоряване на разполагането на “Воронеж” в руския север? И двете страни биха се интересували от взаимен непрекъснат обмен на информация от разширените граници, тяхната цялостна стратегическа сигурност ще се увеличи значително. Съюзниците от НАТО нямат нищо подобно.

2. Изключително безразсъдна и недалновидна стъпка предприеха САЩ, като продадоха 8 атомни подводници на Австралия. Те не само развалиха отношенията с Франция, нарушавайки собствената ѝ подобна сделка, но и отвориха напълно легален начин за продажба на, например, 8 подобни съда от Русия на Китай. Всеки от тях струва най-малко 5 млрд долара. В същото време австралийските подводници основно трябва да обикалят собствения си континент, което не представлява голям интерес във военно-стратегически план. Но 8 многоцелеви подводници на ВМС на Китай съвременно руско производство с успешно овладени от китайците хиперзвукови ракети са в състояние напълно да покрият Източнокитайско и Южнокитайско море от американския флот. Какъв е смисълът да се изпращат там групи самолетоносачи на ВМС като заплаха, ако могат да бъдат унищожени за броени минути?

3. Назрял е и въпросът за по-тясно сътрудничество, ако не и за пълното сливане на двете национални системи за глобално позициониране ГЛОНАСС и "Байду". Съвместното им съзвездие може да достигне 100 спътника (сега и двете компании имат около 75 спътника) и да претендират за точност в рамките на 1 метър, значително надминавайки по този параметър както американския ДжиПиЕс, така и европейския “Галилей”. В общата конкурентна борба господството в глобалното позициониране може да даде сериозни предимства на китайската и руската икономика.

Има и добро име за такава потенциална компания, “Гл0бай”, където средната нула е символ на стремежа към най-детайлна точност. Военните системи за целенасочване от всички видове бойни средства, придобили допълнителна точност, могат да останат автономни.

Разбира се, възможностите за обединяване на потенциалите на Русия и Китай далеч не са изчерпани с посочените направления. Специално европейците са засегнати от информацията за евентуално сключване по време на посещението на Путин в Пекин на споразумение за изграждането на газопровода „Силата на Сибир-2“ до Китай. Неговият ресурсен потенциал с изпомпване до 50 милиарда кубически метра годишно ще бъде разположен на същото място като източниците на газ за Европа - в Ямал. Нима не искате нашия газ? Тогава ще доставим до Китай. Процесът на сертифициране за “Северен поток-2” ще се ускори от това съобщение. Основното значение на проекта “Силата на Сибир-2” в сравнение с всички съществуващи е, че той ще обедини цялата газотранспортна система на страната от Балтийско и Черно море до Тихия океан. С негова помощ ще бъде възможно да се осигурят по-изгодни договорни условия в търговията с газ не само с Европа, но и със самия Китай. Допълнителни руски региони също ще бъдат снабдени с газ.

От трите преговори може би консултациите в рамките на ОССЕ не повдигат особени въпроси поради вторичния си характер по отношение на решенията, които могат да се вземат на срещите на руските пратеници с представителите на САЩ и НАТО . Повечето от членовете на ОССЕ, предвид липсата им на независимост, са готови да подпечатат изцяло това, за което се разберат там. Въпреки това Русия и страните от Централна Азия, които съставляват тази организация, на първо място Казахстан, имат всички основания да изразят своите претенции към ръководството на ОССЕ за изключително неразбираемата реакция към събитията в тази страна.

Въпреки всички трудности има известни шансове да се постигне споразумение поне за нещо със САЩ. Въпреки рязката им реторика, последното изявление на държавния секретар Блинкен за готовността на Вашингтон да се върне към ДРСМО все пак означава нещо. Каквото и да говорите, американците не искат да тласнат докрай и със собствени ръце руския кораб на свободно плаване в посока Китай . Пред Конгреса Белият дом ще се оправдае със спирането на "руската агресия в Украйна" (Каквато по начало никой не е смятал да извършва).

Очакваният пълен провал на срещата на Съвета Русия-НАТО за Москва всъщност може да означава началото на съвсем различна епоха. Досега Северноатлантическият алианс изграждаше отношения с постсъветските страни, включително Русия, само на двустранна основа, като категорично отказваше да води каквито и да е преговори с Организацията на Договора за колективна сигурност (ОДКС). Един от аргументите беше, че ОДКС уж съществува само на хартия. Очевидно след събитията в Казахстан, които демонстрираха реалните възможности на тази организация, настъпи моментът да се прекратят напълно отделните връзки на нейните членове с НАТО и да се преведат във формата на отношения между двете организации. В противен случай няма да има сътрудничество. И ако Алиансът възнамерява да се разширява още, тогава ОДКС също има право на това. Така структурите на НАТО и официалният Вашингтон одобриха евроатлантическите перспективи на Косово, непризнато от Русия. И в този случай на същото основание можем например да обявим перспективите за присъединяване към ОДКС за Абхазия, Южна Осетия, ЛНР, ДНР, Приднестровска Молдовска Република. Сама по себе си подобна врътка може значително да усложни процеса на постигане на консенсус в НАТО за по-нататъшното разширяване на блока на изток.

Превод: В. Сергеев

Стани приятел на Поглед.инфо във facebook и препоръчай на своите приятели