/Поглед.инфо/ Президентът на САЩ Джо Байдън, изказвайки се на срещата на Г -7 през юни, заяви, че трябва да се изгради „нов световен ред“, основан на „ценностния алианс“ със съюзническите страни. Но за изграждането на такъв световен ред европейските страни и Япония ще бъдат принудени да застанат на страната на САЩ (срещу Китай).

Като се има предвид значението на Китай в световната икономика днес, е малко вероятно американската администрация да успее в своите проекти. Сътрудничеството с Китай е незаменимо за Европейския съюз и Япония, тъй като без него те ще се борят значително по-дълго за да се възстановят от предизвиканото от новата пандемия от коронавирус глобално икономическо забавяне.

Увеличаването на глобалните икономически различия, сривът на средната класа и намаляващият икономически растеж доведоха до популизъм в САЩ и Европа, който между другото изигра голяма роля за бързото разпространение на вируса в САЩ и европейските страни. Сами по себе си САЩ може да не успеят в опитите си да се противопоставят на Китай, без да засилят съюза си с ЕС и Япония.

Затова какво трябва да направят САЩ, ЕС и Япония? Те трябва, вместо да се опитват да сдържат възхода на Китай, да се стремят да постигнат общ просперитет чрез сътрудничество с Китай и други азиатски страни, тъй като икономиките на САЩ, ЕС и Япония са преплетени с китайската икономика. Всъщност развитите икономики могат да преодолеят COVID-19 и икономическите кризи само чрез сътрудничество с Китай и други нововъзникващи азиатски икономики.

През второто десетилетие на този век темпът на икономически растеж на развитите страни беше в диапазона от 1 процент след срива на Lehman Brothers и кризата с еврото. За разлика от това, китайската и индийската икономика растат с годишен темп от над 6 %.

Китай изпревари Япония през 2010 г., за да стане втората по големина икономика в света, а САЩ през 2014 г., за да стане най-голямата икономика по отношение на БВП (изчислен по паритета на покупателната способност).

Световната банка и Международният валутен фонд прогнозират, че Китай ще изпревари САЩ дори по отношение на БВП (номинален) до 2030 г., а Организацията за развитие на икономическото сътрудничество казва, че Китай и Индия ще станат двете най-големи икономики до 2060 г.

Мнозина смятат, че изборът на Байдън за президент на САЩ ще върне „Америка“ на глобалната лидерска позиция и ще възстанови здравословното състояние на международните отношения. САЩ обаче не са променили предпазливия си подход към Китай и агресивната си стратегическа индо-тихоокеанска политика.

Типичен пример за тази политика е така нареченият QUAD, неформалният съюз на САЩ, Япония, Индия и Австралия, основан на ценностите „демокрация“ и „свобода“ и имащ за цел да контролира възхода на Китай. Сега САЩ обмислят разширяване на групата, като включат Република Корея, Виетнам и Франция.

Съединените щати са предпазливи към Китай, защото се страхуват, че рано или късно те ще престанат да бъдат световната суперсила. И затова САЩ се опитват да сдържат и потиснат Китай, преди Китай да го изпревари във военната мощ и най-напредналите технологии.

Въпреки че Япония и Европа са политически съюзници на САЩ, те разбират, че е необходимо да се поддържат икономически отношения с Китай, за да се улесни икономическото им възстановяване от пандемията.

Но САЩ може да не позволят този път политическите и икономическите връзки да бъдат третирани отделно.

В своята книга „2034: Роман за следващата световна война“, адмирал Джеймс. Ставридис, бивш върховен главнокомандващ на НАТО, и Елиът Акерман, американски ветеран от морската пехота в Афганистан, подчертават три фактора, които биха могли да предизвикат китайско-американски конфликт: островите Диаою, Южнокитайско море и Тайванският въпрос. И казват, че Китай може да започне войната.

Но изглежда, че Китай няма да започне войната, защото няма причина да го прави, тъй като със сигурност ще изпревари САЩ икономически, ако стабилният му икономически растеж продължи.

И все пак, ако САЩ предизвикат военен конфликт с Китай, Япония може да бъде принудена да се присъедини към него. Така че трябва да се положат всички възможни усилия за предотвратяване на възможната война, защото дори „ограничена война“ би била опустошителна за региона - който включва Китай, Русия и Корейския полуостров - и би възпрепятствал регионалното развитие за дълго време.

Стратегията на САЩ изглежда подобна на Мюнхенското споразумение. През 1938 г. Великобритания и Франция подписаха споразумение с Германия (и Италия), отстъпвайки чехословашката територия на Судетите на нацистка Германия с надеждата, че това ще доведе до война между Германия и Съветския съюз и ще ги „спаси“ от нацистката армия. По същия начин САЩ може да се опитват да предизвикат война между азиатските страни, за да избегнат пряката конфронтация с Китай.

Азиатските страни не бива да попадат в този капан, дори случайно, защото това ще попречи на растежа на Азия и ще позволи на САЩ и Европа отново да доминират в света и Азия в дългосрочен план.

САЩ се опитват да изолират Китай с помощта на своите съюзници Япония и РК, както и някои държави-членки на АСЕАН, за да гарантират, че те остават лидер в световната икономика. Япония трябва да подкрепи икономическото развитие на Азия и да укрепи икономическите отношения със съседните страни и страните от ЕС, въпреки запазването на политическото си сътрудничество със САЩ. Нищо не би било по -опасно и безполезно, ако Япония се бори заедно със САЩ срещу Китай. Такъв сценарий трябва да се избягва на всяка цена.

Всъщност Япония и държавите от ЕС трябва да помогнат за стимулиране на световната икономика, като координират политиките си и си сътрудничат с Китай, Индия и държавите от АСЕАН.

Япония се издигна от развалините на Втората световна война и се превърна във втората по големина икономика в света чрез усърдие, упорит труд, технологично развитие, правилно планиране и сътрудничество с други азиатски икономики. Друг е въпросът, че Китай го изпревари като втората по големина икономика през 2010 г.

Япония, като икономическа и технологична централа, трябва да работи с Китай и РК за постигане на глобална стабилност и просперитет. Източноазиатските страни като Япония, Китай и Корея, които в световен мащаб превъзхождат икономическата си мощ, трябва да работят заедно за изграждането на по -справедлив световен ред, вместо да разширяват военната си мощ, да увеличават напрежението и да се борят един срещу друг. Нашата мисия трябва да бъде да направим нов световен ред, основан на мир и просперитет, и да насърчим развитието на света.

* Авторът е професор в университета Аояма Гакуин.