/Поглед.инфо/ „Русия иска да изпрати войски в Украйна на няколко места едновременно и ще извърши атака през януари-февруари$. Броят на подобни изявления в САЩ и ЕС се е увеличил драстично. Очевидно става дума за подготовка на голяма провокация от страна на Киев, а Западът предварително предупреждава Москва да не реагира на нея. Службата за външно разузнаване вече заяви, че ситуацията около Украйна опасно наподобява ситуацията около Грузия през 2008 г.

Обикновено в Русия се подиграват на изявленията на украинците, че Русия готви инвазия в Украйна и ще я извърши всеки момент. Виковете на лъжливото овчарче се носят от много години и колкото повече фантастични подробности се дават в Киев, толкова повече стават поводите за шеги.

И сега е трудно да се приемат сериозно думите на началника на Главното разузнавателно управление на Министерството на отбраната на Украйна, 35-годишния генерал Кирил Буданов. Буданов „знае със сигурност“, че атаката ще включва въздушни удари, артилерийски и бронирани атаки, последвани от десантни операции на руските войски в Одеса и Мариупол, както и инвазия през Беларус.

Това не е първата подобна изцепка на този млад мъж със златни пагони. Преди дни Буданов вече "предсказа" нахлуването на руските войски и дори говори за очакваните му дати - януари-февруари догодина.

Като се има предвид, че президентът Владимир Зеленски има нови проблеми с рейтинга, всичко това може да се счита за стандартен опит на Киев да се обедини отчасти уплашените, отчасти ядосаните граждани около държавния глава и срещу общ враг. Това е стар политически метод, който не е изобретен в Украйна, но в Украйна е особено високо ценен и много често използван.

Има съображение, че този път ситуацията е много по-сложна и не се ограничава до пиар подкрепа за президента Зеленски. Факт е, че американците първи пръснаха темата за „подозрителни движения“ на руските войски и възможността за тяхното нахлуване в Украйна, а в Киев дори отрекоха твърденията на американците, което само по себе си е нетипично.

Идеята, че Зеленски може да вербува американското разузнаване в своята информационна служба, е меко казано съмнителна. Това не е по силите на президента на Украйна, особено сега, когато след публикуването на т.нар. “Досие на Пандора”, американското разузнаване, има тенденция да работи по-скоро срещу Зеленски.

Междувременно, според “Ню Йорк Таймс”, именно ЦРУ изпраща тревожни призиви към съюзниците от НАТО, за да „попречат на Русия да предприеме военни действия в Украйна“. От своя страна канал Си-Би-Ес, позовавайки се на официални лица, информирани по въпроса, твърди, че „инвазията зависи от метеорологичните условия“ и „може да се случи в рамките на няколко седмици, ако няма западна намеса“.

Това са само най-новите примери в гъстия двуседмичен поток от подобни публикации и изявления. Общественото мнение е недвусмислено подготвено за началото на военен конфликт между Русия и Украйна. И това вече не са празни приказки за руската заплаха. Това само по себе си е заплаха за Русия.

Най-безобидното обяснение за случващото се (ако изключим малко вероятната информационна специална операция за надуване на рейтинга на Зеленски) е опит на американците да договорят със съюзниците си нов пакет от санкции срещу Русия, за да го използват като средство за оказване на натиск върху нея. Поне такъв призив се съдържаше в гореспоменатото предупреждение на американското разузнаване, а фактът, че Вашингтон отдавна подготвя собствен пакет от санкции, не е нещо ново.

Беше съобщено дори, че президентът Джо Байдън е успял да отхвърли няколко версии на проекта за ограничения като „недостатъчно строги“.

Във Франция - един от участниците в "нормандския формат" - не се съобщава за подготовка на собствени санкции. Но наскоро външният министър на страната Жан Ив льо Дриан отправи категорично предупреждение към Москва по същата тема – „всяко нарушение на границата, всяка инвазия ще доведе до изключително сериозни последици“.

Намерението на западните страни да заредят револвера и да го пъхнат в задния джоб под предлог за „агресивните планове на Москва“ не ни е приятно, но все още още няма нищо принципно опасно. Много по-лошо е, ако това е междинна стъпка в схемата, която ще бъде последвана от пълномащабна провокация - такава, при чието изпълнение се очаква Русия да се намеси в украинския живот, или поне да извърши нещо, което може да се представи като такава намеса.

Тогава може да се протегнат до този метафоричен пистолет и да се дръпне метафоричният спусък. Най-малкото украинската страна пламенно ще настоява за това. Новият пакет от санкции може дори да се превърне в основната отправна точка за украинската външна политика в близко бъдеще - поради липсата на други насоки, които не са безнадеждни по отношение на постиженията (списъкът известен - преди всичко това е присъединяване към ЕС и НАТО).

