/Поглед.инфо/ Белоруско-китайските отношения могат да бъдат описани като „желязно братство и сътрудничество при всякакви метеорологични условия“, каза Александър Лукашенко през октомври 2020 г.

На фона на събитията от последните шест месеца подобни епитети не изглеждат нещо изненадващо. Пекин беше първият, който поздрави Лукашенко за победата му на президентските избори през август миналата година и нееднократно е заявявал, че подкрепя усилията на официален Минск "за защита на националната независимост", противодействайки на външната намеса във вътрешните работи на Беларус.

КНР, подобно на Русия, беше една от малкото страни в света, която застана на страната на белоруския президент. А. Лукашенко каза това още веднъж на Всебелоруското народно събрание на 11-12 февруари. Той подчерта стратегическия характер на партньорството с Пекин. „Сътрудничеството с Китай се превърна в една от причините за нападението на Запада срещу Беларус в края на миналата година, но това не трябва да ни спира“, каза белоруският президент.

През последните години белоруско-китайските отношения се превърнаха в една от ключовите насоки на външната политика на Минск. Това стана особено забележимо след държавния преврат през 2014 г. в Украйна. Пекин се интересува от Беларус като един от елементите на движението на китайски стоки към Европа в рамките на проекта „Един пояс, един път“. В Минск обмислят възможността не само да печелят пари от икономическата експанзия на КНР, но и да получават козове в преговорите с Москва, които продължават от години. С течение на времето обаче стана очевидно, че играта с Пекин не при неговите условия е практически невъзможна и голяма част от това, на което Минск разчиташе, остана на хартия.

В стратегическото си партньорство с КНР Беларус винаги е разчитала на икономиката. В някои случаи Минск успя да получи определен положителен резултат, въпреки че белоруско-китайското търговско и икономическо сътрудничество не се оправда напълно.

С финансовата подкрепа на китайските банки в Беларус се изпълняват или вече са изпълнени над 30 големи проекта в областта на транспорта, енергетиката и индустрията за около 8 млрд. долара. Китай се превърна в един от основните търговски партньори на републиката . Вярно е, че към 2020 г. на КНР се падат едва 2% от износа на Беларус и 9,65% от вноса. Основното перо на белоруския износ са минералните торове. Беларус има отрицателно търговско салдо с Китай (2,5 млрд. долара за 2020 г.). За сравнение: Беларус има отрицателно салдо от 2,8 млрд. долара с Русия, но на Русия се падат почти 50% от белоруския търговски оборот.

Търговските отношения с Китай не вдъхновяват белоруските икономисти, но не смущават идеолозите, които очакват в обозримо бъдеще да увеличат търговията с Китай. Официално това се прави с цел диверсификация на външната търговия и намаляване на зависимостта от Руската федерация.

През последните години Китай се превърна в един от основните кредитори на Беларус (след Русия). До 2019 г. Минск е привлякъл около 3,6 млрд. долара от Китай, или 18% от всички заеми от републиката. Именно Китай, а не Русия участва в изграждането на индустриалния парк “Велик Камък”, който официален Минск често нарича своята визитна картичка. КНР също така помогна на Беларус да се превърне в страна, която произвежда леки автомобили (завод “БелДжи”, около 40% от който принадлежат на китайците).

Сътрудничеството във военно-индустриалния комплекс (участието на китайската страна в създаването на белоруската РСЗО „Полонез“) също е сред основните причини за укрепване на двустранните отношения.

Имаше и неуспешни проекти с участието на Китай в Беларус; могат да се припомнят проблемите с доставката на оборудване за Минската ТЕЦ-5, недовършената китайска централа за избелена целулоза в Светлогорск. Политическата сфера обаче е по-важна. Тук Минск иска да види в Пекин не просто като партньор, а един вид противовес както на Русия, така и на западните страни.

Дори в периода на противоречия, възникнали между Минск и Москва през 2008-2010 г., Беларус активно привлича китайски партньори към сътрудничество, опитвайки се да замени Русия с тях. Пример за това е споразумението „За финансово сътрудничество при приватизацията и привличането на китайски инвестиции в Беларус през 2011–2013 г.“, според което на Пекин се предоставят условия, не по-малко благоприятни от Руската федерация в рамките на Съюзната държава.

През май 2015 г. президентът на Китайската народна република Си Цзинпин, подписал Договора за приятелство и сътрудничество с Александър Лукашенко, беше на посещение в Минск. През септември 2016 г. белоруският лидер посети Пекин, което доведе до споразумение за установяване на "доверително всестранно стратегическо партньорство и взаимноизгодно сътрудничество". Преди това Китай поддържаше подобно ниво на отношения само с Русия, Великобритания и Пакистан.

От този момент нататък, в очите на белоруското ръководство, Пекин най-накрая се превърна в един от най-важните защитници на статуквото в републиката. В Беларус вярват, че постигнатото ниво на двустранно сътрудничество е станало възможно само благодарение на личните отношения между Лукашенко и Си Цзинпин. Това обяви в началото на февруари първият вицепремиер на републиката Николай Снопков: "Беларус и Китай са установили стратегическо партньорство благодарение на приятелството на лидерите на двете страни и искреността."

Приоритетът на отношенията с Китай стана още по-важен за официален Минск, след като Пекин подкрепи Лукашенко по време на президентските избори през 2020 г. Всъщност единствено Русия и Китай не позволиха на Беларус да се окаже в международна изолация.

В същото време в белоруската столица, търсейки подкрепата на Китай, очевидно предпочитат да не мислят, че КНР е обърнал специално внимание на Беларус, не защото го вижда като сериозен търговско-икономически партньор, а заради геополитическата ситуация в Източна Европа. Поради проблемите в Украйна Пекин беше принуден да преразгледа плановете си за изграждане на своя транспортен маршрут до Европейския съюз, като се фокусира върху Беларус. Освен това стабилността, за която толкова много се говори в Минск, е допълнителен стимул за Китай да поддържа настоящото състояние на нещата в републиката. Пекин се нуждае от спокойна платформа за разширяване на пазарите в ЕС и ЕАИС.

Не може да се отрече, че Беларус има определено значение за КНР по отношение на конкуренцията в постсъветското пространство с Руската федерация. Постепенното разширяване на влиянието му в Беларус може да се използва от Пекин като инструмент в преговорите с Москва в области, които са далеч от белоруските проблеми.

Белоруско-китайските отношения наистина могат да бъдат наречени стратегически важни и за двете страни, но не може да се предполага, че Беларус ще може да замени партньорството си с Русия с тях.

Превод: В. Сергеев