/Поглед.инфо/ Няма такъв коментар или статия, чиято основна идея не би могла да се побере в една фраза. Например, това: по мнението на двама американски експерти, либерализмът (известен още като демокрация) се е докарал в отчайваща ситуация. Защо? Съпротивлявайки се на нелибералите и авторитаристите (а това са Русия, Китай, много други страни плюс собствените им републиканци и подобните им европейци), този техен либерализъм, оказва се, е принуден да сам да стане толкова авторитарен, че за каква демокрация може да става дума.

А останалото са детайли, но в тях, както винаги, е основната прелест. Няма да даваме всички подробности (говорим за изключително дълга, жалка и дори сълзлива статия във Foreign Affairs), но мъничко може. Поне само заради това, че авторите говорят за истинска криза на целия световен ред, а за нас, живеещите на тази планета, той също, естествено, е интересен.

Една добра подробност -относно това как започна бедствието. Случи се, разбира се, през 90-те, когато някой реши, че е победил СССР и целия социалистически блок в Студената война. И тогава тези като че ли победители започнаха с радост да създават един единен отворен глобален свят.

В стария свят обаче всичко беше по-просто: всяка страна от конфронтацията си седеше на собствената добре оградена територия с две различни икономики и ценностни системи. На никого от Съединените щати и през ум не му минаваше да разположи производство в глобален мащаб в Съветския съюз и обратното - ала след 90-те години започна да се оформя система, в която икономиките на САЩ и Китай все повече и повече се сливат в единна, и това се отнася и за Русия и целия свят. И тази ситуация се превърна в източник на растеж и просперитет за Съединените щати и страните от Европейския съюз, макар и не само за тях.

И така, вече имаше не два или три свята, а един - и то с еднакви и първоначално не особено контролирани информационни потоци. И тук „някои държави, като Китай, успяха да получат ефективен достъп до предимствата на либералния световен ред, без да приемат изискванията на политическия либерализъм“, разказват нашите автори.

И не само Китай "не приема изискванията" - има много такива държави и хора. И всички те започнаха свободно да се изразяват, да споделят идеите си със света, като че ли наистина така трябва и да бъде.

Ето на това място се появява капанът, с който започнахме нашия разговор: Западът беше силно изненадан и обиден, че неговите изисквания и норми не бяха приети на 100%, а администрацията на лошия републиканец Джордж У. Буш избра „милитаризирана версия за придвижване и насърчаване на демокрацията " Така определят войните на Буш нашите автори. Между другото, имената им са Александър Кули и Даниел Нексън - те не принадлежат към големите звезди на политологията, но мислят ясно.

Да видим сега обаче какво става. Думата "либерализъм" означава "свобода", авторитаризмът е точно обратното. Демократите (известни още като либерали) са фаровете на свободата. Свободата е отговорът на всички въпроси, това, което най-много искат самите хора, независимо къде са родени, нали така?

А тук разни неправилни режими злонамерено не дават на своите поданици да придобият свобода, затова и страни от типа на Съединените щати започват да мачкат целия свят със своята „милитаризирана версия“ на последната. Получава се нещо като бомби и санкции за свобода, почти като пчелите срещу меда. Тоест пчелите (Буш) са се оказали неправилни?

Всичко всъщност е още по-лошо, обясняват ни авторите на статията. По-лошо, защото днес е ясно: „либералният световен ред работи по-добре и в полза на авторитарните режими, отколкото за либералните демокрации“. Защото лошите режими и хора, повтаряме, открито и свободно изразяват идеите си по света по каквито им падне канали, преди всичко по информационните. И по някаква причина на много хора по света тези идеи се харесват много.

И така, Русия и Китай, а също и Виктор Орбан (Унгария) и – страшно е да се каже – Доналд Тръмп в Съединените щати, и много, много други, си мислят каквото искат, че дори и го казват. Така че сега заплахата за либералите идва не толкова отвън, колкото отвътре.

Знаете ли на какво прилича това? На най-сетне създаден, свободен (либерален) пазар на идеи и практики, който се появи през 90-те години. На този пазар, на тезгяха до свободата, е сложено нещо, наречено авторитаризъм. И по някаква причина хората предпочитат втория продукт.

Тук трябва да се ориентираме. Или ние, земните жители, всъщност люто ненавиждаме свободата - и нейните поборници трябва да бъдат по-скромни: да ни търпят и ни обясняват, че да правим това, което искат от нас, е по-добро от това, което ние искаме. Или – на тезгяха са объркали етикетите. И там, където пише "свобода", е трябвало да се пише нещо друго.

Как се случи така, че либералният световен ред, в неудържимия си стремеж да принуди всички да бъдат свободни, породи – преди всичко на собствената си родна територия – истински концлагер и дори се опитва да наложи тези практики на всички?

Ето просто наслуки, от информационните потоци - за това какво представлява сега американската наука с нейните уж утвърдени академични свободи: днес "дори на Айнщайн щяха да запушат устата с крясъци и щяха да го превърнат в еретик, ако се разбунтува срещу мътната, политически коректна, неподлежаща на дискусии "оконнчателна наука ", независимо дали става дума за изменението на климата или ефективността на антиковидните мерки."

И няма смисъл да повтаряме още веднъж това, за което самите западняци (но не и либералите) пишат: за насилственото разпадане на семейства, за омразата към религията, за расистките погроми, за „културата на отмяната“ на несъгласните... Това всичкото да не би ние да им го съдадохме?

И последното - относно световния ред. С тежка въздишка нашите двама автори ни казват: заплахата от своя - западния - плюс нашия "нелиберализъм" е толкова голяма, че "всеки опит за справяне с тази криза ще изисква политически решения, които ще бъдат явно нелиберални или ще изискват нова редакция на либералния световен ред“.

Тоест капанът се захлопна. Гордите свободолюбци, опитвайки се да сдържат опонентите си, са достигнали до такава степен на въвеждане на несвобода, че сега им остава само да удвоят репресиите. А за нас остава да се надяваме, че либералният концлагер ще се самоунищожи, без при това да зарази нашия нормален свят.

Превод: ЕС

Стани приятел на Поглед.инфо във facebook и препоръчай на своите приятели