/Поглед.инфо/ Андрей Бистрицки, председател на Съвета на фондация Валдай, за това как Азия отваря завесата на нов свят

Време е още веднъж да си спомним за поговорката за "светлината идваща от Изтока." И работата не е просто в това, че азиатските икономики се развиват изключително бързо, но и в това, че на Изток все по-ярко се проявяват чертите на бъдещото светоустройство и социален порядък.

Пандемията при цялото свое коварство само подчертава новите възможности на азиатските страни, както и новите предизвикателства, пред които те са изправени.

Всъщност, това е и темата на ХI Азиатска конференция на Валдайския клуб: "Русия и Азия след пандемията", която ще се проведе на 9 декември.

Пандемията като такава не ни донесе нищо ново, освен инфекция и страдание.

Но тя, разбира се, разкри, изостри и ускори тенденциите, които се наблюдаваха и до появата й.

Една от тези тенденции е бързото развитие на Азия. Поразително е, че Азия като цяло и отделно страните в нея се оказаха много по-стабилни и упорити в условията на Ковид-19, отколкото Запада, който изглеждаше водещ в редица отношения.

Достатъчно е да разгледате показателите за заболеваемост и смъртност от коронавирусната епдиемия в различните страни, да ги сравните помежду си, за да бъдете сигурни.

Мнозина отдават това на предполагаемата склонност на азиатците към социална дисциплина.

Това обаче едва ли е достатъчно обяснение. Според мен е по-важно, че населението на много азиатски страни е проявявало способност към консолидация и социално съгласие в тежките моменти.

А азиатските елити са показвали едно отговорно и хуманно поведение съответно.

Освен това, може да се наблюдава и способност към изменение на моделите на социално-икономическото развитие.

Вероятно, повтарям, тази способност е съществувала и преди, но пандемията принуди много страни да действат бързо и да се възползват от критичната ситуация за драстични промени.

Тайланд например обяви промяна в подхода си към туризма. И това не трябва да се разглежда като някакъв си частен случай.

Пред нас тече напълно радикално преобразование на националната икономика и даже на националните самосъзнания.

Отказът от масовия туризъм, от така символичната тайландска ваканция, като Патайя (тоест от евтината и свободна почивка, която е коктейл от наркотици и достъпен секс, означава ,че тайландското общество започва да гледа на себе си по нов начин.

Или, което според мен е по-точното, е намерило сили за такова нещо.

И основата на тези сили това е растящата икономика, която е способна да даде заетост, вместо задоволяването на извратените желания на възрастния европейски турист.

И също така една укрепваща нова самоидентичност, а именно осъзнаването, че тайландският човек не е по-лош от другите хора.

Като цяло, разбира се, това е естествено продължение на антиколониализма.

Не по-малко впечатляващ е и Сингапур, който съумя да построи удивително мултикултурно общество, говорещо на четири официални езика и още почти на десет други, които се използват от населението му.

Успешното съществуване на най-различни етноси в рамките на обединяваща идентичност помогна и за много успешната борба с коронавируса.

А Сингапур е и най-голямото пристанище и в известен смисъл център на Азия. И в този център към момента на писането на тази статия,има 29 души, които са починали от коронавируса от общо 58 хиляди, които са се разболяли.

Почти всички останали са се възстановили и животът им ще приклячи, когато му дойде времето, по някоя друга причина.

На теория пандемията трябваше да отвори очите ни за новите социални образувания, възникващи в Азия. Не всички от тях си приличат да речем, на западния социален ред.

Но те - тук повтарям, пандемята подчерта това - демонстрираха своето разбиране за социална справедливост, права на човека, свобода, равенство и управление на социалните процеси.

Новите видове социалност (такива като например в Сингапур, Южна Корея или пък Виетнам)заслужават най-внимателно изследване, тъй като те откриват оригинални способи за съчетаване на историческите навици и новостите.

Освен това те съчетават демокрацията с традиционната йерархия, идентичност, но и чувство за принадлежнсот към един голям и отворен свят.

Повтарям, тук няма противопоставяне със западните модели на обществено устройство. Това са само нови начини за реализирането на базовите човешки потребности, както социални, така и духовни, материални и практически.

Впрочем, няма и смисъл да се привежда пирамидата на Маслоу тук, въпреки че самият той, както казват, не я е нарисувал.

Като цяло успехите на азиатските страни в борбата срещу пандемията придадоха немалко ентусиазъм, както на правителствата, така и на гражданите.

И това вдъхновение, усещане за самочувствие, със сигурност ще даде своите плодове. Основното в тези плодове ще бъде растящата самостоятелност.

И говорим не само и дори не толкова за Китай, а за целия регион, който все повече ще разчита на себе си. Вече писах, че трябва да се научим да живеем без Съединените американски щати.

И въпросът въобще не е в някои качества на Съединените щати, нито в отрицателното отношения към тях.

Щатите безусловно ще играят много важна роля в света. Работата въобще не е в Съединените щати, а в други страни, които разбраха, че те сами могат да склчват всякакви съюзи, да създават коалиции, да решават икономически, социални и дори и военни въпроси.

Повтарям, че пандемията показа, че страните могат да разчитат само на себе си и на онези партньори, с които са установили работни и добри отношения.

Освен това, пандемията показа недостатъчната обосновка на безусловното лидерство на страните от Запада.

Това означава, че азиатските държави ще създават новия свят в огромния Азиатско-Тихоокеански регион, в страните, свързани с Индийския и Тихия океан.

А това е практически целият свят.

И при новите световни конфигурации имат място и Русия, и Китай, и Австралия, и Индонезия, Малайзия, Индия и като цяло всички, които искат и ще могат да си сътрудничат.

Включително, между другото, и Съединените щати.

Разбира се, пътят към наистина многостранен свят нито е лесен, нито е прост. Препятствията по него са много.

И едно от основните препястствия, това е информационно-комуникационната среда, която е построило човечеството. Де факто се появи нова вирутална реалност, в която човечеството живее паралелно с традиционния свят.

Както и всичко, това дава удивителни възможности, но тази среда носи и страшни заплахи.

Сред тях са съмнителна информация, а също съзнателно или пък несъзнателно изкривяване на реалността, манипулиране на мнението и много други, които са в списъка с тези заплахи.

Следователно, тази среда изисква регулиране, както някога такова са изисквали и ядрените оръжия.

Ядрената енергия донесе много блага и ползи, но във вида на бомби и ракети тя съдържа очевидна и смъртоносна заплаха.

Любопитно е, че и тук Азия в известен смисъл изпреварва всички. Комуникационните проблеми са отчетливо осъзнати в региона, а страните се опитват да намерят приемливи решения.

Без съмнение подходите тук са различни. И основното предизвикателство е как да се намери баланс между свободата за разпространение на информацията и отговорността, скоростта на доставката на информацията, както и нейната надеждност.

И това не са всички проблеми.

Може би не осъзнаваме колко скоро и колко силно ще се промени светът. Но ако се вгледате внимателно в съвременна Азия, някои характеристики на предполагаемото бъдеще ще могат да бъдат разпознати.

И отново не можем да не си припомним думите на великия руски философ Владимир Соловьов:

"Какъв Изток искате да бъдете: Изтокът на Ксеркс или на Христа?" (1890)

* Андрей Бистрицкий е председател на съвета на фонда за развитие и поддръжка на дискусионния клуб "Валдай". Декан на факултет по комуникации, медии и дизайн към НИУ ВШЕ, член на руския Съюз на писателите.

Превод: СМ