/Поглед.инфо/ Във Вашингтон приключиха преговорите между японския премиер Йошихиде Суга и американския президент Джо Байдън. И за единия, и за другия това беше дебютът на дипломацията лице в лице на високо ниво. Съдейки по телевизионните снимки на моравата пред Белия дом и усмивките под маските, страните са останали доволни една от друга.
Списъкът с обсъдените въпроси е впечатляващ: от нормализирането на японско-южнокорейските отношения и климатичните проблеми до недопустимостта на расовата дискриминация в САЩ срещу лица от азиатски произход. Дискусията обаче беше съсредоточена върху проблемите на геополитиката и военната стратегия в Източна Азия или както се казва сега в Индийско-Тихоокеанския регион. Двамата лидери очертаха съвместни действия за „ограничаване на напористия Китай“, който, след като спечели икономическа мощ, се е заел да играе независима политическа роля в света. Освен това създава впечатляващ военен потенциал.
САЩ и Япония се споразумяха да ограничат нарастващата мощ на Китай заедно. Причината за оправданието на подобна политика е измислена отдавна: защитата на малките необитаеми островчета в Източнокитайско море, наречени Диаою в Китай, а в Япония - Сенкаку. Според Пекин тези острови отдавна са китайски, което се потвърждава от документи и карти от XV век. След това, по време на разгърнатата от Токио японско-китайска война, Диаою е зает от японците и включен в архипелага Рюку (Окинава). И след връщането на административните права на Рюку от американците през 1972 г., и Сенкаку се „връщат“ при японците, с което Китай категорично не е съгласен.
Китайците подсилват своите претенции към Диаою, като изпращат патрулни и риболовни кораби до водите, които ги мият. В миналото е имало случаи на групи китайски младежи, които са стоварвани на необитаемите острови с китайски национални знамена. През последните години японската брегова охрана засили контрола над водите около островите, с което Пекин не може да се съгласи. И тази година китайските и японските власти позволиха на екипите на своите патрулни лодки, ако е необходимо, да отворят не само предупреждение, но и с огън на месо.
Опасявайки се от въоръжени сблъсъци за спорните острови, които могат да се разширят до мащаба на местна война, японското правителство отдавна иска от Вашингтон да потвърди официално, че САЩ разглеждат Сенкаку като суверенна японска територия. Следователно пети член от двустранния договор за сигурност от 1960 г. за защита на Япония от американските въоръжени сили в случай на нападение върху нея се прилага за тези острови. При Тръмп от време на време от американски генерали се правеха изявления за включването на Сенкаку в американската зона на отговорност, но това не е достатъчно за Токио. Японското правителство иска да накара Пекин да разбере, че при сблъсък с Япония китайците ще се справят директно с въоръжените сили на САЩ.
И сега целта е постигната. Обвинявайки КНР в "авторитаризъм", "ескалация на морския натиск в Източнокитайско и Южнокитайско море, както и засилен военен натиск върху Тайван", Суга и Байдън заявиха, че "двустранният съюз се основава на общи ценности като напр. свобода, демокрация, човешки права и върховенство на закона; това е в пълен контраст с това, което Вашингтон нарича авторитарни държави като Китай. " Съединените щати „потвърдиха непоклатимата си подкрепа за отбраната на Япония в съответствие с нейния договор за сигурност, включително чрез използването на ядрен потенциал“, се казва в съвместното изявление и също така се съгласяват на ангажимента на САЩ да защитават контролираните от Япония острови Сенкаку в Източнокитайско море, съобщи японската агенция „Киодо Цушин“. „Заедно се противопоставяме на всякакви едностранни действия, целящи подкопаване на японското управление на островите Сенкаку“, заявиха двамата лидери в съвместно изявление.
Обвинявайки Китай за създаване на напрежение, администрацията на Байдън получи, наред с други неща, възможността да използва проблема със Сенкаку/Диаою като претекст за влошаване на ситуацията в Източна Азия, включително ядрено изнудване.
Американците обаче не обичат несподелените подаръци. В замяна Байдън поиска Суга всъщност да промени позицията на Япония по отношение на Тайван, като го защити от Китай, което би довело до сериозни, много чувствителни последици за Токио. Факт е, че за разлика от Вашингтон, който въпреки споразуменията си с Пекин често нарушава принципа „един Китай“, японското правителство внимателно избягва това.
Както говорителката на Белия дом Джен Псаки предупреди, Байдън разговаря със Суга за „насилствените действия на Китай срещу Тайван“. А японският министър-председател, рискувайки значително влошаване на отношенията с КНР, за първи път от половин век се съгласи да направи съвместно изявление с американския президент за Тайван. Тайван беше споменат пряко в съвместно изявление на лидерите на САЩ и Япония за първи път от 1969 г. (когато Ричард Никсън и Айсаку Сато преговарят).
Като свързва въпроса със Сенкаку с Тайван, Суга подчерта значението на сигурността на Тайван. Японският премиер осъди засилената активност на Китай на спорните острови. „Премиерът Суга и аз днес потвърдихме нашето крепко сътрудничество в рамките на американско-японския съюз за осигуряване на общата ни сигурност“, каза Байдън след преговорите. Осъзнавайки, че Пекин ще разгледа „загрижеността, изразена от Суга и Байдън относно военните маневри на Китай в района на Тайван, както и ситуацията в автономните Хонконгски и Синдзян-Уйгурски райони“, като намеса във вътрешните работи на КНР, японският премиер въпреки това се съгласи с тези твърдения.
Не трябваше да се чака дълго отговор. Китай изрази "дълбоко недоволство" от съвместното изявление на лидерите на Съединените щати и Япония относно Хонконг, Тайван и СУАР. Това се посочва в съобщение на уебсайта на китайското посолство в САЩ. „Въпросите на Тайван, Хонконг и Синдзян са свързани с вътрешните работи на Китай. Въпросите на Източнокитайско море и Южнокитайско море се отнасят до териториалната цялост на КНР, нейните законни права и интереси. Всички тези въпроси засягат основните интереси на Китай и не позволяват намеса отвън. Изразяваме дълбоко недоволство и категорично се противопоставяме на съвместното изявление на лидерите на САЩ и Япония. Китайската страна твърдо ще отстоява интересите си за суверенитет, сигурност и развитие“, заяви дипломатическата мисия.
Прави впечатление, че, съдейки по отворената преса, лидерите на САЩ и Япония не споменаха Русия по време на преговорите. Въпреки че е трудно да си представим, че не е имало разговор за политиката към страната ни. Едно от обясненията за такава сдържаност може да бъде загриженост за създаването на благоприятна атмосфера при възможни срещи на Байдън и Суга с президента Путин. Може би нито американците, нито японците искат да изгарят прибързано мостовете. Друго обяснение може да са упоритите надежди във Вашингтон и Токио, че Москва ще успее да се отдалечи, ако не и да го откъсне, от Пекин и да премине на тяхна страна.