Що се отнася до руската външна политика, тя ясно проследява принцип, който нито Киев, нито Вашингтон, нито Брюксел могат да отрекат: ние няма да атакуваме първи.

Опитват се да стоварят на съвестта ни три случая на „военна агресия“ – войната с Грузия през 2008 г., обединението с Крим и началото на конфликта в Донбас. Ние, разбира се, имаме принципно различна позиция относно това дали и в трите случая става дума за „агресия“, а в случая с Донбас – за участието на руската армия в конфликта по принцип. Но не това е въпросът сега, а фактът, че военната намеса на Русия, реална или въображаема, винаги е била продиктувана от необикновени събития със стрелба и трупове.

През 2008 г. - атака срещу руски миротворци и опит за щурмуване на Цхинвали от грузинската армия. През 2014 г. - чрез въоръжен държавен преврат в Киев и пълномащабна военна атака на новите власти в Донбас, чиито жители искат автономия.

Страшно е да си представим, че това трябва да се случи през януари-февруари следващата година, за да могат руските войски да преминат украинската граница на няколко места едновременно. Самото им присъствие недалеч от нея, колкото и да искат американците, не е доказателство за агресивни намерения, напротив, това е възпиращ психологически фактор както за Украйна по отношение на провокациите в Донбас, така и за страните от НАТО, които зачестяват военните учения и проучване на възможността за разширяване на присъствието си в Черно море.

За съжаление сега е благодатно време за провокации от украинска страна. Да припомним, че преди дни между Москва, от една страна, и Берлин и Париж, от друга, най-накрая се оформи остър дипломатически конфликт. Вместо да принудят Киев да размрази мирния процес и да изпълни Минските споразумения, западните посредници, противно на собствените си изявления, угаждат на украинците и се опитват да прехвърлят отговорността за застоя на Русия.

След като констатира тази задънена улица и неразрешимостта на противоречията, Владимир Путин подписа исторически указ, който трябва да съживи производството и външната търговия в ДНР и ЛНР. Преди седмица Украйна имаше много по-изгодна позиция в конфликта с непризнатите републики. Сега планът за уморяване от глад на Донбас може да се счита за официално погребан - отварянето на руския пазар радикално променя позицията не в полза на Украйна, така че трябва да се очакват стъпки от Киев, където вероятно се обсъжда военно решение на проблема.

Такива стъпки, при които се очаква реакция от руската армия. А фактът, че американците подготвят Европа и световното обществено мнение за подобно развитие на събитията, говори за координацията на действията между тях и Киев.

Това вече не е спекулация, това е официалната позиция на Русия, за която въоръженият конфликт в Украйна, особено със страните от НАТО, обещава огромен брой проблеми и абсолютно никаква полза. Фактът, че Киев може да прибегне към провокации, за да оправдае изявленията за заплахата от нахлуване, беше споменат наскоро от прессекретаря на руския президент Дмитрий Песков в ефира на предаването „Москва. Кремъл. Путин" по телевизионния канал "Русия 1". Според него истерията се раздухва изкуствено и чрез нея украинското ръководство се опитва да стигне до военно решение на конфликта в Донбас, вероятно под прикритието на учения на НАТО в Черно море.

„Да се създаде поредното бедствие за себе си и за всички в Европа. Това е, към което се стреми Украйна“, подчерта Песков, като призова САЩ да спрат напредването на военната инфраструктура на НАТО към руските граници и да спрат „напомпването на Украйна със съвременни оръжия, като по този начин „вдъхновяват“ безумни действия.

Адресатът на съобщението е от основно значение. Сега Русия изхожда от факта, че е невъзможно да се договорим за каквото и да било с настоящото украинско ръководство. Надеждите за взаимно разбирателство с Берлин и Париж също са изчерпани. Последният начин да избегнат големи проблеми е диалогът със САЩ, така че предстоящата онлайн среща на високо равнище Москва-Вашингтон с участието на висши служители придобива колосално значение. И Киев, и западните му партньори ни дават твърде красноречиво да разберем, че залогът за провала на тези преговори може да бъде война с непредвидима до момента степен на „хибридност“.

Руската служба за външно разузнаване вече заяви, че състоянието на нещата около Украйна силно наподобява ситуацията в Грузия в навечерието на 2008 г. Сега, както и тогава, Западът формира у руския съсед „чувство за всепозволеност и безнаказаност“, което заплашва да доведе до непоправими последици.

Колкото и смешни да изглеждат историите за руския десант край Одеса, шегите свършиха. Но Украйна остава.

Превод: В. Сергеев